Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/258“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(Коригирана)
м
 
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 5: Ред 5:
 
— Хубаво, нали? — продума Илин. — Много обичам добруджанските залези. Те винаги ме заставят да си казвам: „Хубаво е да се живее!“... А ето че сега трябва да кажа: „Ех, как лошо живеем ние!“ На́, разочаровах се в един човек, който ми се струваше чудесен и бях го залюбил. Чувствувам тази измама като обида! А той и вас обидил. Обидил ви е, като се е оженил за другата, може би?
 
— Хубаво, нали? — продума Илин. — Много обичам добруджанските залези. Те винаги ме заставят да си казвам: „Хубаво е да се живее!“... А ето че сега трябва да кажа: „Ех, как лошо живеем ние!“ На́, разочаровах се в един човек, който ми се струваше чудесен и бях го залюбил. Чувствувам тази измама като обида! А той и вас обидил. Обидил ви е, като се е оженил за другата, може би?
 
— Така стана по-добре. Поне навреме го разбрах, че е лъжец, и измамник, нищо друго! — гневно и едновременно с болка изрече Дора.
 
— Така стана по-добре. Поне навреме го разбрах, че е лъжец, и измамник, нищо друго! — гневно и едновременно с болка изрече Дора.
— Да, делата в решаващи моменти от живота са най-точната мярка за същността на всеки човек... Но знаете ли какво ми идва на ум? Четох го, струва ми се, в някакъв роман или гледах пиеса — не помня точно. И там така ставаше дума да се реши съдбата на един нечист човек. Възмутени от калните му дела, всички, дори партийният секретар, настояваха за решителна разправа с мизерника. И изведнъж някаква девойка... любила го е може би или просто го е пожалило доброто ѝ сърце — казва: „Отговорете ми, хора, той прогнил човек ли е, или човек, който греши? Тогава аз ще дигна ръка да го съдя или ще му я подам да тръгне по добрия път..." — Нещо такова беше. Сега ми идва на ум, че и ние с вас добре е да си дадем отчет за случая Нино Русев. Да отъждествяваме гнилия,
+
— Да, делата в решаващи моменти от живота са най-точната мярка за същността на всеки човек... Но знаете ли какво ми идва на ум? Четох го, струва ми се, в някакъв роман или гледах пиеса — не помня точно. И там така ставаше дума да се реши съдбата на един нечист човек. Възмутени от калните му дела, всички, дори партийният секретар, настояваха за решителна разправа с мизерника. И изведнъж някаква девойка... любила го е може би или просто го е пожалило доброто й сърце — казва: „Отговорете ми, хора, той прогнил човек ли е, или човек, който греши? Тогава аз ще дигна ръка да го съдя или ще му я подам да тръгне по добрия път..." — Нещо такова беше. Сега ми идва на ум, че и ние с вас добре е да си дадем отчет за случая Нино Русев. Да отъждествяваме гнилия,
 
</sfb>
 
</sfb>

Текуща версия към 09:25, 29 септември 2015

Страницата е проверена