Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/108“
м |
|||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | + | — А болната оздравя ли? | |
| − | + | — Не. От психиатрията в Марсилия ми писаха, че не могат повече да я държат. Пратих пари на брат си да замине за Марсилия и да я прибере във Варна. Определих и` месечна издръжка. Тя отишла да живее при брат си, който също беше алкохолик... Искаше ми се да се върна в България, но мисълта за Лидия ме пропъждаше. След като свърших контракта си за Конго, реших да се спусна в Южна Африка, за да търся диаманти. Там ми провървя — придобих цяла торбичка нешлифовани скъпоценни камъни. Щях да остана в Южна Африка, но се разболях от жълта треска и две години лежах по болниците. Оставих търсенето на диаманти и заминах за Египет. Живях една година в Александрия като експерт-продавач на скъпоценности при една златарска фирма. | |
| − | + | — А не изпитваше ли носталгия, Арго? Защото аз, когато пътувах по чужбина с моя Реджиналд, винаги тъгувах за България и ми се искаше по-скоро да се върнем. | |
| − | + | — Тъгувах. Много тъгувах!... Лидия остави в живота ми това, че винаги когато изпадах в мъка, решавах да се върна при нея. Аз изпитвах към Лидия привързаност, която никога не съм могъл да обоснова, нито да я сравня с нещо подобно в живота на другите хора. Това беше една игра на преданост, в която залагах всичко, за да не я загубя, без от това да имам някаква полза — като картоиграч, който играе не за пари, а за удоволствието да превъзхожда другите... Така от Египет се върнах в България. Носех два грамадни сандъка с вещи от Африка. Имах шест кожи от питон, дълги по пет метра. Продадох ги в София. Имах кожи от антилопи, една кожа от леопард, от синя и от златна маймуна. Имах цяла колекция от черни и бели таралежови бодли. Някои от тях бяха жилави, дадох ги да направят гривни, скачени със сребро, както ги носят туземците. Носех и разни украшения от слонова кост... само това цигаре ми остана от тях. Носех скъпи платове, диаманти, пари... Изобщо пристигнах в България като колониален богаташ! | |
| − | + | Той отпи коняк, хапна сандвич. После втикна нова цигара в цигарето си и стана от фотьойла, за да разсее обзелото го притеснение от спомените. | |
| − | + | — Вълнуваш се! — изгледа го разбиращо Йолов. | |
| − | + | Круна вметна: | |
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 09:46, 28 септември 2015
Страницата е проверена
