Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/249“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | Илин му подсказа : | + | Илин му подсказа: |
| − | Сиоемте, друзья, ведь завтра в поход уйдем в предрассветнмй туман... | + | C> |
| − | Сондьорите запяха с пълен глас едва на припева : Прощай, любимьш город... | + | Сиоемте, друзья, ведь завтра в поход |
| + | уйдем в предрассветнмй туман... | ||
| + | C$ | ||
| + | Сондьорите запяха с пълен глас едва на припева: | ||
| + | C> | ||
| + | Прощай, любимьш город... | ||
| + | C$ | ||
Нино свиреше по-артистично и по-вярно от Троян Панайотов. Илин го хареса, радваше му се. С подпяване той го подканваше да продължава: | Нино свиреше по-артистично и по-вярно от Троян Панайотов. Илин го хареса, радваше му се. С подпяване той го подканваше да продължава: | ||
| + | C> | ||
А вечер опять хороший такой, | А вечер опять хороший такой, | ||
Что песен не петь нам нельзя... | Что песен не петь нам нельзя... | ||
| − | Илин се досети да попита : | + | C$ |
| + | Илин се досети да попита: | ||
— Алеко Николов, а Дора Павлова умее ли да пее? | — Алеко Николов, а Дора Павлова умее ли да пее? | ||
— Не я знам, Степан Викторович. Изглежда ми малко дръпната. Не съм и приказвал още с нея... | — Не я знам, Степан Викторович. Изглежда ми малко дръпната. Не съм и приказвал още с нея... | ||
Нино внезапно прекъсна да свири. Подаде акордеона на Троян Панайотов, стана и се отдалечи. | Нино внезапно прекъсна да свири. Подаде акордеона на Троян Панайотов, стана и се отдалечи. | ||
| − | Сондьорите, изненадани, му подвикнаха : | + | Сондьорите, изненадани, му подвикнаха: |
— Ей, какво ти стана? | — Ей, какво ти стана? | ||
| − | Аргир Льолчев се помъчи да го извини : | + | Аргир Льолчев се помъчи да го извини: |
— Нещо му домъчня на момчето. Трябва да си е спомнил за своите родители. Бащата на Дора Павлова ги е укривал като партизани в лесничейството... Продължете си песните. Аз ще разбера какво му е. | — Нещо му домъчня на момчето. Трябва да си е спомнил за своите родители. Бащата на Дора Павлова ги е укривал като партизани в лесничейството... Продължете си песните. Аз ще разбера какво му е. | ||
Льолчев отиде след Нино. Настигна го. Повървяха дълго мълчаливи. Излязоха от двора на чифлика в полето, по черен път из нивите. | Льолчев отиде след Нино. Настигна го. Повървяха дълго мълчаливи. Излязоха от двора на чифлика в полето, по черен път из нивите. | ||
| − | Небето на безлунната нощ бе осеяно със звезди, които блестяха през кристалния въздух и отпращаха мек светлик в мрака. Дъх на свежа зеленина и пръст облъхваше | + | Небето на безлунната нощ бе осеяно със звезди, които блестяха през кристалния въздух и отпращаха мек светлик в мрака. Дъх на свежа зеленина и пръст облъхваше полето — упойният майски дъх на възродената земя, на който гърдите са ненаситни от предвечни времена. |
| − | Звуците на акордеона оставаха все по-далечни, затихваха и отново се подемаха тъй, че мелодията вече не се долавяше. Двамата се чувствуваха все по-сами, съсредоточени в мислите си. Нино бе навел глава и при все че вървеше бавно, имаше задъханото дишане на притеснен човек. | + | Звуците на акордеона оставаха все по-далечни, затихваха и отново се подемаха тъй, че мелодията вече не се долавяше. Двамата се чувствуваха все по-сами, съсредоточени в мислите си. Нино бе навел глава и при все че вървеше бавно, имаше задъханото дишане на притеснен човек. Най-после той продума: |
| − | + | - Чичо Арго, ти какво спомена тази сутрин в камиона: че моята съдба се е решила от някакво букетче перуники? | |
| − | .. — поклати глава Льолчев. — Ти още не можеш | + | - Хм... — поклати глава Льолчев. — Ти още не можеш |
| − | |||
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 10:30, 28 септември 2015
Страницата е проверена
