Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/130“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
така объркан душевно, така раздиран от вътрешни противоречия и безнадеждно отчаяние. Жежка кръв нахлуваше, в главата му. Той стискаше с две ръце слепоочията си и неудържимо трепереше. Искаше му се да закрещи, да извърши нещо безумно... | така объркан душевно, така раздиран от вътрешни противоречия и безнадеждно отчаяние. Жежка кръв нахлуваше, в главата му. Той стискаше с две ръце слепоочията си и неудържимо трепереше. Искаше му се да закрещи, да извърши нещо безумно... | ||
| − | Новата поява на Йосиф Илел в неговия живот се струваше | + | Новата поява на Йосиф Илел в неговия живот се струваше на Бойдев нещо съдбовно, трагично. Беше уверен, че този човек идва, за да го включи в някаква шпионско-диверсантска агентура на англо-американците, която Държавна сигурност непременно ще разкрие!... Дори вече може би са по следите на Илел и ще го изненадат тук... И как ловко го хванаха в мрежата си чрез тази мизерна белогвардейка! Не му дадоха поне няколко минути възможност да съобрази как да подходи — да съобщи на Държавна сигурност или поне да прецени рисковете и предимствата, ако разкрие тая банда... |
Нямаше време. Йосиф Илел се появи в кабинета му! | Нямаше време. Йосиф Илел се появи в кабинета му! | ||
| − | Бойдев го видя : висок, запазил стройността на тялото си, облечен изискано, дори с брилянтна иглица на вратовръзката. От него лъхаше старият му, познат на Бойдев табак-парфюм... Изобщо Илел бе запазил всичко, характерно някога за него, което, при сегашната обстановка в България изглеждаше вече анахронизъм и предизвикателство. Особено непоносими се сториха на Бойдев очите му. Те го гледаха все така отвисоко, покровителствено, господарски | + | Бойдев го видя: висок, запазил стройността на тялото си, облечен изискано, дори с брилянтна иглица на вратовръзката. От него лъхаше старият му, познат на Бойдев табак-парфюм... Изобщо Илел бе запазил всичко, характерно някога за него, което, при сегашната обстановка в България изглеждаше вече анахронизъм и предизвикателство. Особено непоносими се сториха на Бойдев очите му. Те го гледаха все така отвисоко, покровителствено, господарски - както някога! |
— Добър вечер. Не очаквахте да ме видите, нали? — усмихна му се Илел и трапчинките на страните му станаха по-дълбоки. | — Добър вечер. Не очаквахте да ме видите, нали? — усмихна му се Илел и трапчинките на страните му станаха по-дълбоки. | ||
— Не! — отвърна Бойдев с нервния си тик и важно изви глава встрани. | — Не! — отвърна Бойдев с нервния си тик и важно изви глава встрани. | ||
— Надали сте и пожелавали да се срещнем някога отново, но тъй се случи. Светът е малък! — изрече гостът с учтив тон, който прозвуча на Бойдев подигравателно. | — Надали сте и пожелавали да се срещнем някога отново, но тъй се случи. Светът е малък! — изрече гостът с учтив тон, който прозвуча на Бойдев подигравателно. | ||
| − | Домакинът не му подаде ръка, нито го покани да седне. Стоеше | + | Домакинът не му подаде ръка, нито го покани да седне. Стоеше прав в очакване да му каже за какво е дошъл. |
| − | — Тук не съм като нелегален диверсант, бъдете спокоен! Работя в едно унгарско предприятие за износ на машини. Дойдох с една делегация да уговорим подробностите по унгарския щанд на Пловдивския панаир. Другарите ми знаят, че съм живял дълго в България и имам тук много приятели | + | — Тук не съм като нелегален диверсант, бъдете спокоен! Работя в едно унгарско предприятие за износ на машини. Дойдох с една делегация да уговорим подробностите по унгарския щанд на Пловдивския панаир. Другарите ми знаят, че съм живял дълго в България и имам тук много приятели, които бих желал да поздравя за Великден. Впрочем |
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 16:07, 23 септември 2015
Страницата е проверена
