Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/248“
(→Некоригирана) |
м |
||
| (Не е показана една междинна версия от същия потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | нейде се спущаше в долчини, другаде се издигаше до превали. Наложи се да вържат отзад и от | + | нейде се спущаше в долчини, другаде се издигаше до превали. Наложи се да вържат отзад и от двете страни на кулата дълги въжета високо до горната й площадка. Когато кулата се наклоняваше, сондьорите я дърпаха с въжетата от срещуположната страна, за да я удържат изправена. |
| − | До вечерта изминаха едва половината път. Спряха да нощуват в Нанево. Това беше някогашен голям чифлик с няколко каменни постройки, сега превърнат в къшла за овцете на близкото държавно земеделско стопанство. Тук се виждаха само няколко жени и деца. Овчарите пасяха стадата в чудесната приморска Долина на птиците — | + | До вечерта изминаха едва половината път. Спряха да нощуват в Нанево. Това беше някогашен голям чифлик с няколко каменни постройки, сега превърнат в къшла за овцете на близкото държавно земеделско стопанство. Тук се виждаха само няколко жени и деца. Овчарите пасяха стадата в чудесната приморска Долина на птиците — Тауклиман. Там пладнуваха и нощуваха из многобройните пещери на прибрежните скали. |
| − | Сред разградения обширен двор на Наневския чифлик имаше кладенец с | + | Сред разградения обширен двор на Наневския чифлик имаше кладенец с келево́: една голяма хоризонтална макара, скована от дебели сухи клони, на която се навиваше въже като на чекрък. Под макарата в стърки се впряга кон, за да я върти. |
| − | Измърсени и потни, сондьорите сами се впрегнаха да въртят чекръка, за да вадят с брезентовия тулум вода от дълбокия кладенец. Запушиха | + | Измърсени и потни, сондьорите сами се впрегнаха да въртят чекръка, за да вадят с брезентовия тулум вода от дълбокия кладенец. Запушиха големия каменен стубел, изливаха в него водата и се миеха шумно с много плискания и закачки. После побързаха да приготвят вечерята, докато все още небето светлееше. Купиха от жените в къшлата кисело мляко, но същинската им вечеря бяха армаганите на Аргир Льолчев: луканки, сардели, вино. |
И както винаги след вечеря, насядали на тревата под едно от старите зарзалови дървета, сондьорите засвириха и запяха. Обикновено започваха с песните, на които ги учеше Степан Илин. | И както винаги след вечеря, насядали на тревата под едно от старите зарзалови дървета, сондьорите засвириха и запяха. Обикновено започваха с песните, на които ги учеше Степан Илин. | ||
| − | Свиреше с акордеона слабичкият, черноок, със сключени вежди и тясно удължено лице Троян Панайотов. Сондьорите пееха. Всъщност само Степан Илин пееше с думите. Повечето от сондьорите не знаеха текста или го знаеха | + | Свиреше с акордеона слабичкият, черноок, със сключени вежди и тясно удължено лице Троян Панайотов. Сондьорите пееха. Всъщност само Степан Илин пееше с думите. Повечето от сондьорите не знаеха текста или го знаеха погрешно и се стесняваха да не бъркат руското произношение. |
| − | + | Илин се вслушваше в гласа на Нино Русев. Младежът имаше слаб, но верен и топъл баритонов глас. | |
— Тройо, дай на Нино да посвири. Нека чуем и него — предложи Илин. | — Тройо, дай на Нино да посвири. Нека чуем и него — предложи Илин. | ||
| − | Нино пое акордеона и взе няколко акорда, за да свикне с чуждия инструмент. В това време избираше коя песен да запее. | + | Нино пое акордеона и взе няколко акорда, за да свикне с чуждия инструмент. В това време избираше коя песен да запее. |
| − | |||
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 09:22, 29 септември 2015
Страницата е проверена
