Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/239“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(Некоригирана)
 
(Коригирана)
 
(Не е показана една междинна версия от друг потребител)
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Непроверена
+
Проверена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
 
<sfb>
 
<sfb>
реца — тежка разтегателна маса, преголяма за стаята pi когато е неразтегната. В пролуките между леглата и в ъгъла между скрина и прозореца бяха впъхнати плюшени фотьойли.
+
тежка разтегателна маса, преголяма за стаята и когато е неразтегната. В пролуките между леглата и в ъгъла между скрина и прозореца бяха впъхнати плюшени фотьойли.
—т- Взеха ми апартаментите, виж сега къде се завирам! — като че се оправдаваше бай Никой за неугледната си домащ-на обстановка.
+
Взеха ми апартаментите, виж сега къде се завирам! — като че се оправдаваше бай Никой за неугледната си домашна обстановка.
 
— Нали живееш сам? Нямаш квартиранти?
 
— Нали живееш сам? Нямаш квартиранти?
 
— Нямам.
 
— Нямам.
Ред 11: Ред 11:
 
— Какво ще пиеш, бай Герасиме? — застана той пред скрина в очакване да узнае желанието на госта си.
 
— Какво ще пиеш, бай Герасиме? — застана той пред скрина в очакване да узнае желанието на госта си.
 
— Предпочитам нещо по-слабичко... вермут ако имаш.
 
— Предпочитам нещо по-слабичко... вермут ако имаш.
— Имам. Сега съм кръчмарски човек, я! — извади той шишета и прибори и ги занаре)жда на масата. — Аз съм мастичар. Не обичам сладките питиета — излезе той до кухнята, за да донесе хляб и закуски.
+
— Имам. Сега съм кръчмарски човек, я! — извади той шишета и прибори и ги занарежда на масата. — Аз съм мастичар. Не обичам сладките питиета — излезе той до кухнята, за да донесе хляб и закуски.
Герасим Ранков отново си помисли за бай Никой, че от момента, когато е прекъснал главният труд в живота му — търговията,—той е престанал да има облика на пълноценен човек, превърнал се е в нищожество, в нещо друго, не свое, без специфичното за труда и общественото му положение достойнство, а смален и безформен... смлян на трици!
+
Герасим Ранков отново си помисли за бай Никой, че от момента, когато е прекъснал главният труд в живота му — търговията — той е престанал да има облика на пълноценен човек, превърнал се е в нищожество, в нещо друго, не свое, без специфичното за труда и общественото му положение достойнство, а смален и безформен... смлян на трици!
 
Когато се върна с подноса закуски, бай Никой започна ухилено:
 
Когато се върна с подноса закуски, бай Никой започна ухилено:
— Слушай да ти разправя един виц :
+
— Слушай да ти разправя един виц:
 
"Гарабед среща Хампарцум нещастен.
 
"Гарабед среща Хампарцум нещастен.
 
— Какво ти е бе, Хампарцум? — пита го.
 
— Какво ти е бе, Хампарцум? — пита го.
Ред 20: Ред 20:
 
— Не думай бе! — извиква Гарабед и хуква.
 
— Не думай бе! — извиква Гарабед и хуква.
 
— Чакай, Гарабед, какво ти стана?
 
— Чакай, Гарабед, какво ти стана?
— Бягам в къщи—казва. — Жена ми е бременна и чете „Али Баба и четиридесетте разбойници“.!..
+
— Бягам в къщи — казва. — Жена ми е бременна и чете „Али Баба и четиридесетте разбойници“!
 
</sfb>
 
</sfb>

Текуща версия към 12:41, 28 септември 2015

Страницата е проверена