Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/183“
(→Некоригирана) |
м |
||
| (Не е показана една междинна версия от същия потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | + | например си е сложил тая предизвикателно голяма игла на вратовръзката? Брилянтът й блести в очите и вместо да ти прави удоволствие да го гледаш, само те дразни. Глупост! Права е Лидия, че например ще сложи връзка с някакъв натрапчив цвят и ще развали цялото съчетание на цветовете между костюма и ризата. А тая игла-бижу на възела е отживяла мода. Безвкусица! Парфюмът му... виж какво ще ти кажа. Такъв нахален парфюм употребяват само жените от кабаретата!... Нали разбираш какво искам да ти кажа — че вкусът му е на човек второ качество. А душата му пък изглежда съвсем третокачествена стока, амбулантна работа... | |
Нели не знаеше за кого Йолов говори и се смееше на думите му. Но Круна бършеше праха из стаята и се ядосваше на пиянското му бръщолевене. Тя се боеше, че ще разкрие пред Нели с кого и за какво се е срещал. | Нели не знаеше за кого Йолов говори и се смееше на думите му. Но Круна бършеше праха из стаята и се ядосваше на пиянското му бръщолевене. Тя се боеше, че ще разкрие пред Нели с кого и за какво се е срещал. | ||
— Поли, ти ще млъкнеш ли най-после? Полегни там на дивана и поспи. Не обичам така да се говори за приятелите ми. | — Поли, ти ще млъкнеш ли най-после? Полегни там на дивана и поспи. Не обичам така да се говори за приятелите ми. | ||
— Лельо Круне, за кого става дума? | — Лельо Круне, за кого става дума? | ||
— За един познат... приятел беше на моя Реджиналд. Дойде, докато ти беше във Варна... | — За един познат... приятел беше на моя Реджиналд. Дойде, докато ти беше във Варна... | ||
| − | + | Йолов все по-увлечено продължаваше: | |
— Защо казвам трето качество, Круна? Виж какво ще ти кажа. Всичките му приказки са фалш и лъжа. На лицето му през цялото време стои дежурна усмивка. Стои си там като забравен етикет: „Аз съм любезен човек!“ Стои си тоя етикет там дори когато господин... Еди-кой-си никак не е любезен! | — Защо казвам трето качество, Круна? Виж какво ще ти кажа. Всичките му приказки са фалш и лъжа. На лицето му през цялото време стои дежурна усмивка. Стои си там като забравен етикет: „Аз съм любезен човек!“ Стои си тоя етикет там дори когато господин... Еди-кой-си никак не е любезен! | ||
— Поли, ти много пи. Хайде помълчи и си почини. Сега ще ти направя горчиво кафе. | — Поли, ти много пи. Хайде помълчи и си почини. Сега ще ти направя горчиво кафе. | ||
| − | — Добре, Круна, кафе ще пия... Но устните му, Нели, виж какво ще ти кажа. Устните му са хубави, не отричам. | + | — Добре, Круна, кафе ще пия... Но устните му, Нели, виж какво ще ти кажа. Устните му са хубави, не отричам. Накъдрени са на лимби и са поръбени като фестон. Усмивката с трапчинките по бузите прави лицето му светско. Но общо лицето му — да ме извинява. С тия синкави бузи прилича на задник на павиан!... Най-интересни според мен са очите му. В тях сякаш е събрана прастара мъдрост, като очи на костенурка... Виж, Арго е съвсем друго нещо. Отначало на гарата се уплаших от него. Видя ми се престъпен тип. Но после ми допадна. Залюбих го!... Между моите масаджии в Русе има един - на него прилича. Бивш директор |
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 09:14, 29 септември 2015
Страницата е проверена
