Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/31“
(→Некоригирана) |
м |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | + | с червено мастило: "На Шелл газът много мирише!" | |
| − | + | Особено силно пламна ненавистта между двамата, когато картелът реши всички български петролни дружества да се слеят в едно. Илел и Ранков трябваше да седнат един cpещу друг, за да създадат организационните форми, договорите и отчетността на новото дружество. Те работеха в постоянни спорове и нетърпимост един към друг. В това дело Герасим Ранков проявяваше своя истински търговски талант и прецизност, но едновременно с това работеше с чувство за превъзходство и обида, че е поставен наравно с повърхностния и нищожен Йосиф Илел. | |
| − | Особено | + | А Илел успяваше блестящо да замаскира своята неспособност за позитивна работа с парадност и точно пресметнати машинации. Когато в работата му се явеше някакво недомислие или грешка, той успяваше коварно да изопачи нещата тъй, че да изкара виновен другиго. Ако трябваше да направи някому зло или да му нанесе удар, той никога не излизаше открито насреща, а обикновено намираше хора да действуват вместо него. Пред външния свят той винаги оставаше чист, умен и благороден. Действуваше така, че с държанието си и с вродената си дипломатичност да поставя другите в положение сами да се чувствуват задължени да му предложат желаното, вместо да си го поиска сам. |
| − | А Илел успяваше блестящо да замаскира своята неспособност за позитивна работа с парадност и точно пресметнати машинации. Когато в работата му се явеше някакво недомислие или грешка, той успяваше коварно да изопачи нещата тъй, че да изкара виновен другиго. Ако трябваше | + | Йосиф Илел беше с повече от двайсет години по-млад от Герасим Ранков. Но той така до съвършенство се бе научил да разузнава всички зависимости, действуващите лица, скритите пружини на всяко дело; така съумяваше да се съобразява с хората, да подкрепя всекиго, от когото сам той очакваше подкрепа, че те, без да искат и без да им даде да разберат какво замисля, услужливо му служеха. А към тези, от които не очакваше облаги, той се отнасяше с обидно незачитане и ако си позволеха да му пречат, ставаше безпощаден. |
| − | Йосиф Илел беше с повече от двайсет години по-млад | + | И ето че след толкова години на ожесточено съперничество между човека с истински търговски достойнства и бездарника, посредствения, подлия — възтържествува човекът на подлостта! |
| − | И ето че след толкова години на ожесточено съперничество между човека с истински търговски | + | Така в края на жизнения си път Герасим Ранков оставаше човек без значение — един безсилен слуга на свойте господари, изоставен да живее непоносимо тежко в комунистическа България. При огромното богатство, което има, той |
| − | Така в края на жизнения си път Герасим Ранков оставаше човек без значение | ||
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 06:29, 28 септември 2015
Страницата е проверена
