Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/609“
(→Некоригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 8: | Ред 8: | ||
3. <i>Остар.</i> Нарушение на християнския морал; прегрешение, грях. <i>Че защо, пречиста мати Божия, за какви грехове, за какви тежки беззакония, ме гониш без милост?</i> Н. Бончев, ТБ (превод), 55. <i>Тогази от бедствията като са свести, поиска смирено от Бога прошка за беззаконията си и я получи.</i> Н. Михайловски, ССИ (превод), 82. | 3. <i>Остар.</i> Нарушение на християнския морал; прегрешение, грях. <i>Че защо, пречиста мати Божия, за какви грехове, за какви тежки беззакония, ме гониш без милост?</i> Н. Бончев, ТБ (превод), 55. <i>Тогази от бедствията като са свести, поиска смирено от Бога прошка за беззаконията си и я получи.</i> Н. Михайловски, ССИ (превод), 82. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗЗАКОННИК, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Остар.</i> Човек, който върши беззакония. <i>Този чорбаджия беше още страшен безбожник... Пи-янец, .., беззаконник, безчестник.</i> Ил. Блъсков, СК, 4. <i>Колко много има да живеят на света хулители, беззаконници, вълшебници, напълнени с всичките пороци!</i> П. Р. Славейков, СК, 16. | БЕЗЗАКОННИК, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Остар.</i> Човек, който върши беззакония. <i>Този чорбаджия беше още страшен безбожник... Пи-янец, .., беззаконник, безчестник.</i> Ил. Блъсков, СК, 4. <i>Колко много има да живеят на света хулители, беззаконници, вълшебници, напълнени с всичките пороци!</i> П. Р. Славейков, СК, 16. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗЗАКОННО <i>нареч. Остар.</i> Незаконно. <i>Селяните от село Сврачево са повдигнали граждански иск против вас, че владеете неправилно и беззаконно една воденица, която по-преди е била притежание на селото.</i> М. Георгиев, Избр. разк., 198. <i>Предмет на тези техни съвещания и разисквания бил и тогаз все нак въпросът за придо-биванието на черковните ни правдини, потъпкани беззаконно от Цариградската па-триархия.</i> Лет., 1876, 37. | БЕЗЗАКОННО <i>нареч. Остар.</i> Незаконно. <i>Селяните от село Сврачево са повдигнали граждански иск против вас, че владеете неправилно и беззаконно една воденица, която по-преди е била притежание на селото.</i> М. Георгиев, Избр. разк., 198. <i>Предмет на тези техни съвещания и разисквания бил и тогаз все нак въпросът за придо-биванието на черковните ни правдини, потъпкани беззаконно от Цариградската па-триархия.</i> Лет., 1876, 37. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗЗАКОННОСТ, -тта, <i>мн.</i> -и, <i>ж. Остар.</i> 1. Само <i>ед.</i> Качество на беззаконен. 2. Проява, постъпка, която нарушава закона; беззаконие. <i>Най-после нашата черква се увери, че има работа не с светите християнски начала, а с достоосъдително честолюбие, беззаконни домогвания и нехристи-янска упоритост и беззаконност.</i> ПСп, 1876, кн. 11-12, 72. | БЕЗЗАКОННОСТ, -тта, <i>мн.</i> -и, <i>ж. Остар.</i> 1. Само <i>ед.</i> Качество на беззаконен. 2. Проява, постъпка, която нарушава закона; беззаконие. <i>Най-после нашата черква се увери, че има работа не с светите християнски начала, а с достоосъдително честолюбие, беззаконни домогвания и нехристи-янска упоритост и беззаконност.</i> ПСп, 1876, кн. 11-12, 72. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗЗАКОНСТВАМ и БЕЗЗАКОН-СТВУВАМ, -аш, <i>несв., непрех. Рядко.</i> Върша беззакония, произволи; нарушавам закона. — <i>Ние водим законна борба, възрази писарят. — Добре, подчини се тогаз на полицията. — Но тя беззаконствува!</i> А. Страшимиров, К, 48. | БЕЗЗАКОНСТВАМ и БЕЗЗАКОН-СТВУВАМ, -аш, <i>несв., непрех. Рядко.</i> Върша беззакония, произволи; нарушавам закона. — <i>Ние водим законна борба, възрази писарят. — Добре, подчини се тогаз на полицията. — Но тя беззаконствува!</i> А. Страшимиров, К, 48. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗЗАКОННИК | БЕЗЗАКОННИК | ||
39 Речник на българския език, т. I | 39 Речник на българския език, т. I | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗЗАКОНСТВАНЕ <i>ср. Рядко. Отгл. същ. от</i> беззаконствам; беззаконствуване. | БЕЗЗАКОНСТВАНЕ <i>ср. Рядко. Отгл. същ. от</i> беззаконствам; беззаконствуване. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗЗАКОНСТВО, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Остар.</i> Беззаконие. <i>Настанало е турско царство, / турско царство и българско беззаконство: син бащица не послушва, / а снашица све-кървица.</i> Нар. пес., СбВСт, 58. | БЕЗЗАКОНСТВО, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Остар.</i> Беззаконие. <i>Настанало е турско царство, / турско царство и българско беззаконство: син бащица не послушва, / а снашица све-кървица.</i> Нар. пес., СбВСт, 58. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗЗАКОНСТВУВАМ. Вж. беззаконствам. | БЕЗЗАКОНСТВУВАМ. Вж. беззаконствам. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗЗАКОНСТВУВАНЕ <i>ср. Рядко. Отгл. същ. от</i> беззаконствувам; беззакон-стване. | БЕЗЗАКОНСТВУВАНЕ <i>ср. Рядко. Отгл. същ. от</i> беззаконствувам; беззакон-стване. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗЗАХАРЕН, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил. Рядко.</i> Който не е подсладен със захар. <i>Беззахарен мармелад.</i> | БЕЗЗАХАРЕН, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил. Рядко.</i> Който не е подсладен със захар. <i>Беззахарен мармелад.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗЗАЩИ`ТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> Който не може да се защити, няма защита. <i>Уплахата на турците от московците бе голяма и в тоя си страх те ставаха по-жестоки към беззащитните християни.</i> К. Петканов, П, 73. <i>Певеца обичаше Даскала, защото той бе напълно беззащитен. Е.</i> Кузманов, ЧДБ, 59. | БЕЗЗАЩИ`ТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> Който не може да се защити, няма защита. <i>Уплахата на турците от московците бе голяма и в тоя си страх те ставаха по-жестоки към беззащитните християни.</i> К. Петканов, П, 73. <i>Певеца обичаше Даскала, защото той бе напълно беззащитен. Е.</i> Кузманов, ЧДБ, 59. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗЗАЩИ`ТНО. <i>Рядко. Нареч. от</i> беззащитен; без защита. | БЕЗЗАЩИ`ТНО. <i>Рядко. Нареч. от</i> беззащитен; без защита. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗЗАЩИТНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, ж. <i>Рядко. Отвл. същ. от</i> беззащитен. <i>Тези акции</i> [на кърджалиите] <i>само усилвали у населението чувство на беззащитност, а у размирниците — на безнаказаност.</i> В. Мутафчиева, КВ, 119. | БЕЗЗАЩИТНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, ж. <i>Рядко. Отвл. същ. от</i> беззащитен. <i>Тези акции</i> [на кърджалиите] <i>само усилвали у населението чувство на беззащитност, а у размирниците — на безнаказаност.</i> В. Мутафчиева, КВ, 119. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗЗВЕЗДЕН, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил.</i> 1. За небе и под. — по който няма, не се виждат звезди (поради облачност). <i>Плещи развил, Балкана се тъмней, / изпречен пред беззвездний небосклон.</i> П. П. Славейков, ЕП, 1917, 143. <i>Нощта бе тъмна и ветровита, небето беззвездно.</i> Ив. Хаджимар-чев, ОК, 234. | БЕЗЗВЕЗДЕН, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил.</i> 1. За небе и под. — по който няма, не се виждат звезди (поради облачност). <i>Плещи развил, Балкана се тъмней, / изпречен пред беззвездний небосклон.</i> П. П. Славейков, ЕП, 1917, 143. <i>Нощта бе тъмна и ветровита, небето беззвездно.</i> Ив. Хаджимар-чев, ОК, 234. | ||
2. През който не греят, не се виждат звезди. <i>Навън се беше спуснала тъмна беззвездна нощ.</i> Ст. Чилингиров. ПЖ, 113. | 2. През който не греят, не се виждат звезди. <i>Навън се беше спуснала тъмна беззвездна нощ.</i> Ст. Чилингиров. ПЖ, 113. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗЗВЕЗДИЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж.</i> Отсъствие на видими звезди по небето. <i>Напред се чуваха гласове и в тъмнината смътно се различаваха, .., необикновено едрите силуети на движещи се хора. Над главите им тегнеше небето, мрачно и зловещо в своето сляпо беззвездие.</i> Л. Дилов, ПБД, 85. | БЕЗЗВЕЗДИЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж.</i> Отсъствие на видими звезди по небето. <i>Напред се чуваха гласове и в тъмнината смътно се различаваха, .., необикновено едрите силуети на движещи се хора. Над главите им тегнеше небето, мрачно и зловещо в своето сляпо беззвездие.</i> Л. Дилов, ПБД, 85. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗЗВУКОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Само в съчет.: Беззвуково оръжие. <i>Воен.</i> Оръжие, изстрелът на което не е придружен със звук. | БЕЗЗВУКОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Само в съчет.: Беззвуково оръжие. <i>Воен.</i> Оръжие, изстрелът на което не е придружен със звук. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗЗВУЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> 1. При който не се чува никакъв звук, шум или глас; безшумен, безгласен. <i>Въздухът все повече се насища с електричество и привечер над южния хоризонт пламват беззвучни светкавици.</i> Д. Богданов, ТА, 32. | БЕЗЗВУЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> 1. При който не се чува никакъв звук, шум или глас; безшумен, безгласен. <i>Въздухът все повече се насища с електричество и привечер над южния хоризонт пламват беззвучни светкавици.</i> Д. Богданов, ТА, 32. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗЗВУЧЕН | БЕЗЗВУЧЕН | ||
Версия от 21:11, 27 ноември 2012
2. Проява, която е нарушение на закона; произвол. — Чудно ми е как, при толкова обвинения .. , не са те нападнали за едно истинско беззаконие .. — Законът изрично забранява на държавен чиновник да изпълнява адвокатска професия. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 157. Живка впи .. очи в пристава, ..
_Господин пристав, защо ни биете? Това
е беззаконие! П. Здравков, НД, 97-98. Един младеж, .. , говореше пламенно, като осъждаше произволите и беззаконията на властта и често възклицаваше: „Долу тиранския режим!“ Т. Влайков, Съч. III, 58. Цели томове би трябало да са напишат, за да са разкажат сичките беззакония, които стават в управлението и по съдилищата,
в последните няколко години. С, 1872, бр. 31, 244. А на децата, както и на простите хора, извади им из сърцето Бога, направи ги да имат страха от грях, и остави ги. Те могат да направят и най-страшните злини и беззаконии. Ил. Блъсков, Китка, 1886, кн. 3-4, 22.
3. Остар. Нарушение на християнския морал; прегрешение, грях. Че защо, пречиста мати Божия, за какви грехове, за какви тежки беззакония, ме гониш без милост? Н. Бончев, ТБ (превод), 55. Тогази от бедствията като са свести, поиска смирено от Бога прошка за беззаконията си и я получи. Н. Михайловски, ССИ (превод), 82.
БЕЗЗАКОННИК, мн. -ци, м. Остар. Човек, който върши беззакония. Този чорбаджия беше още страшен безбожник... Пи-янец, .., беззаконник, безчестник. Ил. Блъсков, СК, 4. Колко много има да живеят на света хулители, беззаконници, вълшебници, напълнени с всичките пороци! П. Р. Славейков, СК, 16.
БЕЗЗАКОННО нареч. Остар. Незаконно. Селяните от село Сврачево са повдигнали граждански иск против вас, че владеете неправилно и беззаконно една воденица, която по-преди е била притежание на селото. М. Георгиев, Избр. разк., 198. Предмет на тези техни съвещания и разисквания бил и тогаз все нак въпросът за придо-биванието на черковните ни правдини, потъпкани беззаконно от Цариградската па-триархия. Лет., 1876, 37.
БЕЗЗАКОННОСТ, -тта, мн. -и, ж. Остар. 1. Само ед. Качество на беззаконен. 2. Проява, постъпка, която нарушава закона; беззаконие. Най-после нашата черква се увери, че има работа не с светите християнски начала, а с достоосъдително честолюбие, беззаконни домогвания и нехристи-янска упоритост и беззаконност. ПСп, 1876, кн. 11-12, 72.
БЕЗЗАКОНСТВАМ и БЕЗЗАКОН-СТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Рядко. Върша беззакония, произволи; нарушавам закона. — Ние водим законна борба, възрази писарят. — Добре, подчини се тогаз на полицията. — Но тя беззаконствува! А. Страшимиров, К, 48.
БЕЗЗАКОННИК
39 Речник на българския език, т. I
БЕЗЗАКОНСТВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от беззаконствам; беззаконствуване.
БЕЗЗАКОНСТВО, мн. -а, ср. Остар. Беззаконие. Настанало е турско царство, / турско царство и българско беззаконство: син бащица не послушва, / а снашица све-кървица. Нар. пес., СбВСт, 58.
БЕЗЗАКОНСТВУВАМ. Вж. беззаконствам.
БЕЗЗАКОНСТВУВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от беззаконствувам; беззакон-стване.
БЕЗЗАХАРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Рядко. Който не е подсладен със захар. Беззахарен мармелад.
БЕЗЗАЩИ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който не може да се защити, няма защита. Уплахата на турците от московците бе голяма и в тоя си страх те ставаха по-жестоки към беззащитните християни. К. Петканов, П, 73. Певеца обичаше Даскала, защото той бе напълно беззащитен. Е. Кузманов, ЧДБ, 59.
БЕЗЗАЩИ`ТНО. Рядко. Нареч. от беззащитен; без защита.
БЕЗЗАЩИТНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от беззащитен. Тези акции [на кърджалиите] само усилвали у населението чувство на беззащитност, а у размирниците — на безнаказаност. В. Мутафчиева, КВ, 119.
БЕЗЗВЕЗДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. За небе и под. — по който няма, не се виждат звезди (поради облачност). Плещи развил, Балкана се тъмней, / изпречен пред беззвездний небосклон. П. П. Славейков, ЕП, 1917, 143. Нощта бе тъмна и ветровита, небето беззвездно. Ив. Хаджимар-чев, ОК, 234.
2. През който не греят, не се виждат звезди. Навън се беше спуснала тъмна беззвездна нощ. Ст. Чилингиров. ПЖ, 113.
БЕЗЗВЕЗДИЕ, мн. няма, ср. Книж. Отсъствие на видими звезди по небето. Напред се чуваха гласове и в тъмнината смътно се различаваха, .., необикновено едрите силуети на движещи се хора. Над главите им тегнеше небето, мрачно и зловещо в своето сляпо беззвездие. Л. Дилов, ПБД, 85.
БЕЗЗВУКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет.: Беззвуково оръжие. Воен. Оръжие, изстрелът на което не е придружен със звук.
БЕЗЗВУЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. При който не се чува никакъв звук, шум или глас; безшумен, безгласен. Въздухът все повече се насища с електричество и привечер над южния хоризонт пламват беззвучни светкавици. Д. Богданов, ТА, 32.
БЕЗЗВУЧЕН
