Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/178“
(→Некоригирана) |
м |
||
(Не е показана една междинна версия от същия потребител) | |||
Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
- | + | Проверена | |
Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
− | + | му оставя в наследство този глупак лондонски емисар: Бойдев, Йолов, Круна, Лидия... особено Лидия! И ако не се наеме да изброди тая бъркотия, всичко ще бъде загубено! | |
− | Той позвъни у Круна Лерея. Тя му отвори вратата и още от антрето му каза тревожно : | + | Той позвъни у Круна Лерея. Тя му отвори вратата и още от антрето му каза тревожно: |
− | — Ох, Герасим, добре, че идваш. Ела да чуеш какво приказва този | + | — Ох, Герасим, добре, че идваш. Ела да чуеш какво приказва този Йолов! |
− | — Преди това ме нагости, че не съм обядвал.. . Лидия тук ли е? | + | — Преди това ме нагости, че не съм обядвал... Лидия тук ли е? |
— Легна да поспи. | — Легна да поспи. | ||
— Събуди я. Трябва да говоря с нея. | — Събуди я. Трябва да говоря с нея. | ||
− | Круна го преведе по коридорчето | + | Круна го преведе по коридорчето на кухненския вход в стаята на брат си. Там масата от обеда стоеше нераздигната. В леглото, покрита с одеяло, се бе свила Лидия, но не спеше. |
− | + | - Не ставай, не ставай, Лидия — помахна й с ръка Ранков и добави със свойствената му бърза разпоредителност: — Круне, това, което има на масата, ми е достатъчно. Иди при госта си. Щом свърша с Лидия, ще дойда при вас на кафе. | |
Круна му подреди прибор, сложи наблизо чиния със сандвичи, парче торта и ябълка, наля му вино и като го подкани да седне, отиде оттатък. | Круна му подреди прибор, сложи наблизо чиния със сандвичи, парче торта и ябълка, наля му вино и като го подкани да седне, отиде оттатък. | ||
− | Ранков взе сандвич и чаша с вино, отиде при леглото и седна до Лидия. За да не я разтревожи със съобщението си, той се преструваше, че си хапва с удоволствие, и дъвчейки, каза : | + | Ранков взе сандвич и чаша с вино, отиде при леглото и седна до Лидия. За да не я разтревожи със съобщението си, той се преструваше, че си хапва с удоволствие, и дъвчейки, каза: |
— Лидия, знаеш ли за какво е дошъл йожи? В централата решили, че съм вече остарял и негоден за работа. Изпратили го да ме уволни и сам да ви организира. | — Лидия, знаеш ли за какво е дошъл йожи? В централата решили, че съм вече остарял и негоден за работа. Изпратили го да ме уволни и сам да ви организира. | ||
− | Лидия го гледаше неразбиращо : | + | Лидия го гледаше неразбиращо: |
— Ти какво, шегуваш се, що ли? | — Ти какво, шегуваш се, що ли? | ||
− | Ранков продължаваше все тъй безстрастно : | + | Ранков продължаваше все тъй безстрастно: |
− | — За нов резидент | + | — За нов резидент назначават знаеш ли кого? Бай Никой! Помниш ли го? |
− | — Кой? Онзи, палячото с хумореските? — почти викна от удивление Лидия. — Никодим... какъв беше. | + | — Кой? Онзи, палячото с хумореските? — почти викна от удивление Лидия. — Никодим... какъв беше... |
— Никодим Несторов. | — Никодим Несторов. | ||
— Но, голубчик, той е глупак! | — Но, голубчик, той е глупак! | ||
− | Ранков, без да бърза, отпи вино, отхапа от сандвича и каза с престорен укор : | + | Ранков, без да бърза, отпи вино, отхапа от сандвича и каза с престорен укор: |
− | |||
</sfb> | </sfb> |
Текуща версия към 09:11, 29 септември 2015
Страницата е проверена