Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/256“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
— Вие откъде знаете? | — Вие откъде знаете? | ||
— Не знам. Само предполагам. Бях случайно, когато Нино поиска да постъпи на работа без кадрови сведения. Доколкото разбрах, имал неприятности със своята съпруга и решил да избяга от нея. | — Не знам. Само предполагам. Бях случайно, когато Нино поиска да постъпи на работа без кадрови сведения. Доколкото разбрах, имал неприятности със своята съпруга и решил да избяга от нея. | ||
| − | Възмутена от това, което Нино е направил — да | + | Възмутена от това, което Нино е направил — да скрие миналото си, — Дора Павлова заяви рязко: |
— Ако остана тук, няма да премълча какъв е той! | — Ако остана тук, няма да премълча какъв е той! | ||
| − | Илин дигна рамене, за да изрази учудване : | + | Илин дигна рамене, за да изрази учудване: |
— Тогава излиза, че вие искате да избягате оттук, за да не разкриете какъв е този Нино Русев. Или в управлението ще кажете кой е той? | — Тогава излиза, че вие искате да избягате оттук, за да не разкриете какъв е този Нино Русев. Или в управлението ще кажете кой е той? | ||
Дора Павлова замълча, замисли се. | Дора Павлова замълча, замисли се. | ||
— Той трябва да е дошъл тук, защото няма вече издръжка. Ако кажа какъв е, ще загуби работата си. | — Той трябва да е дошъл тук, защото няма вече издръжка. Ако кажа какъв е, ще загуби работата си. | ||
— Аха, жалите го! Но кажете, Дора Маноловна... Уверявам ви, аз ще повярвам само на честната ви дума и повече няма да разпитвам. Кажете само: Нино Русев може ли да направи нещо, което да повреди на сондажа? | — Аха, жалите го! Но кажете, Дора Маноловна... Уверявам ви, аз ще повярвам само на честната ви дума и повече няма да разпитвам. Кажете само: Нино Русев може ли да направи нещо, което да повреди на сондажа? | ||
| − | — Мисля... че може — изрече нерешително тя. И като че за да убеди себе си, продължи оживено: | + | — Мисля... че може — изрече нерешително тя. И като че за да убеди себе си, продължи оживено: — Той е разложен младеж. Авантюрист!... Когато постъпваше на работа, скри ли, че е изключен от Комсомола? |
— Скри. А защо е изключен? | — Скри. А защо е изключен? | ||
| − | — За много прояви... Още докато беше член на нашата организация във Варна, два пъти сме го наказвали с порицание и със строго мъмрене. Проявяваше се като. | + | — За много прояви... Още докато беше член на нашата организация във Варна, два пъти сме го наказвали с порицание и със строго мъмрене. Проявяваше се като... като някакъв принц, който е наследил титли и замъци, сякаш саможертвата на родителите му е била само за него, а не за народа! Така го преценявахме в организацията... Той е много умен и всичко може да върши, но няма воля. Каквато и работа да му възложат, все не я харесва. Мисли се способен за нещо голямо и не приема да се занимава с „малки“ задачи. И докъде стигна? Завърши гимназията като отличник. Приеха го веднага в университета. Получи и стипендия. Но учи само две години и напусна. Оженил се за дъщерята на някакъв осъден на смърт от народния съд само за да я вмъкне в университета. Затова го изклкючиха от Комсомола. Отиде войник. Там пък го осъдиха за дезертьорство! Сега и тук кой знае какво ще направи... |
| − | Илин поклащаше с учудване глава : | + | Илин поклащаше с учудване глава: |
— Виж го ти какъв бил! А на вид е такъв очарователен. | — Виж го ти какъв бил! А на вид е такъв очарователен. | ||
| − | |||
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 10:50, 28 септември 2015
Страницата е проверена
