Разлика между версии на „Page:Froyd-Detskata dusha.djvu/119“
(→Коригирана) |
Zelenkroki (беседа | приноси) м |
||
| (Не е показана една междинна версия от същия потребител) | |||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 15: | Ред 15: | ||
Аз: «Защото така е наредил Бог.» | Аз: «Защото така е наредил Бог.» | ||
| − | Ханс: «Защо ти не | + | Ханс: «Защо ти не можеш да имаш дете? О, да, ще имаш, само почакай.» |
Аз: «Дълго ли ще трябва да чакам?» | Аз: «Дълго ли ще трябва да чакам?» | ||
| Ред 31: | Ред 31: | ||
Докато женските гениталии остават неоткрити за детето, естествено то е лишено от съществена информация за разбирането на сексуалните отношения. | Докато женските гениталии остават неоткрити за детето, естествено то е лишено от съществена информация за разбирането на сексуалните отношения. | ||
| − | + | * * * | |
| − | «На 24 април аз и жена ми успяваме да обясним на Ханс, че децата израстват вътре в майката и после при силни болки, с помощта на напрягане, като <i>Lumpf | + | «На 24 април аз и жена ми успяваме да обясним на Ханс, че децата израстват вътре в майката и после при силни болки, с помощта на напрягане, като <i>Lumpf</i>, се появяват на бял свят. |
След обяд ние седим пред къщата. При него вече се забелязва значително подобрение — той тича след колите и само обстоятелството, че не се решава да се отдалечи много от вратата, подсказва за наличието на остатъци от страх. | След обяд ние седим пред къщата. При него вече се забелязва значително подобрение — той тича след колите и само обстоятелството, че не се решава да се отдалечи много от вратата, подсказва за наличието на остатъци от страх. | ||
Текуща версия към 17:19, 16 август 2015
се казва Ана.»
Аз: «Защо мама не бива да има момиченце?»
Ханс: «Защото аз искам да имам момиченце.»
Аз: «Но ти не можеш да имаш момиченце.»
Ханс: «О, да, момчето получава момиченце, а момиченцето получава момченце.»37
Аз: «Момчето не може да получи деца. Деца получават само жените, майките.»
Ханс: «Защо не и аз?»
Аз: «Защото така е наредил Бог.»
Ханс: «Защо ти не можеш да имаш дете? О, да, ще имаш, само почакай.»
Аз: «Дълго ли ще трябва да чакам?»
Ханс: «Нали аз ти принадлежа?»
Аз: «Но мама те е донесла на този свят. Значи ти принадлежиш на мама и на мен.»
Ханс: «А Ана на мен и на мама ли принадлежи?»
Аз: «Ана принадлежи на мен, на мама и на теб?»
Ханс: «Нима е така!»
Докато женските гениталии остават неоткрити за детето, естествено то е лишено от съществена информация за разбирането на сексуалните отношения.
- * *
«На 24 април аз и жена ми успяваме да обясним на Ханс, че децата израстват вътре в майката и после при силни болки, с помощта на напрягане, като Lumpf, се появяват на бял свят.
След обяд ние седим пред къщата. При него вече се забелязва значително подобрение — той тича след колите и само обстоятелството, че не се решава да се отдалечи много от вратата, подсказва за наличието на остатъци от страх.
25 април. Ханс връхлита върху мен и ме удря с глава в стомаха, което веднъж вече се бе случвало. Питам го дали не е коза. Той казва: «Не, овен.» — «Къде си виждал овен?»
Той: «В Гмунден. Фриц имаше овен» (Фриц имаше една истинска малка овца, с която си играеше).
