Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/37“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(Некоригирана)
 
м
 
(Не е показана една междинна версия от друг потребител)
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Непроверена
+
Проверена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
 
<sfb>
 
<sfb>
— Да. Само че сравнението ти със Синг-Синг не е особено точно — поде Илел, като обгаряше с клечка кибрит края на пурата си. — Затворът България е по-страшен от Синг-Синг. Защото тук терорът е върху духа на човека I Тук и когато само мислиш, живееш с чувството, че някой дебне мислите ти и те заплашва, задето не мислиш като комунистите. Тази единствена насока на мисълта, това пропа-гандно единомислие, нетърпящо никакви възражения... това според мен е най-ужасното в комунистическия свят. Всъщност какво е то? Една единствена философия, една само идеология. По принуда трябва да я приемеш и да мислиш
+
— Да. Само че сравнението ти със Синг-Синг не е особено точно — поде Илел, като обгаряше с клечка кибрит края на пурата си. — Затворът България е по-страшен от Синг-Синг. Защото тук терорът е върху духа на човека! Тук и когато само мислиш, живееш с чувството, че някой дебне мислите ти и те заплашва, задето не мислиш като комунистите. Тази единствена насока на мисълта, това пропагандно единомислие, нетърпящо никакви възражения... това според мен е най-ужасното в комунистическия свят. Всъщност какво е то? Една единствена философия, една само идеология. По принуда трябва да я приемеш и да мислиш само тъй, както са писали светите й апостоли Маркс, Енгелс, Ленин... Модерен йезуитизъм! Не се ли включиш в комунистическия орден — инквизиция, аутодафе!
само тъй, както са писали светите й апостоли Маркс, Енгелс, Ленин... Модерен йезуитизъм! Не се ли включиш в комунистическия орден — инквизиция, аутодафе!
+
— Охо, много бързо си успял да се ориентираш в тукашната обстановка! — пообтегна се Ранков на лакти върху кушетката и издуха тънка струйка дим от пурата, за да прикрие насмешката си.
— Охо, много бързо си успял да се ориентираш в тукаш-ната обстановка! — пообтегна се Ранков на лакти върху кушетката и издуха тънка струйка дим от пурата, за да прикрие насмешката си.
 
 
Илел продължаваше увлечено:
 
Илел продължаваше увлечено:
— Не е нужно дълго да живееш тук, за да почувствуваш доколко наистина нашият свят е царство на свободния човек! На човека, който е господар на волята си, на времето си, на своя имот... изобщо свят на неконтролирания човек! А тук най-тежкото е контролът, на който е подложена човешката воля — контрол на партията, на разните проф и не знам какви си организации, на фанатици-комунисти. Те дебнат всяка стъпка на човека. Искат всички хора да бъдат еднотипни, еднозначни като нули, душевно униформирани! Най-нетърпимото при комунизма е, мисля, че други ти налагат как да живееш, и то непременно по някакъв общ просташки вкус — по тираничния вкус на примитивната работническа класа. Тя не търпи човешки разновидности. Не до-пуща други умонастроения освен своите — предписаните от единствената идеология и единствената партия! Така ли е?
+
— Не е нужно дълго да живееш тук, за да почувствуваш доколко наистина нашият свят е царство на свободния човек! На човека, който е господар на волята си, на времето си, на своя имот... изобщо свят на неконтролирания човек! А тук най-тежкото е контролът, на който е подложена човешката воля — контрол на партията, на разните проф и не знам какви си организации, на фанатици-комунисти. Те дебнат всяка стъпка на човека. Искат всички хора да бъдат еднотипни, еднозначни като нули, душевно униформирани! Най-нетърпимото при комунизма е, мисля, че други ти налагат как да живееш, и то непременно по някакъв общ просташки вкус — по тираничния вкус на примитивната работническа класа. Тя не търпи човешки разновидности. Не допуща други умонастроения освен своите — предписаните от единствената идеология и единствената партия! Така ли е?
 
— Така! Но разбират ли го това и нашите големци от картела? — попита Ранков с надеждата, че Илел се е убедил в правотата му, когато убеждаваше картела за невъзможността повече да се работи в комунистическа обстановка.
 
— Така! Но разбират ли го това и нашите големци от картела? — попита Ранков с надеждата, че Илел се е убедил в правотата му, когато убеждаваше картела за невъзможността повече да се работи в комунистическа обстановка.
 
— Разбират го, но някак по предположение, по впечатления от антикомунистическата пропаганда. Но човек би могъл истински да разбере тукашната обстановка само ако
 
— Разбират го, но някак по предположение, по впечатления от антикомунистическата пропаганда. Но човек би могъл истински да разбере тукашната обстановка само ако
 
</sfb>
 
</sfb>

Текуща версия към 06:33, 28 септември 2015

Страницата е проверена