Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/157

<sfb> нахме тук. Пияница и склеротик, не знае какво дрънка. Боя се, че може да ни издаде. По-добре да го залъжем с нещо и да го отпратим обратно. — М-да... Ще видим. Мини в килерчето, докато те повикам. От чакалнята се влизаше в доста широчко килерче, което зъболекарят бе превърнал в спалня. Лидия се вмъкна там и се отпусна уморена върху леглото. {s}*{/s} Йосиф Илел влезе в зъболекарския кабинет усмихнат и любезно протегна ръка на Йолов. — Ние се знаем от някога... Христос Възкресе! Йолов го измери с очи, които казваха: „Не ви познавам“ — и му подаде ръка, без да стане от кушетката. Профъфла: — Вижте какво ще ви кажа. Може и да сме се запознавали, но аз съм лош физиономист. Илел видя в ръцете му шишето с коняк и за да му го отнеме (Йолов очевидно бе пил направо от шишето), каза : — Аз с удоволствие ще изпия с вас чашка коняк. Понастинал съм. Той извади от шкафа две чисти чашки, подаде на Йолов едната и с вид, че иска да прояви учтивост, взе от ръката му шишето, за да налее на него и на себе си. Апостол Йолов разглеждаше хубавия чужденец с наивна пиянска усмивка. Той затова и пи досега, въпреки упорството на Лидия — защото особено в първите минути на опиянението изпадаше в приятното състояние на „максималистичен оптимизъм“ — както сам си ги определяше. Когато изпаднеше в това състояние, всичко започваше да му се струва просто и лесно разрешимо, действителността му изглеждаше вече не такава, каквато е, а каквато си я мисли и желае. След последните глътки коняк, които отпи направо от шишето, той престана да се бои от опасността. Мислеше си, че щом откаже, никой не ще може да го застави да върши каквото и да било. Затова, щом се чукна с Илел и изпи новата чашка коняк, той направо почна : — Каза ли ви Лидия, че аз не съм подходящ за вашата работа? Илел го изгледа с пресилено учудване: <sfb>