Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/190“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
един мой приятел и аз му се заклех да не я издавам. | един мой приятел и аз му се заклех да не я издавам. | ||
| − | Рязката промяна в мислите и настроението — от лекото бръщолевене за жени, към опасността от намеса на Държавна сигурност — някак проясни | + | Рязката промяна в мислите и настроението — от лекото бръщолевене за жени, към опасността от намеса на Държавна сигурност — някак проясни Йоловия разсъдък. Той загледа упорито Ранков, като че едва сега си даде сметка, кой е този човек и защо разговаря с него. Нали и Герасим Ранков е от ония, старите петролни агенти, които пречеха на проучванията за откриване на български нефт? Разбира се, че и той сега работи за Горбанов!... Но защо месят Държавна сигурност? Те би трябвало да се боят от нея. Или пък сега работят за комунистите?... |
| − | В помътената глава на | + | В помътената глава на Йолов се мяркаха всевъзможни въпроси, но той знаеше, че каквито и усилия да прави, няма да разбере истинските намерения на тези хора. Долавяше само едно: ако им каже какво знае за българско нефтонаходище, непременно ще го включат в шпионската си мрежа. Едва се отърва от Горбанов — сега не трябваше да попадне в ръцете на Герасим Ранков! Затова, въпреки всички усилия на Ранков да му разкрие какво знае за българския нефт, Йолов упорствуваше с пиянска заинатеност: |
— Тайната ще я кажа само на Арго! Ако той иска, нека ви я открие. Аз в шпионската ви мрежа не се вплитам!... | — Тайната ще я кажа само на Арго! Ако той иска, нека ви я открие. Аз в шпионската ви мрежа не се вплитам!... | ||
Круна съобщи на Ранков, че го викат на телефона. | Круна съобщи на Ранков, че го викат на телефона. | ||
| − | + | > 15 | |
| − | Лидия следваше Нели отдалеч. Не я изпущаше из очи по целия | + | Лидия следваше Нели отдалеч. Не я изпущаше из очи по целия ѝ път през Градската градина, по булевард „Руски“ и по улица „Шипка“ до „Шейново“. Младата жена вървеше кокетно и безгрижно по чистите градини и улици, обградени с лехи и нацъфтели храсти. Движенията ѝ бяха грациозни, волни, весели. |
| − | Лидия жалеше невинната си жертва. Жалеше я искрено! Или жалеше себе си? Не беше ли и тя такава хубавица, волна, пълна с жажда за живот, за благороден и достоен живот | + | Лидия жалеше невинната си жертва. Жалеше я искрено! Или жалеше себе си? Не беше ли и тя такава хубавица, волна, пълна с жажда за живот, за благороден и достоен живот - когато започна да затъва в тресавището от разврат и нечисти дела, за да преживее живота си винаги недоволна от себе си, душевно и телесно кална, все на някого продадена, все пакостяща на хората... |
| − | Всъщност почти по целия път Лидия беше обладана от кроежите, как да отмъсти на Бойдев, ако той извърши | + | Всъщност почти по целия път Лидия беше обладана от кроежите, как да отмъсти на Бойдев, ако той извърши предателство. |
</sfb> | </sfb> | ||
Версия от 09:07, 28 септември 2015
Страницата е проверена
