Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/106“
(→Некоригирана) |
|||
(Не са показани 7 междинни версии от 2 потребители) | |||
Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
- | + | Проверена | |
Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
− | + | Изпратих и` почти всичките си златни лири, за да си накупи, каквото и` трябва, и да дойде. Тя похарчила половината, за да купи Пальо, да му ушият в моден салон палтенце, шапка и калцунки!... Във Варна и` наех хубава вила. За да харесвам на Лидия, обличах се много елегантно. Дори носех корсет! По онова време и мъжете си служеха с корсети! — добави той в отговор на Нелиния смях. | |
− | + | Йолов също с усмивка изгледа този обемист човек с широко лице — и някак невероятно му изглеждаше, че Льолчев е бил млад, помествал се е в корсет и при това е бил любовник на някогашната изумителна красавица Лидия Серебрякова! | |
− | + | Като че за да отговори на недоумението му, Льолчев обясни: | |
− | + | — Лидия беше виновна да напълнея и да се обезформя. Готвеше ми така хубаво, че щом се нахранех, отивах в спалнята да сваля корсета, за да продължа хапването. У нея масата никога не се раздигаше! | |
− | + | — А жена ти знаеше ли, че живееш с Лидия? | |
− | + | — Знаеше, Круне. Тя се чувствуваше виновна за своето пиянство и понасяше мълчаливо любовта ми с Лидия. Само не искаше да я вижда... Но Лидия тайно от мен се омъжи за Всеволод Гайарчук! | |
− | + | — Защо, чичо Арго? | |
− | + | — Не знам, Нели. Казваше, че искала нейният син да имал законен баща. | |
− | + | Йолов с изненада попита: | |
− | + | — Как, Игор да не е бил твой син? | |
− | + | — Мой... или поне може би мой! — добави с усмивка Льолчев. | |
− | + | И Круна си спомни: | |
− | + | — Всеволод лудо обичаше Игор и почти не обичаше Наташка. | |
− | + | — А Наташка е негова! | |
− | + | — Арго — продължи Круна, — вярно ли е, че Всеволод се самоуби, защото не е могъл да понесе нещастието с Игор? | |
− | + | — Не знам... Може би. | |
− | + | Замълчаха, обзети от спомените. Само Нели бързаше да узнае още и още от тая история. | |
− | + | — А ти какво направи, когато леля Лидия те напусна? | |
− | + | — Аз не можах да понеса раздялата с Лидия и реших пак да замина. Тръгнах за Австралия. Но не ми даде сърцето | |
− | |||
</sfb> | </sfb> |
Текуща версия към 06:45, 28 септември 2015
Страницата е проверена