Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/116“
м |
|||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | + | — Ако не си вечеряла, заповядай. | |
| − | + | — Не, благодаря! — отвърна тя с гримаса и отново отиде оттатък. | |
| − | + | * | |
| − | + | За професор Живко Бойдев, който се чувствуваше човек от бившата буржоазия, преуспял, след Девети септември, биваха винаги неприятни срещите с хората от неговата предишна среда, които не са преуспели. Особено мъчителни му бяха срещите с хора, за които не знаеше защо не са преуспели: дали са искали, а греховете от миналото са им попречили, или не са искали, защото по разбирания си остават непримирими противници на комунизма. Той винаги изпитваше неудобство и объркване, когато трябваше да си определи как да се държи с изпадналите някогашни свои познати: дали с рязко отричане на миналото и с безусловна възхвала на всичко сегашно, или с примирителност и състрадание — да, предишното за нас не беше лошо, но право или криво то е премахнато; щом не можем да върнем миналото, ще трябва да се нагодим към новото и неизбежното... | |
| − | + | Неприятността за „човека от сегашните“ ставаше стократно по-голяма, когато в живота му се появеше някоя бивша любовница! | |
| − | + | „Защо ли идва? Какво ще иска от мен? Как да се държа с нея?... Дали няма да ме изложи?“ — Такива въпроси измъчваха съзнанието на Бойдев. И за да печели време — дано ги разреши! — той все по-мудно дъвчеше залъците си. Като че някакъв независим от волята му сигнален апарат в мозъка повтаряше след всеки въпрос: „Внимавай!... Трябва много да внимаваш!...“ | |
| − | + | Бойдев разбираше, че за да може да се измъкне от неудобната своя съучастница в осъдителни за днешното време някогашни дела, трябваше добре да премери поведението си; всяка дума да бъде продиктувана от мисълта да не се ангажирва с нищо; всяка нейна стъпка да бъде преценявана с оглед дали няма с нещо да му навреди. | |
| − | + | „По-добре да я предразположа, отколкото да се държа към нея враждебно. Тая необуздана жена е способна на всякакви мерзости!... — Това беше решението, с което Бойдев отиде оттатък при гостенката си. | |
| − | + | Той завари Лидия наметната с шала, поизтегната на канапето | |
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 09:51, 28 септември 2015
Страницата е проверена
