Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/113“
(→Некоригирана) |
|||
| (Не са показани 4 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | + | свали от главата си белия руски шал и започна да разкопчава мантото си. | |
| − | — Изненадан съм... — пое той мантото, но не го окачи | + | — Изненадан съм... — пое той мантото, но не го окачи на дрешника в антрето, а го внесе в хола. |
| − | |||
Лидия влезе след него и му подаде двете си ръце. | Лидия влезе след него и му подаде двете си ръце. | ||
— Забрави ли хубавите си стари навици, голубчик? Или откакто стана комунист, вече не целуваш ръце на дамите? | — Забрави ли хубавите си стари навици, голубчик? Или откакто стана комунист, вече не целуваш ръце на дамите? | ||
| − | Бойдев принудено целуна ръцете | + | Бойдев принудено целуна ръцете и`, но имаше недоволен вид. |
Тя успя любопитно да огледа ръцете му, да види дали още си оставя заострени нокти, за да удължава късите си, като подрязани пръсти. | Тя успя любопитно да огледа ръцете му, да види дали още си оставя заострени нокти, за да удължава късите си, като подрязани пръсти. | ||
| − | — Не ти. ли е домъчняло за мен? Толкова отдавна не сме се виждали.. . | + | — Не ти. ли е домъчняло за мен? Толкова отдавна не сме се виждали... |
| − | — Само не бъди шумна, моля те! — кимна й той с | + | — Само не бъди шумна, моля те! — кимна й той с глава, за да подскаже, че в кухнята има някой. |
| − | |||
— Кой е? | — Кой е? | ||
— Жената, която ми почиства. | — Жената, която ми почиства. | ||
| − | — | + | — Нали твоята съпруга те е напуснала? От какво се плашиш? |
— От лошите езици. | — От лошите езици. | ||
— Ох, аз забравих, че ти беше „човекът на доброто впечатление“! | — Ох, аз забравих, че ти беше „човекът на доброто впечатление“! | ||
| − | — А защо е нужно човек да шуми, че е развратник? — изрече той нервно и злият му поглед сякаш добавяше: | + | — А защо е нужно човек да шуми, че е развратник? — изрече той нервно и злият му поглед сякаш добавяше: „Като теб“. |
— Ти вече не приемаш ли развратници? Да си отида ли? | — Ти вече не приемаш ли развратници? Да си отида ли? | ||
— Както желаеш. | — Както желаеш. | ||
| − | — Не, голубчик! Няма да си отида зарад доброто | + | — Не, голубчик! Няма да си отида зарад доброто впечатление на една чистачка. Освен ако ме пъдиш? |
| − | Бойдев се поколеба дали да | + | Бойдев се поколеба дали да и` каже: „Да, пъдя те!“ — но се овладя. |
— Влез в кабинета ми, докато изпратя жената. | — Влез в кабинета ми, докато изпратя жената. | ||
Той трябваше да усмири нервността си и да обмисли как да се държи с натрапницата, затова мина оттатък. | Той трябваше да усмири нервността си и да обмисли как да се държи с натрапницата, затова мина оттатък. | ||
| − | Лидия Гайарчук беше от типа жени, които никога не | + | Лидия Гайарчук беше от типа жени, които никога не престават да се интересуват за своите познати. Тя помнеше с поразителна яснота дори съвсем незначителни подробности от живота им, постоянно попълваше знанията си за тях и за всичко беше осведомена. |
| − | За Бойдев тя знаеше, че доскоро е живял в | + | За Бойдев тя знаеше, че доскоро е живял в наследствената къща на жена си. Но в нея настанили квартиранти. За |
| − | + | ||
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 09:49, 28 септември 2015
Страницата е проверена
