Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/258“
(→Некоригирана) |
м |
||
| (Не е показана една междинна версия от същия потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | + | Илин продължи след нея бавно, за да и даде възможност да изживее смущението си и да се поуспокои. Стигна до брега недалеч от нея и остана там изправен, загледан в морската далечина. | |
| − | { | + | {Морето беше спокойно, почти огледално гладко. Бухлатите летни облаци, насветлени розово от залеза, се отразяваха в синьозелената вода и проточваха светли пътеки през морето до самия бряг.На изток зад морския хоризонт се издигаше сянката на земята. Тя все повече се сгъстяваше, ставаше морава като мастило — сякаш там се зараждаше мракът на нощта, за да обсеби небето. Край брега тихите, лениви вълници нямаха сила да се извърнат — само леко се надигаха, обгалваха голите скали и се отдръпваха. |
| − | + | В привечерния час срещата на стихиите тук беше безмълвна, облъхана от безпределен покой. Като заметнато с пурпурен шал застиваше небето. Засияло в отражения, ласкаво и морно, почиваше морето. С дъх на майски ухания отдъхваше многоцветната земя... | |
| − | + | — Хубаво, нали? — продума Илин. — Много обичам добруджанските залези. Те винаги ме заставят да си казвам: „Хубаво е да се живее!“... А ето че сега трябва да кажа: „Ех, как лошо живеем ние!“ На́, разочаровах се в един човек, който ми се струваше чудесен и бях го залюбил. Чувствувам тази измама като обида! А той и вас обидил. Обидил ви е, като се е оженил за другата, може би? | |
| − | + | — Така стана по-добре. Поне навреме го разбрах, че е лъжец, и измамник, нищо друго! — гневно и едновременно с болка изрече Дора. | |
| − | + | — Да, делата в решаващи моменти от живота са най-точната мярка за същността на всеки човек... Но знаете ли какво ми идва на ум? Четох го, струва ми се, в някакъв роман или гледах пиеса — не помня точно. И там така ставаше дума да се реши съдбата на един нечист човек. Възмутени от калните му дела, всички, дори партийният секретар, настояваха за решителна разправа с мизерника. И изведнъж някаква девойка... любила го е може би или просто го е пожалило доброто й сърце — казва: „Отговорете ми, хора, той прогнил човек ли е, или човек, който греши? Тогава аз ще дигна ръка да го съдя или ще му я подам да тръгне по добрия път..." — Нещо такова беше. Сега ми идва на ум, че и ние с вас добре е да си дадем отчет за случая Нино Русев. Да отъждествяваме гнилия, | |
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 09:25, 29 септември 2015
Страницата е проверена
