Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/101“
м |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
разочаровано — очевидно тя се беше гласила да види по-млад и интересен мъж. | разочаровано — очевидно тя се беше гласила да види по-млад и интересен мъж. | ||
| − | + | Круна стана от рояла и каза: | |
| − | + | — Нели, запознай се с господин инженера и пийте брудершафт, за да си говорите на „ти“. Той е нашият Поли! | |
| − | + | Нели и Йолов преплетоха ръце и се целунаха три пъти. Йолов продължи да бъбре възхитено: | |
| − | + | — Портокаловият цвят е символ на целомъдрие!... Арго, виж какво ще ти кажа, това са не пръсти, листца от портокалов цвят са ръцете й! | |
| − | + | Круна, неприятно засегната, че Нели я измести от вниманието на умеещия да ласкае гост, каза: | |
| − | + | — Искате ли, докато чакаме Лидия, всеки да разкаже за най-голямата си любов в живота? | |
| − | + | — Хайде! — настоя Нели. | |
| − | + | — Поли, започни ти — подкани го Круна. | |
| − | + | Йолов даде с ръка знак, че е съгласен, отпи коняк, запали цигара. | |
| − | + | — Арго, ти имаш любов с Лидия, нали? Имаш, не отричай!... Виж какво ще ти кажа. Жената, която най-много съм обичал през живота си, беше Лидия! | |
| − | + | — Ха! — викна от изненада Нели. — И чичо Арго най-много е обичал леля Лидия. Ох, че интересноо! | |
| − | + | — Мълчи да чуем — сбута я Круна. | |
| − | + | Йолов продължи: | |
| − | + | — С Всеволод Гайарчук се намерихме след Първата световна война като студенти във Виена. Станахме всеотдайни: приятели. Той беше украинец, но се е родил в Загреб, баща му бил минен техник по Хърватско... Във Виена живеехме в една квартира и любехме заедно — той Сибила Лойенбергер, аз Ани Хелер. Когато свършихме политехниката, решихме да не се разделяме. Всеволод дойде с мен в България. Назначиха ни на работа във Варна — по проучването на геологията и морфологията на Приморска България. По него време беше дошъл от Виена за проучвания нашият професор Гелерт и ни придадоха към неговата група. И там, във Варна... Един ден се разхождахме с Всеволод в Морската градина. Виждаме една жена с бадемови очи, хубава като богиня! Разхождаше се с едно малко кученце — бяло, на черни петна, облечено с палтенце... | |
| − | + | — Пальо! — изрече томително Льолчев. | |
| − | + | — Да, Пальо. Какво, ти оттогава ли знаеш Лидия? | |
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 09:41, 28 септември 2015
Страницата е проверена
