Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/264“
(→Некоригирана) |
|||
(Не е показана една междинна версия от същия потребител) | |||
Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
- | + | Проверена | |
Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
— Другарю Льолчев, бригадирът и другарят Илин те викат. | — Другарю Льолчев, бригадирът и другарят Илин те викат. | ||
− | — А, Дора Павлова! — посрещна я радушно Льолчев. — Събрахме се наедно да работим, а не можем да се видим.. . Не ти подавам ръка, че съм нацапан — вдигна той двете си ръце. | + | — А, Дора Павлова! — посрещна я радушно Льолчев. — Събрахме се наедно да работим, а не можем да се видим... Не ти подавам ръка, че съм нацапан — вдигна той двете си ръце. |
− | — Елате, ще ви дам да се измиете — побърза да каже момичето, за да избегне | + | — Елате, ще ви дам да се измиете — побърза да каже момичето, за да избегне ръкуването с Нино, и тръгна, като даде вид, че ще ги води. |
Нино се поколеба дали да отиде след тях. | Нино се поколеба дали да отиде след тях. | ||
− | — А, ето го и Деньо се връща... Момче, остани при мотора, ние с Нино да се поизмием — нареди Льолчев и като подръпна за ръкава Нино, пошепна му: — Ела, не е хубаво. .. | + | — А, ето го и Деньо се връща... Момче, остани при мотора, ние с Нино да се поизмием — нареди Льолчев и като подръпна за ръкава Нино, пошепна му: — Ела, не е хубаво... |
Нино тръгна след тях със свито сърце. Влязоха в двора на Дорината квартира — насреща във варосаната къщица. | Нино тръгна след тях със свито сърце. Влязоха в двора на Дорината квартира — насреща във варосаната къщица. | ||
− | — Сега ще изнеса вода — изтича Дора в кухнята хазаите. | + | — Сега ще изнеса вода — изтича Дора в кухнята на хазаите. |
− | Льолчев посъветва Нино : | + | Льолчев посъветва Нино: |
− | — Проговори | + | — Проговори и́, когато дойде. Не мълчи! |
− | — Какво ще | + | — Какво ще и́ говоря? Нали виждаш, че е сърдита? |
− | — Ти пък | + | — Ти пък и́ покажи, че не се сърдиш! Извини и́ се... |
− | Дора Павлова скоро се върна при тях с кофа вода, канче, сапуниера и преметната през рамото кърпа за ръце | + | Дора Павлова скоро се върна при тях с кофа вода, канче, сапуниера и преметната през рамото кърпа за ръце. Зае се да полива на Льолчев. |
− | Той затърка със сапун ръцете си и за да наруши неловкото мълчание, което създаваше присъствието на | + | Той затърка със сапун ръцете си и за да наруши неловкото мълчание, което създаваше присъствието на Нино, пoпита: |
— За какво казваш ме викат Алеко Николов и другарят Илин? | — За какво казваш ме викат Алеко Николов и другарят Илин? | ||
− | Дора започна да обяснява подробно, а гласът | + | Дора започна да обяснява подробно, а гласът и́ се давеше от смущението: |
− | — Искат да се разберете за глинестия разтвор и как да се подредят длетата... да се | + | — Искат да се разберете за глинестия разтвор и как да се подредят длетата... да се използват разните породи, за да се увеличи бързината на проходката. Другарят Илин бърза с този сондаж, защото ръководителят на експедицията искал да направи доклад пред правителството, че съветските специалисти трябва да приключат работата си без резултат... |
− | Льолчев се изми, избърса ръцете си и тръгна към | + | Льолчев се изми, избърса ръцете си и тръгна към канцеларията. |
− | Дора Павлова продължи да полива на Нино. Мълчаха | + | Дора Павлова продължи да полива на Нино. Мълчаха. |
− | |||
</sfb> | </sfb> |
Текуща версия към 11:43, 28 септември 2015
Страницата е проверена