Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/262“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | + | - Нашата машина от камънаци не се плаши. Хруска ги като препечен хлебец! | |
Сондьорите отново се разсмяха. | Сондьорите отново се разсмяха. | ||
| − | + | — Ей, да имаше препечен хлебец сега, както съм изгладнял!... - рече топчестоглавият, намацан с масла и грес лакомник Деньо Колев. | |
| − | Добре, че се досети! — потупа го по рамото Ивайло Нелчинов. — Ей, хора, кой е тука председателят на | + | - Добре, че се досети! — потупа го по рамото Ивайло Нелчинов. — Ей, хора, кой е тука председателят на селсъвета или на стопанството? |
| − | + | Селяните посочиха един нисичък, набит мъж, който разговаряше с Алеко Николов. | |
| − | + | — Ей го е председателят на стопанството. | |
| − | Лазар Станев се досети : | + | Лазар Станев се досети: |
| − | + | - А, бригадирът ни ще уреди с председателя за прехраната. | |
| − | — Хлебец за работни хора все ще се намери в | + | — Хлебец за работни хора все ще се намери в село - рече някой от селяните. |
| − | + | Степан Илин беше приклекнал и разглеждаше разгърнатата карта с геоложките и геофизични данни за района. Нино почувствува, че вдигна очи от картата и го загледа със студен, недружелюбен поглед. Стори му се, че в този миг Илин мислеше за нещо друго — може би да му заговори за Дора Павлова. Но Илин подвикна: | |
| − | + | - Алеко Николов, ела пак да проверим. | |
| − | + | Бригадирът, очевидно уморен, измъчен от напрежението, гладен, бе станал груб към всички. | |
| − | — Какво пак ще гледаме? Нали уточнихме мястото, | + | — Какво пак ще гледаме? Нали уточнихме мястото, издълбахме и шахта за забоя. |
| − | — Все | + | — Все таки да проверим отново — настоя спокойно Илин. — Ето точка двайсет и пета — посочи той на картата. — Разбрахме се нали, че по тая линия напред и назад можеш да се местиш до седемдесет метра. Но встрани нито метър! |
| − | |||
— Точно така. Ела да видиш — отведе го Алеко Николов до шахтата. —- Ето, на самата линия е... | — Точно така. Ела да видиш — отведе го Алеко Николов до шахтата. —- Ето, на самата линия е... | ||
| − | При тях в това време | + | При тях в това време приближи отговорникът на трактористите. Макар и едър, пълен, енергичен млад човек — дори и той изглеждаше измъчен от необичайната работа да теглят и крепят такава тежка желязна кула. Той каза нетърпеливо: |
| − | - | + | - Бригадире, докога ще се мотаем още тук? Хайде, освобождавай ни да се прибираме в станцията. Утре оран ни чака! |
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 11:36, 28 септември 2015
Страницата е проверена
