Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/96“
(→Коригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
отидем най-напред при Лидия, за да не се безпокои. Тя каза, че ще бъде при зъболекаря, да я вземем и заедно да отидем при Круна. Но много вали. Я елате да се върнем. Ще се обадим на Лидия по телефона от Крунини. | отидем най-напред при Лидия, за да не се безпокои. Тя каза, че ще бъде при зъболекаря, да я вземем и заедно да отидем при Круна. Но много вали. Я елате да се върнем. Ще се обадим на Лидия по телефона от Крунини. | ||
| − | + | Йолов се прислони от дъжда под една стряха и най-после се реши да попита : | |
| − | + | — Всъщност, кой сте вие? | |
| − | + | — А, вярно, аз пропуснах да ви се представя — подаде му човекът ръка и се усмихна. — Аргир Льолчев. | |
| − | + | — Нали сте Горбанов? — още по-озадачен попита Йолов. | |
| − | + | — Не съм. Лидия ми каза да вземам разписките на това име, Иван Горбанов трябва да е някой от нейните приятели, който ще отчита парите. Навярно са събрали помежду си пари за Великден. | |
| − | + | Йолов не знаеше какво да възрази и тръгна пак с него. | |
| − | + | * | |
| − | + | Двамата влязоха в апартамента на Круна. Още в антрето тя помоли : | |
| − | + | — Арго, миличък, преди да си се съблякъл... Би ли отскочил до ресторанта за вино, че Нели не е още готова? | |
| − | + | — Да, Круне — извърна се Льолчев и излезе. | |
| − | + | — Заповядайте, господин инженере. | |
| − | + | Круна въведе Йолов в своята стая. Посочи му да седне на дивана, после взе от гардероба дрехи и мина към банята да се преоблече. | |
| − | + | — Нали ще ме извините за малко? | |
| − | + | Като остана сам, Йолов огледа стаята. | |
| − | + | „Истински будоар на хетера... като на любовниците на Бел Ами! Преобладават мебели за лягане. Всичко е удобно и меко, ласкаво... като стопанката си!“ | |
| − | + | Цялата спалня имаше общ бледорозов цвят, като цвета на шекерчетата, които продават по панаирите. Захарно-розови бяха абажурът и завесите на прозорците, гарнитурата от диван, ниски фотьойли и табуретки. С покривка от розов плюш бе застлано широкото легло. И персийският килим бе в убити тонове с преобладаващи розови и турско-сини едри шарки. Само възглавничките, леки и пухкави, наслагани небрежно по леглото, дивана и фотьойлите, имаха ярки зелени, червени и жълти цветове, които капризно оживяваха пастелнорозовия тон на стаята. | |
</sfb> | </sfb> | ||
Версия от 11:26, 25 септември 2015
Страницата е проверена
