Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/699“
(→Некоригирана) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | сила. | |
| − | + | <b>На върха на вълната</b>, <em>съм</em>, <em>намирам се</em>, <em>издигам се</em>. В състояние на най-добър в някаква област, на най-голям успех (съм, намирам се). <i>Реджинал, който от 15 години е посветил обектива и сърцето си на мургавата италианка [София Лорен], твърди, че и на 56 години тя е все на върха на вълната и че е „олицетворение на женствеността, винаги 100%“.</i> КСТ, 1991, бр. 12, 3. <i>Те бяха имали шанса да попаднат случайно пред очите на Тубата и подслушването им изведнъж ги бе издигнало на върха на вълната.</i> Евг. Кузманов, ЧДБ, 67. | |
| − | + | <b>На къси вълни</b>. <i>Разг.</i> Незаконно и на много висока цена (за покупка, продажба на търсена дефицитна стока). <i>— С черно се занимавам; купувам, продавам на къси вълни — за черноборсовец ме имат…</i> З. Сребров, Избр. разк., 17. | |
| − | + | <b>На</b> <i>някаква</i> <b>вълна</b>, <em>съм</em> (<em>настройвам се</em>, <em>настройвам</em> и под.). В някакво разположение на духа, обхванат от някакви мисли, чувства, настроение (съм или правя някого да бъде и под.) за разлика от изпитваното от мене по-рано или от някой друг. <i>Идеята беше хубава, заслужаваше да се помисли върху нея и Живко тъкмо това вършеше. В цеха и в столовата, .., дори в стая номер шест, когато го нямаше Киро. Защото присъствието на Киро го настройваше на съвсем друга вълна и му пречеше да се съсредоточи.</i> Р. Михайлов, ПН, 112. <i>Опитах се да се настроя на негова вълна и да разбера защо така оценяваше и се радваше на случилото се.</i> | |
| − | + | — Други форми: <em>волна`</em> (остар. книж.), <em>вълма`</em> (остар. и диал.). | |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЛНА`Р</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м.</i> 1. Търговец на вълна. <i>В Люляково бяха се случили двама търговци вълнари, които, .., бяха дошли да заобиколят отрано овчарите, да им дада пари и да купят вълната, .., на зелено.</i> Й. Йовков, Ж 1945, 67. <i>И промени тя дотогавашния ред: не зима вече чужда йолма да преде, ами сама ще си купи в петък на пазара йолма от вълнарите, ще я изпреде през неделята и другия пазар изработената прежда ще продаде на гайтанджиите.</i> Т. Влайков, Съч. I, 1925, 184. | ||
| − | + | 2. Човек, който се занимава с обработване на въ`лна (Ст. Младенов, БТР). | |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЛНА`РИН</b>, <i>мн.</i> вълнари, <i>м. Остар.,</i> сега <i>простонар.</i> Вълнар. <i>— Знам го, как да не го знам! Че нали доде една нощ тука да търси Вълка вълнарина?</i> Й. Йовков, ВАХ, 96. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЛНА`РКА</b> <i>ж.</i> 1. Търговка на въ`лна. | ||
2. Жена на вълнар. | 2. Жена на вълнар. | ||
| − | — От Ст. Младенов, Български тълковен | + | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЛНА`РНИЦА</b> <i>ж. Остар.</i> В миналото — приспособление в река, където се пере вълна. <i>Ще ви кажа, чедо мое, че не само сте далече от почитанието по вашата фамилия и по вашата личност, но ви презирам и още ви държа за по-долна и от девойките, които ходят по вълнарниците, та перат вълна.</i> Кр. Пишурка, МК (побълг.), 378-379. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЛНА`РСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до вълнар или до вълна. <i>— Сиренето ни било балканско, медът ни миришел на липов цвят — натъпчат се като вълнарски чували и хайде на разходка.</i> Чудомир, Избр. пр, 205. <i>Един от най-добрите разсадници на това неминуемо следствие на цивилизующия са деспотизъм освен чиновничеството е вълнарската фабрика на Мулла Махмуда.</i> Хр. Ботев, Зн, 1875, бр. 19, 73. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЛНА`РСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Занятие на вълнар. | ||
| − | + | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951. | |
| − | + | ---- | |
| − | — | + | <b>ВЪЛНАРИ`Я</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Диал.</i> 1. <i>Събир.</i> Вълнени изделия от различни видове. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
2. Търговия с различни вълнени изделия. | 2. Търговия с различни вълнени изделия. | ||
| − | — От Ст. Младенов, Български тълковен | + | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951. |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЪЛНА`Т</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> 1. Който е покрит с много косми; вълнест, космат. <i>Още като беше [кучето] на два-три месеца, топарлачесто и вълнато като мече, тръгна веднъж с Василя подир каруцата и ходи чак до града.</i> Й. Йовков, АМГ, 35. <i>Но! Я да видим, ще търпи ли вълнатият балкански лев / да стои в нашите окови и да не екне с буен рев.</i> СбДЧ, 173. <i>Осма вечер вечеряме / осем вълка вълнати.</i> Нар. пес., СбВСт, 826. | |
| − | |||
| − | 1. Който е покрит с много косми; вълнест, космат. <i>Още като беше | ||
| − | |||
| − | 35. <i>Но! Я да видим, ще търпи ли | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | + | 2. Който прилича на въ`лна по мекост, рехавост; вълнест (Ст. Младенов, БТР). | |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЛНА`ТИЧЪК</b>, -чка, -чко, <i>мн.</i> -чки, <i>прил. Диал.</i> Който е покрит с косми малко повече от обикновеното; доста вълнат. <i>Пофана го по ръцете, / ръцете му мъжки ръце; / пофана го по гърдите, / гърдички му вълнатички.</i> Нар. пес., СбНУ XXV, 125. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪ`ЛНЕВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> и <i>диал.</i> 1. Вълнен. <i>И всекий, който щял да участвува в тая война, зашивал си на ръкава червен вълнев кръст.</i> Г. Йошев, КВИ (превод), 183. | ||
2. Който има по себе си вълна, овалян с вълна (Н. Геров, РБЯ). | 2. Който има по себе си вълна, овалян с вълна (Н. Геров, РБЯ). | ||
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЪ`ЛНЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който е от вълна. <i>Пинтезката седна до печката, надяна дебел вълнен конец през шията си и почна да плете с дървен шиш.</i> И. Петров, НЛ, 169. <i>На една открехната порта се бе появила млада жена, загърната набързо с вълнен шал.</i> Д. Талев, ЖС, 34. <i>Откакто беше се стоплило и беше хвърлила кюрка и вълнения сукман, Сарандовица изглеждаше по-тънка.</i> Й. Йовков, ВАХ, 79. <i>Тя отвори сандъка с чеиза си и извади хубави вълнени чорапи, ризи и други дрехи, които даде на мокрите до кости партизани.</i> К. Ламбрев, СП, 66. <i>Вълнена блуза.</i> <i>Вълнен пуловер.</i> <i>Вълнен плат.</i> <i>Вълнена рокля.</i> | |
| − | |||
Текуща версия към 04:47, 21 юни 2015
сила.
На върха на вълната, съм, намирам се, издигам се. В състояние на най-добър в някаква област, на най-голям успех (съм, намирам се). Реджинал, който от 15 години е посветил обектива и сърцето си на мургавата италианка [София Лорен], твърди, че и на 56 години тя е все на върха на вълната и че е „олицетворение на женствеността, винаги 100%“. КСТ, 1991, бр. 12, 3. Те бяха имали шанса да попаднат случайно пред очите на Тубата и подслушването им изведнъж ги бе издигнало на върха на вълната. Евг. Кузманов, ЧДБ, 67.
На къси вълни. Разг. Незаконно и на много висока цена (за покупка, продажба на търсена дефицитна стока). — С черно се занимавам; купувам, продавам на къси вълни — за черноборсовец ме имат… З. Сребров, Избр. разк., 17.
На някаква вълна, съм (настройвам се, настройвам и под.). В някакво разположение на духа, обхванат от някакви мисли, чувства, настроение (съм или правя някого да бъде и под.) за разлика от изпитваното от мене по-рано или от някой друг. Идеята беше хубава, заслужаваше да се помисли върху нея и Живко тъкмо това вършеше. В цеха и в столовата, .., дори в стая номер шест, когато го нямаше Киро. Защото присъствието на Киро го настройваше на съвсем друга вълна и му пречеше да се съсредоточи. Р. Михайлов, ПН, 112. Опитах се да се настроя на негова вълна и да разбера защо така оценяваше и се радваше на случилото се.
— Други форми: волна` (остар. книж.), вълма` (остар. и диал.).
ВЪЛНА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Търговец на вълна. В Люляково бяха се случили двама търговци вълнари, които, .., бяха дошли да заобиколят отрано овчарите, да им дада пари и да купят вълната, .., на зелено. Й. Йовков, Ж 1945, 67. И промени тя дотогавашния ред: не зима вече чужда йолма да преде, ами сама ще си купи в петък на пазара йолма от вълнарите, ще я изпреде през неделята и другия пазар изработената прежда ще продаде на гайтанджиите. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 184.
2. Човек, който се занимава с обработване на въ`лна (Ст. Младенов, БТР).
ВЪЛНА`РИН, мн. вълнари, м. Остар., сега простонар. Вълнар. — Знам го, как да не го знам! Че нали доде една нощ тука да търси Вълка вълнарина? Й. Йовков, ВАХ, 96.
ВЪЛНА`РКА ж. 1. Търговка на въ`лна.
2. Жена на вълнар.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВЪЛНА`РНИЦА ж. Остар. В миналото — приспособление в река, където се пере вълна. Ще ви кажа, чедо мое, че не само сте далече от почитанието по вашата фамилия и по вашата личност, но ви презирам и още ви държа за по-долна и от девойките, които ходят по вълнарниците, та перат вълна. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 378-379.
ВЪЛНА`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до вълнар или до вълна. — Сиренето ни било балканско, медът ни миришел на липов цвят — натъпчат се като вълнарски чували и хайде на разходка. Чудомир, Избр. пр, 205. Един от най-добрите разсадници на това неминуемо следствие на цивилизующия са деспотизъм освен чиновничеството е вълнарската фабрика на Мулла Махмуда. Хр. Ботев, Зн, 1875, бр. 19, 73.
ВЪЛНА`РСТВО, мн. няма, ср. Занятие на вълнар.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВЪЛНАРИ`Я, мн. няма, ж. Диал. 1. Събир. Вълнени изделия от различни видове.
2. Търговия с различни вълнени изделия.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВЪЛНА`Т, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. Който е покрит с много косми; вълнест, космат. Още като беше [кучето] на два-три месеца, топарлачесто и вълнато като мече, тръгна веднъж с Василя подир каруцата и ходи чак до града. Й. Йовков, АМГ, 35. Но! Я да видим, ще търпи ли вълнатият балкански лев / да стои в нашите окови и да не екне с буен рев. СбДЧ, 173. Осма вечер вечеряме / осем вълка вълнати. Нар. пес., СбВСт, 826.
2. Който прилича на въ`лна по мекост, рехавост; вълнест (Ст. Младенов, БТР).
ВЪЛНА`ТИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Диал. Който е покрит с косми малко повече от обикновеното; доста вълнат. Пофана го по ръцете, / ръцете му мъжки ръце; / пофана го по гърдите, / гърдички му вълнатички. Нар. пес., СбНУ XXV, 125.
ВЪ`ЛНЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. 1. Вълнен. И всекий, който щял да участвува в тая война, зашивал си на ръкава червен вълнев кръст. Г. Йошев, КВИ (превод), 183.
2. Който има по себе си вълна, овалян с вълна (Н. Геров, РБЯ).
ВЪ`ЛНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е от вълна. Пинтезката седна до печката, надяна дебел вълнен конец през шията си и почна да плете с дървен шиш. И. Петров, НЛ, 169. На една открехната порта се бе появила млада жена, загърната набързо с вълнен шал. Д. Талев, ЖС, 34. Откакто беше се стоплило и беше хвърлила кюрка и вълнения сукман, Сарандовица изглеждаше по-тънка. Й. Йовков, ВАХ, 79. Тя отвори сандъка с чеиза си и извади хубави вълнени чорапи, ризи и други дрехи, които даде на мокрите до кости партизани. К. Ламбрев, СП, 66. Вълнена блуза. Вълнен пуловер. Вълнен плат. Вълнена рокля.
