Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/596“
(→Некоригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>ца на слънце — да я съживи? Ала и там птицата продължи да лежи все тъй без-волна и омърлушена.</i> П. Бобев, ГЕ, 114. <i>И те не знаеха какво да сторят, с отпуснати, безволни ръце и нозе, които нямаха сила да се преместят по покрития с куршуми калдъръм на двора.</i> Зл. Чолакова, БК, 18. | <i>ца на слънце — да я съживи? Ала и там птицата продължи да лежи все тъй без-волна и омърлушена.</i> П. Бобев, ГЕ, 114. <i>И те не знаеха какво да сторят, с отпуснати, безволни ръце и нозе, които нямаха сила да се преместят по покрития с куршуми калдъръм на двора.</i> Зл. Чолакова, БК, 18. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗВОЛИЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Отсъствие, липса на воля. <i>Безволие, умора и мързел сковаваха тялото на Кабака.</i> Г. Караславов, Избр. съч. I, 184. <i>Обхванало го беше някакво безволие, неприсъщо на неговия характер.</i> И. Петров, НЛ, 35. | БЕЗВОЛИЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Отсъствие, липса на воля. <i>Безволие, умора и мързел сковаваха тялото на Кабака.</i> Г. Караславов, Избр. съч. I, 184. <i>Обхванало го беше някакво безволие, неприсъщо на неговия характер.</i> И. Петров, НЛ, 35. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗВОЛНИК, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Рядко.</i> Човек, който не проявява воля, който е със слаба воля. <i>Мъчно може да се схване дали имаме работа с психологията на някой конфликт между една страст, .., и инстинкт за свобода, или пък имаме работа с обикновената история на един безволник, който не може да се разправи с вънкашните пречки в живота.</i> Б. Ангелов, ЛС, 252. | БЕЗВОЛНИК, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Рядко.</i> Човек, който не проявява воля, който е със слаба воля. <i>Мъчно може да се схване дали имаме работа с психологията на някой конфликт между една страст, .., и инстинкт за свобода, или пък имаме работа с обикновената история на един безволник, който не може да се разправи с вънкашните пречки в живота.</i> Б. Ангелов, ЛС, 252. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗВОЛНО. <i>Нареч. от</i> безволен. <i>Вос-пир се остави безволно да го вмъкнат в гъсталака.</i> Ив. Хаджимарчев, ОК, 350. <i>Двамата лекари стояха мълчаливо край бюрото, фелдшерът, с безволно отпуснати ръце, се беше изправил край масата и тъпо гледаше ранения.</i> Ем. Станев, ИК I, 292. | БЕЗВОЛНО. <i>Нареч. от</i> безволен. <i>Вос-пир се остави безволно да го вмъкнат в гъсталака.</i> Ив. Хаджимарчев, ОК, 350. <i>Двамата лекари стояха мълчаливо край бюрото, фелдшерът, с безволно отпуснати ръце, се беше изправил край масата и тъпо гледаше ранения.</i> Ем. Станев, ИК I, 292. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗВОНЕН, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Остар</i>. 1. Който е без благоухание. <i>Повехнала розо, / .. / как капят листата ти; / как капят печално, / безвонни и бледни.</i> Ив. Вазов, БМ 1,95. | БЕЗВОНЕН, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Остар</i>. 1. Който е без благоухание. <i>Повехнала розо, / .. / как капят листата ти; / как капят печално, / безвонни и бледни.</i> Ив. Вазов, БМ 1,95. | ||
2. Който е без дъх, без миризма изобщо (Ст. Младенов, БТР). | 2. Който е без дъх, без миризма изобщо (Ст. Младенов, БТР). | ||
| − | + | ---- | |
| − | БЕЗВРЕДЕН, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил.</i> Който не може, не е в състояние да причини вреда, не е опасен; безопасен, безобиден. <i>Те се трупаха при него</i> [кучето], <i>караха се, кой да бъде по-близо и да го води с ръка, и това тъй недостъпно и зло някога животно, сега изглеждаше</i> <i> | + | БЕЗВРЕДЕН, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил.</i> Който не може, не е в състояние да причини вреда, не е опасен; безопасен, безобиден. <i>Те се трупаха при него</i> [кучето], <i>караха се, кой да бъде по-близо и да го води с ръка, и това тъй недостъпно и зло някога животно, сега изглеждаше</i> <i>jсрopiKo,</i> <i>безвредно и трогателно добро.</i> И. Йовков, Разк. I, 119-120. <i>Едри смокове живееха в хралупите на дърветата и в каменните грамади, страхливи и безвредни като гущери.</i> Ст. Загорчинов, ЛСС, 29. <i>Един навик може да ся вижда от началото съвсем безвреден, но по-после може да стане пагубен.</i> ЙЗ, 1874-1881, 56. <i>Безвредно лекарство.</i> |
| − | + | ---- | |
БЕЗВРЕДНО <i>нареч. Остар. Книж.</i> Без вреда, невредимо. <i>И действително, г. Ст-рашимиров в критиката си се явява същински кърджалия и всичко, що му се изпречи, натъква го на своя нож,- безвредно, защото ножът му е кутуп.</i> П. П. Славейков, Съч. VI (2), 271-272. <i>Тези малки вапорчета</i> [торпедните], <i>ако не сполучат да съсипят корабът, те побягват надире, и въобще избягват безвредно.</i> ИЗ, 1877, 238. | БЕЗВРЕДНО <i>нареч. Остар. Книж.</i> Без вреда, невредимо. <i>И действително, г. Ст-рашимиров в критиката си се явява същински кърджалия и всичко, що му се изпречи, натъква го на своя нож,- безвредно, защото ножът му е кутуп.</i> П. П. Славейков, Съч. VI (2), 271-272. <i>Тези малки вапорчета</i> [торпедните], <i>ако не сполучат да съсипят корабът, те побягват надире, и въобще избягват безвредно.</i> ИЗ, 1877, 238. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗВРЕДНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Качество на безвреден; безопасност, безобид-ност. <i>В тях</i> [вестниците] <i>често се печатаха двусмислени статии за безвредността, но и за опасното влияние, за невинността, но и за проклятието на кометата.</i> М. Кремен, РЯ, 208. | БЕЗВРЕДНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Качество на безвреден; безопасност, безобид-ност. <i>В тях</i> [вестниците] <i>често се печатаха двусмислени статии за безвредността, но и за опасното влияние, за невинността, но и за проклятието на кометата.</i> М. Кремен, РЯ, 208. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗВОЛИЕ | БЕЗВОЛИЕ | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗВРЕМЕНЕН, -нна, -ино, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Рядко.</i> Който става или се върши не когато му е времето; ненавременен, преждевременен. <i>Той обърна вниманието ни върху пеянето на петлите, а това безвременно пеяне значело, че ще има дъжд.</i> Ив. Вазов, Съч. XV, 120. <i>Българската литература изгуби тоя майстор и има защо да оплаква неговата безвременна загуба.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 251. <i>Разбивали се корабите в скалите остри и високи, / и смърт безвременна е тука намерил не един моряк — / под виковете нечовешки, от урагана по-жестоки.</i> Е. Багряна, ВС, 73. | БЕЗВРЕМЕНЕН, -нна, -ино, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Рядко.</i> Който става или се върши не когато му е времето; ненавременен, преждевременен. <i>Той обърна вниманието ни върху пеянето на петлите, а това безвременно пеяне значело, че ще има дъжд.</i> Ив. Вазов, Съч. XV, 120. <i>Българската литература изгуби тоя майстор и има защо да оплаква неговата безвременна загуба.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 251. <i>Разбивали се корабите в скалите остри и високи, / и смърт безвременна е тука намерил не един моряк — / под виковете нечовешки, от урагана по-жестоки.</i> Е. Багряна, ВС, 73. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗВРЕМЕННИК, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Диал.</i> Есенен минзухар; кърпикожух. | БЕЗВРЕМЕННИК, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Диал.</i> Есенен минзухар; кърпикожух. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗВРЕМЕННО. <i>Рядко. Нареч. от</i> безвременен; не навреме, преждевременно. <i>Тя с ужас даже разбра, че и за тая причина баща й я тегли от училището безвременно, без да е свършила пълния гимназиален курс.</i> Ив. Вазов, Съч. XXV, 29. <i>Французкият ученик, а особено онзи, който живее в самата школа, е печален, тъжен .. и безвременно развит.</i> Знан., 1875, бр. 2, 26. | БЕЗВРЕМЕННО. <i>Рядко. Нареч. от</i> безвременен; не навреме, преждевременно. <i>Тя с ужас даже разбра, че и за тая причина баща й я тегли от училището безвременно, без да е свършила пълния гимназиален курс.</i> Ив. Вазов, Съч. XXV, 29. <i>Французкият ученик, а особено онзи, който живее в самата школа, е печален, тъжен .. и безвременно развит.</i> Знан., 1875, бр. 2, 26. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗВРЕМЕННОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, ж. <i>Рядко. Отвл. същ. от</i> безвременен; преж-девременност. | БЕЗВРЕМЕННОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, ж. <i>Рядко. Отвл. същ. от</i> безвременен; преж-девременност. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗВРЕМИЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Рядко.</i> | БЕЗВРЕМИЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Рядко.</i> | ||
| Ред 32: | Ред 32: | ||
2. Усещане, че времето е спряло, не тече. <i>Очите безмислено се взираха в летящата светла лента на асфалта, ушите претръп-ваха от грохота на мотора и тримата изпадаха в някаква облекчителна хипноза, в някакво безвремие, сякаш бързината ги освобождаваше от всичко натрупано в тях и от самите тях.</i> Б. Райнов, ЧЪ, 106. | 2. Усещане, че времето е спряло, не тече. <i>Очите безмислено се взираха в летящата светла лента на асфалта, ушите претръп-ваха от грохота на мотора и тримата изпадаха в някаква облекчителна хипноза, в някакво безвремие, сякаш бързината ги освобождаваше от всичко натрупано в тях и от самите тях.</i> Б. Райнов, ЧЪ, 106. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗВЪЗВРАТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> 1. Който не може да се върне, изгубен завинаги; невъзвратим. <i>С мълчанието си те подчертаха дълбоката си скръб и привързаността си към тоя, за когото тя бе дошла, но — уви! — не можеше да намери сред тях .. Тя разбра това и, понеже не желаеше да им напомня за безвъзвратното минало, седна и се опита да вземе участие в забавленията им.</i> Ив. Мартинов, ДТ, 266. 2. Който не може да се отмени, промени; неотменим, неотвратим, категоричен. <i>Той</i> | БЕЗВЪЗВРАТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> 1. Който не може да се върне, изгубен завинаги; невъзвратим. <i>С мълчанието си те подчертаха дълбоката си скръб и привързаността си към тоя, за когото тя бе дошла, но — уви! — не можеше да намери сред тях .. Тя разбра това и, понеже не желаеше да им напомня за безвъзвратното минало, седна и се опита да вземе участие в забавленията им.</i> Ив. Мартинов, ДТ, 266. 2. Който не може да се отмени, промени; неотменим, неотвратим, категоричен. <i>Той</i> | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗВЪЗВРАТЕН | БЕЗВЪЗВРАТЕН | ||
Версия от 21:08, 27 ноември 2012
ца на слънце — да я съживи? Ала и там птицата продължи да лежи все тъй без-волна и омърлушена. П. Бобев, ГЕ, 114. И те не знаеха какво да сторят, с отпуснати, безволни ръце и нозе, които нямаха сила да се преместят по покрития с куршуми калдъръм на двора. Зл. Чолакова, БК, 18.
БЕЗВОЛИЕ, мн. няма, ср. Отсъствие, липса на воля. Безволие, умора и мързел сковаваха тялото на Кабака. Г. Караславов, Избр. съч. I, 184. Обхванало го беше някакво безволие, неприсъщо на неговия характер. И. Петров, НЛ, 35.
БЕЗВОЛНИК, мн. -ци, м. Рядко. Човек, който не проявява воля, който е със слаба воля. Мъчно може да се схване дали имаме работа с психологията на някой конфликт между една страст, .., и инстинкт за свобода, или пък имаме работа с обикновената история на един безволник, който не може да се разправи с вънкашните пречки в живота. Б. Ангелов, ЛС, 252.
БЕЗВОЛНО. Нареч. от безволен. Вос-пир се остави безволно да го вмъкнат в гъсталака. Ив. Хаджимарчев, ОК, 350. Двамата лекари стояха мълчаливо край бюрото, фелдшерът, с безволно отпуснати ръце, се беше изправил край масата и тъпо гледаше ранения. Ем. Станев, ИК I, 292.
БЕЗВОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. 1. Който е без благоухание. Повехнала розо, / .. / как капят листата ти; / как капят печално, / безвонни и бледни. Ив. Вазов, БМ 1,95.
2. Който е без дъх, без миризма изобщо (Ст. Младенов, БТР).
БЕЗВРЕДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който не може, не е в състояние да причини вреда, не е опасен; безопасен, безобиден. Те се трупаха при него [кучето], караха се, кой да бъде по-близо и да го води с ръка, и това тъй недостъпно и зло някога животно, сега изглеждаше jсрopiKo, безвредно и трогателно добро. И. Йовков, Разк. I, 119-120. Едри смокове живееха в хралупите на дърветата и в каменните грамади, страхливи и безвредни като гущери. Ст. Загорчинов, ЛСС, 29. Един навик може да ся вижда от началото съвсем безвреден, но по-после може да стане пагубен. ЙЗ, 1874-1881, 56. Безвредно лекарство.
БЕЗВРЕДНО нареч. Остар. Книж. Без вреда, невредимо. И действително, г. Ст-рашимиров в критиката си се явява същински кърджалия и всичко, що му се изпречи, натъква го на своя нож,- безвредно, защото ножът му е кутуп. П. П. Славейков, Съч. VI (2), 271-272. Тези малки вапорчета [торпедните], ако не сполучат да съсипят корабът, те побягват надире, и въобще избягват безвредно. ИЗ, 1877, 238.
БЕЗВРЕДНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на безвреден; безопасност, безобид-ност. В тях [вестниците] често се печатаха двусмислени статии за безвредността, но и за опасното влияние, за невинността, но и за проклятието на кометата. М. Кремен, РЯ, 208.
БЕЗВОЛИЕ
БЕЗВРЕМЕНЕН, -нна, -ино, мн. -нни, прил. Рядко. Който става или се върши не когато му е времето; ненавременен, преждевременен. Той обърна вниманието ни върху пеянето на петлите, а това безвременно пеяне значело, че ще има дъжд. Ив. Вазов, Съч. XV, 120. Българската литература изгуби тоя майстор и има защо да оплаква неговата безвременна загуба. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 251. Разбивали се корабите в скалите остри и високи, / и смърт безвременна е тука намерил не един моряк — / под виковете нечовешки, от урагана по-жестоки. Е. Багряна, ВС, 73.
БЕЗВРЕМЕННИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Есенен минзухар; кърпикожух.
БЕЗВРЕМЕННО. Рядко. Нареч. от безвременен; не навреме, преждевременно. Тя с ужас даже разбра, че и за тая причина баща й я тегли от училището безвременно, без да е свършила пълния гимназиален курс. Ив. Вазов, Съч. XXV, 29. Французкият ученик, а особено онзи, който живее в самата школа, е печален, тъжен .. и безвременно развит. Знан., 1875, бр. 2, 26.
БЕЗВРЕМЕННОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от безвременен; преж-девременност.
БЕЗВРЕМИЕ, мн. няма, ср. Рядко.
1. Период от време, през който няма стремежи, идеали и няма видимо развитие, прогрес. На „исторически момент“ сме жъртва — /е упадъчно безвремие живеем, / а за прогрес и вяра ний копнеем. Ем. Попдимитров, СР, 125. Това е интелигенция, родена на кръстопът и закърмена с отровата на безвремието. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 27.
2. Усещане, че времето е спряло, не тече. Очите безмислено се взираха в летящата светла лента на асфалта, ушите претръп-ваха от грохота на мотора и тримата изпадаха в някаква облекчителна хипноза, в някакво безвремие, сякаш бързината ги освобождаваше от всичко натрупано в тях и от самите тях. Б. Райнов, ЧЪ, 106.
БЕЗВЪЗВРАТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който не може да се върне, изгубен завинаги; невъзвратим. С мълчанието си те подчертаха дълбоката си скръб и привързаността си към тоя, за когото тя бе дошла, но — уви! — не можеше да намери сред тях .. Тя разбра това и, понеже не желаеше да им напомня за безвъзвратното минало, седна и се опита да вземе участие в забавленията им. Ив. Мартинов, ДТ, 266. 2. Който не може да се отмени, промени; неотменим, неотвратим, категоричен. Той
БЕЗВЪЗВРАТЕН
