Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/269“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
— И те! | — И те! | ||
| − | + | Нино отговаряше тъй, защото се беше настроил всичко да отрича. Искаше да се махне оттук и се боеше да не би нещо да го задържи. Но чак сега му мина през ума, че не се е замислял какви наистина са чувствата му към Дора. „Не е време сега за това!“ — каза си мислено той и раздвоен и объркан, стана и зарови из куфара си, без да знае какво дири. | |
| − | Илин също се изправи и каза | + | Илин също се изправи и каза: |
| − | — Очевидно разговор между нас не може да се завърже. .. Е, тогава утре, щом свършим пусковата работа на сондата, тръгваме за Варна? | + | — Очевидно разговор между нас не може да се завърже... Е, тогава утре, щом свършим пусковата работа на сондата, тръгваме за Варна? |
— Не, аз ще си тръгна по-рано, с тракторите. | — Не, аз ще си тръгна по-рано, с тракторите. | ||
— За да бъде по-бързо, като бягство? | — За да бъде по-бързо, като бягство? | ||
— Защо трябва да се срещам с Павлова? | — Защо трябва да се срещам с Павлова? | ||
| − | Илин пое шапката си, но остана замислен, после каза : | + | Илин пое шапката си, но остана замислен, после каза: |
| − | — Не зная как да си обясня.. . Във Варна ще поискам среща с твоя вуйчо, за да поговорим как се е получило всичко това... Просто като човешки проблем ме интересува. Твоите родители са пожертвували живота си, за да ти дадат възможност да живееш в по-справедливо, достойно за човека общество... | + | — Не зная как да си обясня... Във Варна ще поискам среща с твоя вуйчо, за да поговорим как се е получило всичко това... Просто като човешки проблем ме интересува. Твоите родители са пожертвували живота си, за да ти дадат възможност да живееш в по-справедливо, достойно за човека общество... |
| − | Засрамен и измъчен, разтреперан от тежките думи, Нино почти кресна с глас, в който явно се долавяше болка : | + | Засрамен и измъчен, разтреперан от тежките думи, Нино почти кресна с глас, в който явно се долавяше болка: |
| − | — Вие за какво дойдохте, Степан Викторович? Да ме мъчите ли? ... Оставете ме! | + | — Вие за какво дойдохте, Степан Викторович? Да ме мъчите ли?... Оставете ме! |
Той отиде до прозореца, улови с две ръце отвесните железни пръчки-решетки и загледа навън в тъмнината. | Той отиде до прозореца, улови с две ръце отвесните железни пръчки-решетки и загледа навън в тъмнината. | ||
Илин наложи шапката си и тръгна, но изрече със спокоен, топъл глас: | Илин наложи шапката си и тръгна, но изрече със спокоен, топъл глас: | ||
| Ред 17: | Ред 17: | ||
— Степан Викторович... простете. Не исках да ви оскърбя. Много ми е тежко. И вие ми говорите неща, които са ми непоносими. | — Степан Викторович... простете. Не исках да ви оскърбя. Много ми е тежко. И вие ми говорите неща, които са ми непоносими. | ||
— Аз мислех, че с мъж трябва да се говори по мъжки, а | — Аз мислех, че с мъж трябва да се говори по мъжки, а | ||
| − | |||
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 11:58, 28 септември 2015
Страницата е проверена
