Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/285“
Zelenkroki (беседа | приноси) м (Маркер за „ударено и“ като форма на местоимение от ж.р. ед.ч. дателен падеж е „й“.) |
(→Коригирана) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
Дора Павлова почти не се отделяше от сондата. Можеше да я замества само Алеко Николов, но той заедно с цялата друга работа, в голямата си част отчетническа, трябваше още и да работи със смяната на отнетия му сменен майстор Георги Ничев. Дора Павлова просто жалеше бригадира и когато той я ругаеше да върви да поспи, като й обещаваше да я смени, тя не му се подчиняваше. | Дора Павлова почти не се отделяше от сондата. Можеше да я замества само Алеко Николов, но той заедно с цялата друга работа, в голямата си част отчетническа, трябваше още и да работи със смяната на отнетия му сменен майстор Георги Ничев. Дора Павлова просто жалеше бригадира и когато той я ругаеше да върви да поспи, като й обещаваше да я смени, тя не му се подчиняваше. | ||
Едва на двайсетия ден от раздялата с родителите си Дора намери малко време да отговори на писмото им: | Едва на двайсетия ден от раздялата с родителите си Дора намери малко време да отговори на писмото им: | ||
| − | + | C> | |
| + | @@ с. Проглед, 27 май Мили татко, мамо и лельо! | ||
Като че ли е общоприето, когато позакъснеем с отговора на някое писмо, да започнем с извинения. Аз няма да се извинявам, а вие ще прецените дали заслужавам да ми простите. | Като че ли е общоприето, когато позакъснеем с отговора на някое писмо, да започнем с извинения. Аз няма да се извинявам, а вие ще прецените дали заслужавам да ми простите. | ||
Писмото ви получих още веднага след като ви се обадих от тук. Знаех, че очаквате нетърпеливо отговор, но нямах нито минута свободно време. През целия ден и през нощта съм на сондата. Дори сега ви пиша на колене, седнала върху сандъчетата за проби под една електрическа лампа, която е нависоко и едва-едва ми свети. | Писмото ви получих още веднага след като ви се обадих от тук. Знаех, че очаквате нетърпеливо отговор, но нямах нито минута свободно време. През целия ден и през нощта съм на сондата. Дори сега ви пиша на колене, седнала върху сандъчетата за проби под една електрическа лампа, която е нависоко и едва-едва ми свети. | ||
Текуща версия към 09:29, 29 септември 2015
Страницата е проверена
