Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/733“
(→Некоригирана) |
Zelenkroki (беседа | приноси) м |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <b> | + | {{+}} |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪРЗА`ЛО</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Диал.</i> Връв, обикн. пришита или нанизана, за да се завързва нещо (чувал, торба и под.); вързатка. <i>— Вържи го тук! Ей там има забити пирони. — Синджир немам, како .. — Имам тук един — смирено наклони глава циганинът, — ама съм го купувал за осемдесет стотинки .. Така де, тука не е пазар. Специално вързало за кучета!</i> Д. Цончев, ОТ, 131. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪ`РЗАН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Разг.</i> 1. Който е несръчен, непохватен. <i>— Твоите другарки се научиха да плетат дантелки и манджи да готвят, а ти си остана вързана.</i> К. Калчев, СТ, 84. <i>— Дами канят! Моля един валс! Методи Ников скочи като уплашен .. Извини се, че по танците е „доста вързан“, но тя махна с ръка.</i> М. Грубешлиева, ПП, 201. | ||
| − | + | 2. Който не умее да се държи естествено, свободно или не умее да се защити, да се справи с дадено положение, да намери разрешение в своя полза поради стеснителност или неопитност; стеснителен, свит. <i>— Аз съм бил виновен. Не съм знаял сигурно да се поставям, да се държа, бил съм свит, вързан, някаква отрепка!</i> Д. Калфов, Избр. разк., 9. <i>Имаше момчета, дето бяха по-вързани и по-страхливи, докато да излязат от казармата, все си сплитаха езиците.</i> Г. Караславов, Избр. съч. II, 456. <i>Бре човече — думах му, — бива ли да си такъв „вързан“, такъв непрактичен — да дадеш двойно повече, отколкото се продава на обикновения пазар…</i> Г. Караславов, ВН, 1961, бр. 3077, 4. | |
| − | + | ◇ <b>Вързан в езика</b>. <i>Разг.</i> Който не умее да говори добре, не се изразява добре, свободно. <i>Той е стеснителен и говори малко, вързан е в езика.</i> | |
| − | <b> | + | <b>Вързан в краката</b>. <i>Разг.</i> Който не умее да танцува или да играе хоро. |
| − | + | <b>Вързан в ръцете</b>. <i>Разг.</i> Който е непохватен, несръчен. <i>— Пък аз съм страшно вързан в ръцете — не мога кола със сено да ударя!</i> Елин Пелин, Съч. I, 217. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪРЗАНА`К</b>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Разг. Пренебр.</i> Вързан, непохватен, несръчен човек или животно. <i>И си останахме без плочка. Една единствена не пренесе — барем ютията си да слагам върху нея, като му гладя залъсканите панталони. Вързанак!…</i> Тарас, СГ, 104. <i>Кълве отлично, ала в крилете е вързанак и може да лети най-много за тройка.</i> Г. Краев, Ч, 233. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪ`РЗАНИ`ЦА</b> <i>ж. Диал.</i> Вързани заедно неща на сноп или сплит; вързанка. <i>Вързаница лук.</i> | ||
| − | + | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪ`РЗАНКА</b> <i>ж.</i> 1. <i>Диал.</i> Вързаница (Ст. Младенов, БТР). | ||
| − | + | 2. <i>Диал.</i> Връзка на обувка и под. <i>Той [командирът] видя как момчето затягаше вързанките на спортните си обуща и се поколеба — не е ли по-добре да остане Борко тук заедно с неколцина партизани.</i> М. Марчевски, ГБ, 238. <i>Той се надигна и взе цървулчето от ръката на мама: — Вързанките не се връзват тъй, ами тъй!</i> К. Калчев, ПИЖ, 109. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | 2. <i>Диал.</i> Връзка на обувка и под. <i>Той | ||
3. <i>Остар.</i> Вратовръзка; вързалка. <i>Колко смешно са представлява на пътника, кога погледне японеца, облечен във фрак, с бяла жилетка и бяла вързанка, на когото лицето много по-приличаше в народното му облекло.</i> Лет., 1876, 32. | 3. <i>Остар.</i> Вратовръзка; вързалка. <i>Колко смешно са представлява на пътника, кога погледне японеца, облечен във фрак, с бяла жилетка и бяла вързанка, на когото лицето много по-приличаше в народното му облекло.</i> Лет., 1876, 32. | ||
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВЪРЗА`ТКА</b> ж. <i>Диал.</i> Вързало. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪРЗА`Ч</b> <i>м. Диал.</i> Връзвач. <i>Въз проголени стърнища лягат ракойка след ракойка, а по тях престъпват замашни вързачи и вържат тежките снопи.</i> П. Тодоров, И I, 97. <i>Вързачът хвърли едно въже, .., натрупа ръкои и върза първия сноп.</i> А. Каралийчев, ЛС, 68. <i>Гурковица реши да пожъне без мъжа си. Събра пет моми-жътварки. Ала вързач не найде.</i> А. Каралийчев, СР, 96. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪРЗА`ЧКА<sup>1</sup></b> <i>ж. Диал.</i> Връзвачка<sup>1</sup>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪРЗА`ЧКА<sup>2</sup></b> <i>ж. Диал.</i> Връзвачка<sup>2</sup>. <i>Машината нарежда сноп до сноп, / .. / Тук жътвата е малко по-спокойна, — / .. / вързачката по буците дими / и дневните си норми тя догоня.</i> Ламар, СГ, 58-59. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪРЗО`П</b> <i>м.</i> 1. Предмети, увити и завързани заедно в платно, хартия и под.; бохча, пакет. <i>Мама върза в една синя кърпа два големи хляба, захлупци, .., една баница .. Грабнах вързопа и тръгнах към гарата.</i> А. Каралийчев, С, 293. <i>Неговият човек бутна вратата и сложи сред стаята един не много голям вързоп, здраво пристегнат с въжета надлъж и нашир.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 480. <i>Тъмничарят отвори вратата на неговия кауш и мълчаливо хвърли вътре един голям вързоп с постилки и завивки</i>. Д. Талев, ПК, 680. <i>След малко той се върна с вързоп, в който имаше хляб, месо и плодове.</i> Г. Караславов, Избр. Съч. V, 295. | ||
| − | + | 2. Вързани заедно обикн. еднородни предмети. <i>Той вървеше по някакъв разкалян път и в двете си ръце носеше вързопи с книги</i>. Сп. Кралевски, ВО, 112. <i>Измъкна един тежък вързоп ключове, отвори големия шкаф.</i> А. Гуляшки, ЗР, 144. <i>Те [ловците] носеха по два заека и по един вързоп пъдпъдъчки, гълъби и гургулици.</i> Ц. Гинчев, ГК, 324. <i>Стоях сама край бързотечната река. / Наблизо млада скитница премина, / с вързоп дърва под гъвкава ръка.</i> М. Петканова, КС, 57. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЪРЗО`ПЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> вързоп. <i>Работниците .. вече излизаха на двора — .. — като размахваха в ръце празни съдини и вързопчета с онова, което бе останало от обяда им.</i> Ем. Манов, ДСР, 133. <i>Стените й [на стаичката] бяха отрупани със снопчета и вързопчета билки, които даскал Стефан щедро раздаваше на болни.</i> Д. Немиров, Б, 54. <i>„Ами дали имахме черен пипер?“</i> | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | 2. Вързани заедно обикн. еднородни предмети. <i>Той вървеше по някакъв разкалян път и в двете си ръце носеше вързопи с книги</i>. Сп. Кралевски, ВО, 112. <i>Измъкна един тежък вързоп ключове, отвори големия шкаф.</i> А. Гуляшки, ЗР, 144. <i>Те | ||
| − | |||
| − | <b> | ||
| − | |||
Текуща версия към 13:02, 15 юли 2015
ВЪРЗА`ЛО, мн. -а, ср. Диал. Връв, обикн. пришита или нанизана, за да се завързва нещо (чувал, торба и под.); вързатка. — Вържи го тук! Ей там има забити пирони. — Синджир немам, како .. — Имам тук един — смирено наклони глава циганинът, — ама съм го купувал за осемдесет стотинки .. Така де, тука не е пазар. Специално вързало за кучета! Д. Цончев, ОТ, 131.
ВЪ`РЗАН, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. 1. Който е несръчен, непохватен. — Твоите другарки се научиха да плетат дантелки и манджи да готвят, а ти си остана вързана. К. Калчев, СТ, 84. — Дами канят! Моля един валс! Методи Ников скочи като уплашен .. Извини се, че по танците е „доста вързан“, но тя махна с ръка. М. Грубешлиева, ПП, 201.
2. Който не умее да се държи естествено, свободно или не умее да се защити, да се справи с дадено положение, да намери разрешение в своя полза поради стеснителност или неопитност; стеснителен, свит. — Аз съм бил виновен. Не съм знаял сигурно да се поставям, да се държа, бил съм свит, вързан, някаква отрепка! Д. Калфов, Избр. разк., 9. Имаше момчета, дето бяха по-вързани и по-страхливи, докато да излязат от казармата, все си сплитаха езиците. Г. Караславов, Избр. съч. II, 456. Бре човече — думах му, — бива ли да си такъв „вързан“, такъв непрактичен — да дадеш двойно повече, отколкото се продава на обикновения пазар… Г. Караславов, ВН, 1961, бр. 3077, 4.
◇ Вързан в езика. Разг. Който не умее да говори добре, не се изразява добре, свободно. Той е стеснителен и говори малко, вързан е в езика.
Вързан в краката. Разг. Който не умее да танцува или да играе хоро.
Вързан в ръцете. Разг. Който е непохватен, несръчен. — Пък аз съм страшно вързан в ръцете — не мога кола със сено да ударя! Елин Пелин, Съч. I, 217.
ВЪРЗАНА`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Разг. Пренебр. Вързан, непохватен, несръчен човек или животно. И си останахме без плочка. Една единствена не пренесе — барем ютията си да слагам върху нея, като му гладя залъсканите панталони. Вързанак!… Тарас, СГ, 104. Кълве отлично, ала в крилете е вързанак и може да лети най-много за тройка. Г. Краев, Ч, 233.
ВЪ`РЗАНИ`ЦА ж. Диал. Вързани заедно неща на сноп или сплит; вързанка. Вързаница лук.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВЪ`РЗАНКА ж. 1. Диал. Вързаница (Ст. Младенов, БТР).
2. Диал. Връзка на обувка и под. Той [командирът] видя как момчето затягаше вързанките на спортните си обуща и се поколеба — не е ли по-добре да остане Борко тук заедно с неколцина партизани. М. Марчевски, ГБ, 238. Той се надигна и взе цървулчето от ръката на мама: — Вързанките не се връзват тъй, ами тъй! К. Калчев, ПИЖ, 109.
3. Остар. Вратовръзка; вързалка. Колко смешно са представлява на пътника, кога погледне японеца, облечен във фрак, с бяла жилетка и бяла вързанка, на когото лицето много по-приличаше в народното му облекло. Лет., 1876, 32.
ВЪРЗА`ТКА ж. Диал. Вързало.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЪРЗА`Ч м. Диал. Връзвач. Въз проголени стърнища лягат ракойка след ракойка, а по тях престъпват замашни вързачи и вържат тежките снопи. П. Тодоров, И I, 97. Вързачът хвърли едно въже, .., натрупа ръкои и върза първия сноп. А. Каралийчев, ЛС, 68. Гурковица реши да пожъне без мъжа си. Събра пет моми-жътварки. Ала вързач не найде. А. Каралийчев, СР, 96.
ВЪРЗА`ЧКА1 ж. Диал. Връзвачка1.
ВЪРЗА`ЧКА2 ж. Диал. Връзвачка2. Машината нарежда сноп до сноп, / .. / Тук жътвата е малко по-спокойна, — / .. / вързачката по буците дими / и дневните си норми тя догоня. Ламар, СГ, 58-59.
ВЪРЗО`П м. 1. Предмети, увити и завързани заедно в платно, хартия и под.; бохча, пакет. Мама върза в една синя кърпа два големи хляба, захлупци, .., една баница .. Грабнах вързопа и тръгнах към гарата. А. Каралийчев, С, 293. Неговият човек бутна вратата и сложи сред стаята един не много голям вързоп, здраво пристегнат с въжета надлъж и нашир. Ст. Загорчинов, ДП, 480. Тъмничарят отвори вратата на неговия кауш и мълчаливо хвърли вътре един голям вързоп с постилки и завивки. Д. Талев, ПК, 680. След малко той се върна с вързоп, в който имаше хляб, месо и плодове. Г. Караславов, Избр. Съч. V, 295.
2. Вързани заедно обикн. еднородни предмети. Той вървеше по някакъв разкалян път и в двете си ръце носеше вързопи с книги. Сп. Кралевски, ВО, 112. Измъкна един тежък вързоп ключове, отвори големия шкаф. А. Гуляшки, ЗР, 144. Те [ловците] носеха по два заека и по един вързоп пъдпъдъчки, гълъби и гургулици. Ц. Гинчев, ГК, 324. Стоях сама край бързотечната река. / Наблизо млада скитница премина, / с вързоп дърва под гъвкава ръка. М. Петканова, КС, 57.
ВЪРЗО`ПЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от вързоп. Работниците .. вече излизаха на двора — .. — като размахваха в ръце празни съдини и вързопчета с онова, което бе останало от обяда им. Ем. Манов, ДСР, 133. Стените й [на стаичката] бяха отрупани със снопчета и вързопчета билки, които даскал Стефан щедро раздаваше на болни. Д. Немиров, Б, 54. „Ами дали имахме черен пипер?“
