Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/111“
м |
|||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | + | върна в Иран, но сега пък казаха, че съм бил поданик на комунистическа държава, и англичаните ме върнаха в България. Тук ме държаха две седмици в милицията, защото нямах документи. Трябваше двама съседи от Варна да установят самоличността ми, за да получа лична карта. Сам пожелах да ме изпратят на работа като сондьор. | |
| − | + | — И как се намерихте с Лидия? Съдбата отново те тласна към нея! — усмихна се Йолов. | |
| − | + | — Намерихме се в Добруджа. Зърнах я случайно, когато пътувахме със сондата за Калиакра. Край село Оброчище имаше трудово-възпитателно общежитие за паднали жени. Бяха ги извели на работа в зеленчуковите градини край шосето. Поисках да ми разрешат среща с Лидия. Тя ми обясни със сълзи, че са я затворили в лагера, защото при настъплението на Червената армия синът ни Игор минал в някакъв белогвардейски легион в Румъния и навярно е разстрелян. Всеволод се е самоубил. За да я освободят от лагера, предложих ́и да се оженим... Но оттук започна нова история, която аз не обичам да разказвам. Само ще добавя, че осъзнах една истина : аз винаги съм мислил, че любовта ми към Лидия е нещо изключително, че трябва да се извиси до нещо грандиозно, да има необикновен обем. Сега разбирам, че съвсем друга би била съдбата и на двама ни, ако бях съумял да си създам просто и вярно, естествено отношение към нея. | |
| − | + | Това заключение не хареса на Нели. То не беше вярно, не отговаряше нито на душевното състояние, с което той разказваше за Лидия, нито на отношението му към тази жена, което Нели помнеше от новогодишната нощ. Тогава умните и добри очи на този човек сякаш летяха към Лидия, той се опияняваше от любовта си към нея. Нели завиждаше на Лидия за несравнимото внимание на нейния мъж, за пълната му готовност да ́и угажда, всичко да върши за нея, каквото и тя да пожелае. | |
| − | + | И Нели чакаше нетърпеливо сега жената, която са обожавали тия двама мъже, пропилели за нея живота си, без да я възненавидят... Как ́и се искаше да бъде като нея! ... Като нея! | |
| − | + | Чакаха я всички. Чакаха... Но вместо звънеца на вратата, иззвъня телефонът. | |
| − | + | — Круна, мила, вечеряйте. Не ни чакайте. Утре ще се видим... може би. Целувам всички: ви за Възкресение Христово | |
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 06:46, 28 септември 2015
Страницата е проверена
