Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/608“
(→Некоригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>мови някои ся кланяли на животни, а други на безжизнени нечта (това е фетишизъм).</i> Г. Иошев, КВИ (превод), 13. | <i>мови някои ся кланяли на животни, а други на безжизнени нечта (това е фетишизъм).</i> Г. Иошев, КВИ (превод), 13. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗЖИЗНЕНО <i>нареч</i>. 1. Без прояви на живот. <i>Дали пък не го уби? Той се наведе и го извади навън — момчето все така безжизнено лежеше на ръцете</i> му. П. Вежинов, ДБ, 81. <i>Наблизо, .. , лежи болен дядо Сава. Бялата му чорлава глава безжизнено се покои върху златен сноп.</i> Елин Пелин, Съч. I, 155. | БЕЗЖИЗНЕНО <i>нареч</i>. 1. Без прояви на живот. <i>Дали пък не го уби? Той се наведе и го извади навън — момчето все така безжизнено лежеше на ръцете</i> му. П. Вежинов, ДБ, 81. <i>Наблизо, .. , лежи болен дядо Сава. Бялата му чорлава глава безжизнено се покои върху златен сноп.</i> Елин Пелин, Съч. I, 155. | ||
2. Без жизненост, без чувство; безчувствено, неизразително. <i>Той се обърна и погледна тъста си. Под нахлупения до ушите каскет очите на бъчваря гледаха тъпо и безжизнено.</i> Ем. Станев, ИК III и IV, 407. <i>Изкупление бе съдбата на фон Гайер, който чакаше наказанието си с безжизнено равнодушни очи.</i> Д. Димов, Т, 596. | 2. Без жизненост, без чувство; безчувствено, неизразително. <i>Той се обърна и погледна тъста си. Под нахлупения до ушите каскет очите на бъчваря гледаха тъпо и безжизнено.</i> Ем. Станев, ИК III и IV, 407. <i>Изкупление бе съдбата на фон Гайер, който чакаше наказанието си с безжизнено равнодушни очи.</i> Д. Димов, Т, 596. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗЖИ`ЗНЕНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> | БЕЗЖИ`ЗНЕНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> | ||
| Ред 12: | Ред 12: | ||
3. Отсъствие на жизненост, на изразителност. <i>Този шаблонен начин на виждане, генерализирането на събитията по линията на най-общото докладно предаване неизбежно води до поетическа безцветност, до безжизненост.</i> П. Братоев, С, 1951, кн. 11, 171. | 3. Отсъствие на жизненост, на изразителност. <i>Този шаблонен начин на виждане, генерализирането на събитията по линията на най-общото докладно предаване неизбежно води до поетическа безцветност, до безжизненост.</i> П. Братоев, С, 1951, кн. 11, 171. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗЖИЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Техн.</i> 1. Който няма жици проводници, който предава или приема сигнали без жици, обикн. с помощта на електромагнитни вълни. <i>Безжичен телеграф. Безжичен телефон.</i> 2. Който се извършва без жици, без проводници. <i>Безжична радиофикация. Безжични съобщения. Безжична връзка.</i> О Безжичен телеграф. <i>Разг. Ирон.</i> Сплет-ни, клюки, интриги. | БЕЗЖИЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Техн.</i> 1. Който няма жици проводници, който предава или приема сигнали без жици, обикн. с помощта на електромагнитни вълни. <i>Безжичен телеграф. Безжичен телефон.</i> 2. Който се извършва без жици, без проводници. <i>Безжична радиофикация. Безжични съобщения. Безжична връзка.</i> О Безжичен телеграф. <i>Разг. Ирон.</i> Сплет-ни, клюки, интриги. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗЗАБАВЕН, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил. Остар.</i> Незабавен. <i>Дор слизах в тия темни глъбини / пред мен човек яви се. IИ с глас извиках в таз опасност явна: / „Дай ми помощ беззабавна. „</i> К. Величков, Ад (превод), 6. | БЕЗЗАБАВЕН, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил. Остар.</i> Незабавен. <i>Дор слизах в тия темни глъбини / пред мен човек яви се. IИ с глас извиках в таз опасност явна: / „Дай ми помощ беззабавна. „</i> К. Величков, Ад (превод), 6. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗЗАБАВНО. <i>Остар. Нареч. от</i> без-забавен; незабавно. <i>Скруг величествено слезе с конторский стол, а писарът безза-бавно духна свещта, и си тури шапката на главата.</i> БКн, 1859, март, кн. 1, 169. | БЕЗЗАБАВНО. <i>Остар. Нареч. от</i> без-забавен; незабавно. <i>Скруг величествено слезе с конторский стол, а писарът безза-бавно духна свещта, и си тури шапката на главата.</i> БКн, 1859, март, кн. 1, 169. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗЗАБОТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Безгрижен. <i>Там</i> [в манастира] са <i>готвят най-изисканите гозби и там са спи най-сладък и най-беззаботен сън.</i> Хр. Ботев, Зн, 1875, бр. 8, 31. | БЕЗЗАБОТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Безгрижен. <i>Там</i> [в манастира] са <i>готвят най-изисканите гозби и там са спи най-сладък и най-беззаботен сън.</i> Хр. Ботев, Зн, 1875, бр. 8, 31. | ||
608 | 608 | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗЖИЗНЕНО | БЕЗЖИЗНЕНО | ||
— От рус. беззаботнми`. | — От рус. беззаботнми`. | ||
| − | + | ---- | |
| − | БЕЗЗАВЕТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Книж.</i> 1. В който няма лична изгода, сметка, на който е присъща всеотдайност; всеотдаен, самоотвержен. <i>Той обичаше безмерно тази стара, злочеста жена: най-малък син, той беше порасъл под грижите и ласките па нейната беззаветна любов.</i> Г. Райчев, Избр. съч. II, 41. <i>И той го бе обикнал, тоя кротък даскал, в чиито гърди гореше толкова пламък на беззаветна преданост към другите.</i> Зл. Чолакова, БК, 137. <i>Той обичаше това момче с беззаветната обич на по-голям брат.</i> Г. Райчев, Избр. съч. II, 40. <i>Беззаветна служба на народа. 2.</i> Който е готов на жертви, който действува, без да се ръководи от сметка, корист; самоотвержен, всеотдаен. В <i>лицето на Раковски опознава идеалния образец</i> на <i>беззаве-тен народен деец.</i> Ив. Унджиев, | + | БЕЗЗАВЕТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Книж.</i> 1. В който няма лична изгода, сметка, на който е присъща всеотдайност; всеотдаен, самоотвержен. <i>Той обичаше безмерно тази стара, злочеста жена: най-малък син, той беше порасъл под грижите и ласките па нейната беззаветна любов.</i> Г. Райчев, Избр. съч. II, 41. <i>И той го бе обикнал, тоя кротък даскал, в чиито гърди гореше толкова пламък на беззаветна преданост към другите.</i> Зл. Чолакова, БК, 137. <i>Той обичаше това момче с беззаветната обич на по-голям брат.</i> Г. Райчев, Избр. съч. II, 40. <i>Беззаветна служба на народа. 2.</i> Който е готов на жертви, който действува, без да се ръководи от сметка, корист; самоотвержен, всеотдаен. В <i>лицето на Раковски опознава идеалния образец</i> на <i>беззаве-тен народен деец.</i> Ив. Унджиев, ВЛ, 57. <i>Изкуството се отплаща жестоко на всички, които гледат несериозно и шеговито на него. То не признава покровители и господари, а дарява щедро само беззаветните си роби.</i> О. Василев, ЖБ, 207. |
| − | + | ---- | |
БЕЗЗАВЕТНО. <i>Книж. Нареч. от</i> безза-ветен; всеотдайно, самоотвержено. <i>Отдаден беззаветно на народното дело и на служене на своите убеждения за него, Ботев трябвало съзнателно да жертвува своя талант.</i> Ив. Хаджов, Борба, 1919, кн. 1, 12. <i>Кажи им ти, татко им затворен / в килията е в черни железа, / защото беззаветно се е борил 1 за мир и правда по света.</i> Кр. Белев, ПЗБ, 18. <i>Юнаците се сражаваха с неподражаема храброст. Техните позиции се обагриха с най-благородната кръв — кръвта на беззаветно смелите.</i> Д. Линков, ЗБ, 101. | БЕЗЗАВЕТНО. <i>Книж. Нареч. от</i> безза-ветен; всеотдайно, самоотвержено. <i>Отдаден беззаветно на народното дело и на служене на своите убеждения за него, Ботев трябвало съзнателно да жертвува своя талант.</i> Ив. Хаджов, Борба, 1919, кн. 1, 12. <i>Кажи им ти, татко им затворен / в килията е в черни железа, / защото беззаветно се е борил 1 за мир и правда по света.</i> Кр. Белев, ПЗБ, 18. <i>Юнаците се сражаваха с неподражаема храброст. Техните позиции се обагриха с най-благородната кръв — кръвта на беззаветно смелите.</i> Д. Линков, ЗБ, 101. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗЗАВЕТНО СТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Книж.</i> Качество или проява на беззаветен; всеотдайност, самоотверженост. <i>Притиснати отвръст от пет, коварни врага, / те пак показаха, как българинът мре / со без-заветността</i> на <i>мъченик.</i> К. Христов, ПП, И, 84. | БЕЗЗАВЕТНО СТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Книж.</i> Качество или проява на беззаветен; всеотдайност, самоотверженост. <i>Притиснати отвръст от пет, коварни врага, / те пак показаха, как българинът мре / со без-заветността</i> на <i>мъченик.</i> К. Христов, ПП, И, 84. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗЗАКОНЕН, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Остар.</i> Незаконен. <i>Злий този чело-век ся надеяше да оздрави с такава неправда придобитата си власт със средства без-законни и безпътни.</i> П. Кисимов, OA I (превод), 128. <i>О, беззаконни богатства, где ме доведохте! По-добре би било за мене, ако баща ми беше ме оставил сиромах и просяк, защо сега не щех да достигна в такъв пла-човен случай.</i> ВУХБ (превод), 61. | БЕЗЗАКОНЕН, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Остар.</i> Незаконен. <i>Злий този чело-век ся надеяше да оздрави с такава неправда придобитата си власт със средства без-законни и безпътни.</i> П. Кисимов, OA I (превод), 128. <i>О, беззаконни богатства, где ме доведохте! По-добре би било за мене, ако баща ми беше ме оставил сиромах и просяк, защо сега не щех да достигна в такъв пла-човен случай.</i> ВУХБ (превод), 61. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗЗАКОНИЕ, <i>мн.</i> -ия и (остар.) -ии, <i>ср.</i> 1. Само <i>ед.</i> Отсъствие, липса на законност. <i>— Първото мое задължение е да предпазя народа и страната от разложителната отрова на нихилизма, на беззаконието, на непокорството.</i> В. Геновска, СГ, 13. | БЕЗЗАКОНИЕ, <i>мн.</i> -ия и (остар.) -ии, <i>ср.</i> 1. Само <i>ед.</i> Отсъствие, липса на законност. <i>— Първото мое задължение е да предпазя народа и страната от разложителната отрова на нихилизма, на беззаконието, на непокорството.</i> В. Геновска, СГ, 13. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗЗАКОНИЕ | БЕЗЗАКОНИЕ | ||
Версия от 21:11, 27 ноември 2012
мови някои ся кланяли на животни, а други на безжизнени нечта (това е фетишизъм). Г. Иошев, КВИ (превод), 13.
БЕЗЖИЗНЕНО нареч. 1. Без прояви на живот. Дали пък не го уби? Той се наведе и го извади навън — момчето все така безжизнено лежеше на ръцете му. П. Вежинов, ДБ, 81. Наблизо, .. , лежи болен дядо Сава. Бялата му чорлава глава безжизнено се покои върху златен сноп. Елин Пелин, Съч. I, 155.
2. Без жизненост, без чувство; безчувствено, неизразително. Той се обърна и погледна тъста си. Под нахлупения до ушите каскет очите на бъчваря гледаха тъпо и безжизнено. Ем. Станев, ИК III и IV, 407. Изкупление бе съдбата на фон Гайер, който чакаше наказанието си с безжизнено равнодушни очи. Д. Димов, Т, 596.
БЕЗЖИ`ЗНЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж.
1. Отсъствие на живот, на признаци на живот. В сянката на нещо голямо, прилично на греда или плоча, лежеше човек .. Белите му нозе се проточваха дълги и с оная без-жизненост, която имат мъртъвците. А. Мандаджиев, ОШ, 41.
2. Отсъствие на жизненост, енергия; безчувственост, апатичност. Лицето на дервиша, сухо избраздено с бръчки, и жълто, .., добиваше още по-мъртвешки вид със своята ледена безжизненост. Ив. Вазов, Съч. XII, 117.
3. Отсъствие на жизненост, на изразителност. Този шаблонен начин на виждане, генерализирането на събитията по линията на най-общото докладно предаване неизбежно води до поетическа безцветност, до безжизненост. П. Братоев, С, 1951, кн. 11, 171.
БЕЗЖИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Техн. 1. Който няма жици проводници, който предава или приема сигнали без жици, обикн. с помощта на електромагнитни вълни. Безжичен телеграф. Безжичен телефон. 2. Който се извършва без жици, без проводници. Безжична радиофикация. Безжични съобщения. Безжична връзка. О Безжичен телеграф. Разг. Ирон. Сплет-ни, клюки, интриги.
БЕЗЗАБАВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Остар. Незабавен. Дор слизах в тия темни глъбини / пред мен човек яви се. IИ с глас извиках в таз опасност явна: / „Дай ми помощ беззабавна. „ К. Величков, Ад (превод), 6.
БЕЗЗАБАВНО. Остар. Нареч. от без-забавен; незабавно. Скруг величествено слезе с конторский стол, а писарът безза-бавно духна свещта, и си тури шапката на главата. БКн, 1859, март, кн. 1, 169.
БЕЗЗАБОТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Книж. Безгрижен. Там [в манастира] са готвят най-изисканите гозби и там са спи най-сладък и най-беззаботен сън. Хр. Ботев, Зн, 1875, бр. 8, 31.
608
БЕЗЖИЗНЕНО
— От рус. беззаботнми`.
БЕЗЗАВЕТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. 1. В който няма лична изгода, сметка, на който е присъща всеотдайност; всеотдаен, самоотвержен. Той обичаше безмерно тази стара, злочеста жена: най-малък син, той беше порасъл под грижите и ласките па нейната беззаветна любов. Г. Райчев, Избр. съч. II, 41. И той го бе обикнал, тоя кротък даскал, в чиито гърди гореше толкова пламък на беззаветна преданост към другите. Зл. Чолакова, БК, 137. Той обичаше това момче с беззаветната обич на по-голям брат. Г. Райчев, Избр. съч. II, 40. Беззаветна служба на народа. 2. Който е готов на жертви, който действува, без да се ръководи от сметка, корист; самоотвержен, всеотдаен. В лицето на Раковски опознава идеалния образец на беззаве-тен народен деец. Ив. Унджиев, ВЛ, 57. Изкуството се отплаща жестоко на всички, които гледат несериозно и шеговито на него. То не признава покровители и господари, а дарява щедро само беззаветните си роби. О. Василев, ЖБ, 207.
БЕЗЗАВЕТНО. Книж. Нареч. от безза-ветен; всеотдайно, самоотвержено. Отдаден беззаветно на народното дело и на служене на своите убеждения за него, Ботев трябвало съзнателно да жертвува своя талант. Ив. Хаджов, Борба, 1919, кн. 1, 12. Кажи им ти, татко им затворен / в килията е в черни железа, / защото беззаветно се е борил 1 за мир и правда по света. Кр. Белев, ПЗБ, 18. Юнаците се сражаваха с неподражаема храброст. Техните позиции се обагриха с най-благородната кръв — кръвта на беззаветно смелите. Д. Линков, ЗБ, 101.
БЕЗЗАВЕТНО СТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Качество или проява на беззаветен; всеотдайност, самоотверженост. Притиснати отвръст от пет, коварни врага, / те пак показаха, как българинът мре / со без-заветността на мъченик. К. Христов, ПП, И, 84.
БЕЗЗАКОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. Незаконен. Злий този чело-век ся надеяше да оздрави с такава неправда придобитата си власт със средства без-законни и безпътни. П. Кисимов, OA I (превод), 128. О, беззаконни богатства, где ме доведохте! По-добре би било за мене, ако баща ми беше ме оставил сиромах и просяк, защо сега не щех да достигна в такъв пла-човен случай. ВУХБ (превод), 61.
БЕЗЗАКОНИЕ, мн. -ия и (остар.) -ии, ср. 1. Само ед. Отсъствие, липса на законност. — Първото мое задължение е да предпазя народа и страната от разложителната отрова на нихилизма, на беззаконието, на непокорството. В. Геновска, СГ, 13.
БЕЗЗАКОНИЕ
