Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/270“
(→Некоригирана) |
м |
||
| (Не е показана една междинна версия от същия потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | + | не деликатно и разхленчено... И аз се извинявам. Сбогом! | |
| − | + | - Останете. Не си отивайте така. | |
| − | + | - Мога да остана само ако приемаш да говорим открито. | |
| − | + | — Да, говорете — изрече задавено Нино и се върна на мястото си върху леглото. | |
| − | + | Илин свали шапката си, мина край масата, взе отчупеното преди късче хляб. Хапна залъка, защото от изпитаната неприятност в устата му се беше отложила горчилка. Поде: | |
| − | + | - Ние с бай Арго си поговорихме за теб. Той познавал и твоята съпруга, разказа ми и за нея. Помъчихме се да отгадаем защо ти си изоставил Дора Павлова и си предпочел тази Нели? Бай Арго мисли — умен човек! — че ти си предпочел Нели, защото пред нея си могъл да романтизираш живота, да бъдеш фантазьор, да мечтаеш за хубави и невероятни неща, за приключения... Кажи, като дете мечтал ли си за приключенията, да кажем, на родителите си: за нелегалност, тайни събрания, пушки, битки по планините... Мечтал ли си? | |
| − | + | — Да, мечтал съм много. | |
| − | + | — А в сегашния живот?... Навярно си казвал, че сега съвсем не е като в героичното време на родителите ти, нали? | |
| − | + | — Казвал съм — усмихна се на проницателността му Нино. | |
| − | + | — Ами да! Сега в живота няма вече битки и подвизи, а труд. Героите ги мерят с производство, героизма — с проценти над плана! Скучно време, знаете! В живота на човека не може да се сбъдне вече нещо внезапно, нещо необикновено, което да не си постигнал със свой труд и усилия... Примерно някоя дъщеря на американски милионер да те направи герой на сърцето си, както в евтините филми... Умникът бай Арго смята, че в живота ти с твоята съпруга именно такива невсекидневни сбъдновения могат поне да се мечтаят и тя много умеела да поддържа тия твои мечтания. А пред Дора Павлова... Доколкото долавям характера й, пред нея ти не би могъл да кажеш нито една неистина, нито една мечта, която не е свързана с труда. Най-много би могъл да помечтаваш за доброто на народа, за бъдещето изобщо на човечеството... Тя веднага ще усети всяко твое откъсване от действителността, ще те стресне, за да те върне към истинското в живота. На теб не ти е по вкуса да любиш | |
| − | |||
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 09:26, 29 септември 2015
Страницата е проверена
