Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/151“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
- | + | Проверена | |
Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
— Лидочка! — изрече едновременно зарадван и угрижен Льолчев. — Защо си посърнала така? Къде беше цялата нощ? | — Лидочка! — изрече едновременно зарадван и угрижен Льолчев. — Защо си посърнала така? Къде беше цялата нощ? | ||
− | — После ще ти разкажа, мили — прегърна го без | + | — После ще ти разкажа, мили — прегърна го без въодушевление тя, целуна челото му и добави: — Честито Възкресение Христово!... Моля те, вземи онзи пакет и го отнеси у дома... подаръците за детето за Великден. Почакай ме там, аз ще се върна скоро... след като се видя с Апостол Павлович. |
− | — Добре, Лидочка — пое Льолчев пакета от масичката в чакалнята. И понеже подозираше, че тя е прекарала нощта с Бойдев, попита | + | — Добре, Лидочка — пое Льолчев пакета от масичката в чакалнята. И понеже подозираше, че тя е прекарала нощта с Бойдев, попита — Направи ли нещо с Бойдев за Игор? |
− | — Д-да.. | + | — Д-да... ще ти разкажа. Върви! — отвори му тя вратата. |
− | Между представата за срещата с Лидия, която Йолов си | + | Между представата за срещата с Лидия, която Йолов си бе създал от нейното писмо, и действителната им среща сега нямаше нищо общо. Лидия просто го повика от чакалнята в зъболекарския кабинет като някой пациент, поразгледа го с разочаровани очи и му посочи да седне на мушамената кушетка - Стаята беше нетърпимо задимена, пепелникът препълнен с угарки. По стъклото на масата — тръбна мебел — личаха разливи от напитки и бяха разпилени портокалови кори. |
− | + | — Добре дошъл, голубчик. Как прекара тая нощ при двете хубавици? Доволен ли си? Круна е най-възхитителната жена, при която може да прекара един мъж! | |
− | — Добре дошъл, голубчик. Как прекара тая нощ при двете хубавици? Доволен ли си? Круна е най-възхитителната | ||
− | |||
Йолов не отвърна. Думите й му се сториха някакъв безучастен брътвеж — тя очевидно не мислеше за това, за което говореше. Той извади пакетчето си с цигари и започна да ги опипва, за да си избере по-мека. | Йолов не отвърна. Думите й му се сториха някакъв безучастен брътвеж — тя очевидно не мислеше за това, за което говореше. Той извади пакетчето си с цигари и започна да ги опипва, за да си избере по-мека. | ||
— Но кажи как живееш? — настоя Лидия. — Колко години не сме се виждали? Петнайсет има ли? | — Но кажи как живееш? — настоя Лидия. — Колко години не сме се виждали? Петнайсет има ли? | ||
− | + | Йолов и сега не отвърна. Запуши. | |
— Какво, онемял ли си, що ли? | — Какво, онемял ли си, що ли? | ||
− | — Я ти ми кажи защо ме повика и какви са тия | + | — Я ти ми кажи защо ме повика и какви са тия тайнствени истории? - попита, свъсено и нервно той. |
− | + | — Ох, какъв сърдит! Голубчик, прилича ли ти, такъв изискан кавалер, да говориш с груб тон на приятелката си? | |
− | — Ох, какъв | ||
Тя седна до него на кушетката, пое ръката му и я притисна о гърдите си. | Тя седна до него на кушетката, пое ръката му и я притисна о гърдите си. | ||
− | — Остави тия твои стари комедии, моля ти се! Някога ти приличаха.. . — възпря се той сам да не каже цинично сравнение. | + | — Остави тия твои стари комедии, моля ти се! Някога ти приличаха... — възпря се той сам да не каже цинично сравнение. |
− | |||
</sfb> | </sfb> |
Текуща версия към 17:13, 23 септември 2015
Страницата е проверена