Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/109“
(→Коригирана) |
|||
| (Не са показани 2 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 8: | Ред 8: | ||
Нели ставаше все по-нетърпелива: | Нели ставаше все по-нетърпелива: | ||
— А какво стана после с леля Лидия? | — А какво стана после с леля Лидия? | ||
| − | — После?...— продължи все тъй отмерено и тихо Льолчев с характерния свой насмешлив израз на лицето, в който личеше не насмешка към другите, а самонасмешка. — После Лидия се прибра в София при мъжа и децата си. С мен вече | + | — После?...— продължи все тъй отмерено и тихо Льолчев с характерния свой насмешлив израз на лицето, в който личеше не насмешка към другите, а самонасмешка. — После Лидия се прибра в София при мъжа и децата си. С мен вече и` беше неинтересно — нямах пари! Аз реших отново да се запилея по света. Получих разрешение да замина през Съветския съюз за Техеран. В Иран по него време имаше голямо поле за работа. Отначало се заех пак със строеж на пътища. После отидох да работя по нефтодобива в Персийския залив. Сдружих се с двама англичани и пак започнах да печеля много. Купих си къща в Техеран и там се влюбих... разбира се, и тоя път в калпава жена. Беше руска арменка. Сключихме граждански брак. Имахме и син Петя — едно черничко бебе с къдрава косица като негърче. |
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 06:46, 28 септември 2015
Страницата е проверена
