Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/207“
(→Некоригирана) |
|||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | + | заслужава някакво място в живота. Но там е работата, че аз за себе си не мога да разбера какво и кое място заслужавам. Не мога да си кажа твърдо и определено: това искам в живота, това ми стига!... Но може ли да си каже човек: това в живота ми стига? То значи да настъпи за него застой, загниване, еснафщина. А когато човек ламти винаги за друго и друго, без да знае какво иска от себе си и от живота, докъде би стигнал?... | |
| − | + | Няма да ги разреша сега тези въпроси. Само се оплитам още повече. Цялата беда е, че не зная какво ще бъде там, закъдето съм тръгнал. И дали не сбърках? Трябваше да обмисля дали не можех да предприема и нещо друго... Без пари какво друго ми оставаше да правя?...” | |
| − | + | В такива размисли се плетеше Нино и му се струваше, че да би пътувал и целия ден, надали те биха престанали да го измъчват, за да може свободно да се порадва на пътните картини. | |
| − | + | „Емона” вече се насочваше към сребърния бряг на Балчик. Бризът от сушата носеше над морето мириса от нацъфтелите градини на двореца. Виждаха се бели корони на сливи, диви рошкови с клони без листа, отрупани с цветове като накитени с червен скреж. И пауловните се кипреха отдалеч с грамадните си безлистии клони, натоварени с бледолилави съцветия, сякаш ги е рисувало дете, което не различава цветовете на боичките си. | |
| − | + | Нино познаваше тези дървета от Морската градина във Варна. Дора, дъщеря на горски надзирател, знаеше имената на растенията... | |
| − | + | Той пак си спомни за Дора Павлова! И отново се помъчи да отклони мислите си от нея. | |
| − | + | „Не трябва да се занимавам с Дора. Подло е! Защото жена ми ме пренебрегна — сега ще бъде мръсно да се възвръщам към Дора... да разигравам баналната комедия на връщане към първата любов!... Изобщо нищо няма да оправя в живота си, ако започна пак да се забърквам в женски истории... | |
| − | + | И отново той се помъчи да се разсее с хубостта на попътните картини. | |
| − | + | Небето над Балчик беше кристално чисто, но тъмносиньо. На неговия фон по-ярко белееха каменните вълни на високия бряг, сякаш спрели плисъка си, омагьосани. Светлосенките очертаваха по скалите чудати барелефи от при- | |
| − | |||
</sfb> | </sfb> | ||
Версия от 18:51, 25 септември 2015
Страницата не е проверена
