Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/182“
(→Коригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
— Лидия, приятелко! — изрече с насмешлива възторженост Ранков, като я прегърна и я притисна безстрастно о себе си. — Ти си ужасно умна и изобретателна... изобщо си двайсет и четирикаратова жена! Измисли някакъв хитър способ. Можем да изпратим при Бойдев бай Никой, но не е разумно да го проиграваме така бързо и на дребно — за една проверка. Дори ще бъде подло... Разбираш ли, на бай Никой не бива да откриваме, че Бойдев може да е предател. Ще го уплашим и няма да се съгласи да поеме резидентството. Но пък ако не го предупредим за възможното предателство и го изпратим на риск, ще станем ние по отношение на него предатели. За каквато и цел да е, знаеш — предателството при всички случаи си остава гнусотия! Затова измисли нещо с жена. Круна би могла, но и тя ще ни трябва за по-нататъшната работа. | — Лидия, приятелко! — изрече с насмешлива възторженост Ранков, като я прегърна и я притисна безстрастно о себе си. — Ти си ужасно умна и изобретателна... изобщо си двайсет и четирикаратова жена! Измисли някакъв хитър способ. Можем да изпратим при Бойдев бай Никой, но не е разумно да го проиграваме така бързо и на дребно — за една проверка. Дори ще бъде подло... Разбираш ли, на бай Никой не бива да откриваме, че Бойдев може да е предател. Ще го уплашим и няма да се съгласи да поеме резидентството. Но пък ако не го предупредим за възможното предателство и го изпратим на риск, ще станем ние по отношение на него предатели. За каквато и цел да е, знаеш — предателството при всички случаи си остава гнусотия! Затова измисли нещо с жена. Круна би могла, но и тя ще ни трябва за по-нататъшната работа. | ||
— Не, голубчик, друго ще направим... | — Не, голубчик, друго ще направим... | ||
| − | И тя му разказа как Бойдев срещнал във Варна Нели, ухажвал я, пътували заедно дотук, дал | + | И тя му разказа как Бойдев срещнал във Варна Нели, ухажвал я, пътували заедно дотук, дал й да прочете в ръкопис негов труд... |
— Находка! Това е находка!... Лидия, ти си гений! | — Находка! Това е находка!... Лидия, ти си гений! | ||
Той потри радостно ръце, пое нейната ръка и я целуна. | Той потри радостно ръце, пое нейната ръка и я целуна. | ||
Текуща версия към 09:14, 29 септември 2015
Страницата е проверена
