Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/112“
(→Коригирана) |
|||
| (Не са показани 4 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
Великденската вечер мина невесело, в убито настроение. Никой не спомена как си обяснява отсъствието на Лидия. Но след разказите за нея всичко изглеждаше ясно: Лидия е намерила по-привлекателен начин да прекара великденската нощ! | Великденската вечер мина невесело, в убито настроение. Никой не спомена как си обяснява отсъствието на Лидия. Но след разказите за нея всичко изглеждаше ясно: Лидия е намерила по-привлекателен начин да прекара великденската нощ! | ||
Само Круна знаеше къде е и какво върши в тая нощ Лидия. Но тя нищо не можеше да обясни — преструваше се, че не знае, опитваше се да бъде весела, да се смее, да ги развлича. В преднамерената си веселост тя приличаше на ония жени, чиято душевност е вече повехнала от възрастта. Те могат да се радват само на отдавна отлетели хубави мигове от своя живот. На сегашните си преживявания, дори когато ся наистина радостни, те само могат да се усмихват, като остават равнодушни. | Само Круна знаеше къде е и какво върши в тая нощ Лидия. Но тя нищо не можеше да обясни — преструваше се, че не знае, опитваше се да бъде весела, да се смее, да ги развлича. В преднамерената си веселост тя приличаше на ония жени, чиято душевност е вече повехнала от възрастта. Те могат да се радват само на отдавна отлетели хубави мигове от своя живот. На сегашните си преживявания, дори когато ся наистина радостни, те само могат да се усмихват, като остават равнодушни. | ||
| − | Така равнодушно Круна слушаше на вечерята Йолов, въпреки че той, вече опиянен от коняка и виното, говореше находчиво весели неща, въодушевляваше се от нейната хубост и от „сияйната | + | Така равнодушно Круна слушаше на вечерята Йолов, въпреки че той, вече опиянен от коняка и виното, говореше находчиво весели неща, въодушевляваше се от нейната хубост и от „сияйната и` личност“, очакваше опиянение и от самата нея... |
| − | >> | + | >> 10 |
Иззвъни се. Бойдев облече сакото си и мина в антрето да отвори въяшната врата. | Иззвъни се. Бойдев облече сакото си и мина в антрето да отвори въяшната врата. | ||
-Ха! Ти...?! | -Ха! Ти...?! | ||
| Ред 13: | Ред 13: | ||
— Обичам да те видя. Не може ли? — изгледа го тя с подсилено учудване. | — Обичам да те видя. Не може ли? — изгледа го тя с подсилено учудване. | ||
Той врътна глава встрани. С това рязко извръщане на главата, с което привидно изразяваше важност и високо самочувствие, той обикновено прикриваше обзелата го нервност и печелеше време за бързата си съобразителност. | Той врътна глава встрани. С това рязко извръщане на главата, с което привидно изразяваше важност и високо самочувствие, той обикновено прикриваше обзелата го нервност и печелеше време за бързата си съобразителност. | ||
| − | — Какво, пъдиш ли ме? — изрече насмешливо Лидия, | + | — Какво, пъдиш ли ме? — изрече насмешливо Лидия, като |
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 06:47, 28 септември 2015
Страницата е проверена
