Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/553“
(→Некоригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
3. Малък бюфет или отделение в мебел, обикн. шкаф, където се държат напитки. <i>Тя отваряше барчето, пълно с чуждестранни</i> <i>напитки,</i> <i>наливаше догоре кристалните чаши.</i> И. Демирев и др., ОС, 96. <i>На стъклените рафтове на барчето бяха наредени бутилки с разноцветни питиета.</i> П. Вежинов, ДБ, 145. | 3. Малък бюфет или отделение в мебел, обикн. шкаф, където се държат напитки. <i>Тя отваряше барчето, пълно с чуждестранни</i> <i>напитки,</i> <i>наливаше догоре кристалните чаши.</i> И. Демирев и др., ОС, 96. <i>На стъклените рафтове на барчето бяха наредени бутилки с разноцветни питиета.</i> П. Вежинов, ДБ, 145. | ||
| − | + | ---- | |
БАРЧИНА <i>ж. Диал.</i> Бара. | БАРЧИНА <i>ж. Диал.</i> Бара. | ||
| − | + | ---- | |
БАРЧИНКА <i>ж. Диал. Умал. от</i> барчина; баричка. <i>Две жаби живеяли наблизо една до друга. Едната в един глъбок вир, а другата в една барчинка до пътя.</i> П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 32. <i>Така догдето жабите бърбореха — минава / едно магаре</i> <i>покрай</i> <i>тях; / от страх / те се завряха във една гнуснава / полянска барчинка.</i> Ст. Ми-хайловски, БСб, 70. | БАРЧИНКА <i>ж. Диал. Умал. от</i> барчина; баричка. <i>Две жаби живеяли наблизо една до друга. Едната в един глъбок вир, а другата в една барчинка до пътя.</i> П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 32. <i>Така догдето жабите бърбореха — минава / едно магаре</i> <i>покрай</i> <i>тях; / от страх / те се завряха във една гнуснава / полянска барчинка.</i> Ст. Ми-хайловски, БСб, 70. | ||
| − | + | ---- | |
БАРШЧИНА, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Истор.</i> В Русия от XV до средата на XIX в. — принудителен безплатен труд, даван от крепостните селяни в стопанството на помешчика. <i>Той баршчината стародавна / със данък по-лек замени.</i> Ив. Вазов, ИГП (превод), 108. | БАРШЧИНА, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Истор.</i> В Русия от XV до средата на XIX в. — принудителен безплатен труд, даван от крепостните селяни в стопанството на помешчика. <i>Той баршчината стародавна / със данък по-лек замени.</i> Ив. Вазов, ИГП (превод), 108. | ||
— Рус. барщина. | — Рус. барщина. | ||
| − | + | ---- | |
БАРЪШ<sup>1</sup>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Остар.</i> и <i>диал.</i> Помирение, сдобряване, мир. <i>Откоа стори-ле баръш (мир), обата цареи седнаа една вечер на тарпеза.</i> Нар. прик., СбНУ XV, 108. | БАРЪШ<sup>1</sup>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Остар.</i> и <i>диал.</i> Помирение, сдобряване, мир. <i>Откоа стори-ле баръш (мир), обата цареи седнаа една вечер на тарпеза.</i> Нар. прик., СбНУ XV, 108. | ||
— Тур. Ьап§. | — Тур. Ьап§. | ||
| − | + | ---- | |
БАРЪШ<sup>2</sup> <i>м. Диал.</i> Бариш. <i>Кръглото й здраво лице се усмихваше хитро, а вишне-ният вълнен баръш и вишнената дефтине-на блуза светеха на нея.</i> Я. Каралиева, Н, 188. <i>Всички се учудваха на велосипеда, само буля .. беше безразлична. Тя се радваше повече на биберното палто .. и на копринения баръш, украсен по четирите краища с дребни златни мъниста, отколкото на студеното лъскаво желязо.</i> К. Калчев, ПИЖ, 95. <i>Когато изгориха Насо в плевнята, на черна главня се превърна тая жена, но само спусна до веждите си черен баръш и не се прегърби.</i> К. Георгиев, ВНП, 95. | БАРЪШ<sup>2</sup> <i>м. Диал.</i> Бариш. <i>Кръглото й здраво лице се усмихваше хитро, а вишне-ният вълнен баръш и вишнената дефтине-на блуза светеха на нея.</i> Я. Каралиева, Н, 188. <i>Всички се учудваха на велосипеда, само буля .. беше безразлична. Тя се радваше повече на биберното палто .. и на копринения баръш, украсен по четирите краища с дребни златни мъниста, отколкото на студеното лъскаво желязо.</i> К. Калчев, ПИЖ, 95. <i>Когато изгориха Насо в плевнята, на черна главня се превърна тая жена, но само спусна до веждите си черен баръш и не се прегърби.</i> К. Георгиев, ВНП, 95. | ||
| − | + | ---- | |
БАС<sup>1</sup> басът, баса, <i>мн.</i> басове и баси, след <i>числ.</i> баса, <i>м. Муз.</i> 1. Най-ниският мъжки глас. <i>Гороломов не пееше лошо. Имаше топъл, пълнозвучен бас, който леко и без усилие се лееше.</i> Й. Йовков, ПГ, 45. | БАС<sup>1</sup> басът, баса, <i>мн.</i> басове и баси, след <i>числ.</i> баса, <i>м. Муз.</i> 1. Най-ниският мъжки глас. <i>Гороломов не пееше лошо. Имаше топъл, пълнозвучен бас, който леко и без усилие се лееше.</i> Й. Йовков, ПГ, 45. | ||
| Ред 32: | Ред 32: | ||
— От ит. basso. Друга форма: басо. | — От ит. basso. Друга форма: басо. | ||
| − | + | ---- | |
БАС<sup>2</sup>, басът, баса, <i>мн.</i> басове, след <i>числ.</i> баса, <i>м. Разг.</i> Обзалагане, облог. <i>Те говореха за новини от вчерашните вестници, за това, че някой загубил някакъв бас и черпил всички по един сладолед в бозаджийни-цата.</i> К. Константинов, СЧЗ, 114. О Хващам се / хвана се (улавям се / уловя се, ловя се) на бас. <i>Разг.;</i> Обзалагам се. <i>Някога си той държал фурна в Пирот и се хванал на бас, че може да изпече кифла, дълга двайсет и пет метра.</i> Й. Радичков, ББ, 69. — <i>Признай, че си влюбена. .. — Ако не си се влюбила още, на бас се ловя, че в най-скоро време то ще стане. Ще хлътнеш до ушите.</i> Ем. Манов, ДСР, 358. <i>Заекът и костенурката се хванали на бас кой кого ще надбяга.</i> Челкаш, СбСт, 72. Бас държа. <i>Остар.</i> и <i>диал.</i> Обзалагам се, правя облог. | БАС<sup>2</sup>, басът, баса, <i>мн.</i> басове, след <i>числ.</i> баса, <i>м. Разг.</i> Обзалагане, облог. <i>Те говореха за новини от вчерашните вестници, за това, че някой загубил някакъв бас и черпил всички по един сладолед в бозаджийни-цата.</i> К. Константинов, СЧЗ, 114. О Хващам се / хвана се (улавям се / уловя се, ловя се) на бас. <i>Разг.;</i> Обзалагам се. <i>Някога си той държал фурна в Пирот и се хванал на бас, че може да изпече кифла, дълга двайсет и пет метра.</i> Й. Радичков, ББ, 69. — <i>Признай, че си влюбена. .. — Ако не си се влюбила още, на бас се ловя, че в най-скоро време то ще стане. Ще хлътнеш до ушите.</i> Ем. Манов, ДСР, 358. <i>Заекът и костенурката се хванали на бас кой кого ще надбяга.</i> Челкаш, СбСт, 72. Бас държа. <i>Остар.</i> и <i>диал.</i> Обзалагам се, правя облог. | ||
| − | <i>— Ама ще се оправи .. . Ще видиш! Бас държа! — и той протегна палеца си.</i> | + | <i>— Ама ще се оправи .. . Ще видиш! Бас държа! — и той протегна палеца си.</i> Л. Михайлова, Ж, 158-159. <i>Да не се хваля, ама с так-вази чорба, пардои, с таквази супа цял самун хляб изядам. Бас държа.</i> Ал. Констан-танов, БГ, 46. |
— От тур. bahis. | — От тур. bahis. | ||
| − | + | ---- | |
БАС АМ, -аш, <i>несв., прех. Диал.</i> Баскам. | БАС АМ, -аш, <i>несв., прех. Диал.</i> Баскам. | ||
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. | ||
| − | + | ---- | |
БАСАМАК, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Диал.</i> Стъпало на стълба. <i>Двамата дупни-чанци, .. , бяха сами. Гавазите ги изгледаха недоверчиво и ги проследиха с поглед до ба-самака на витото стълбище, гдето сам архидяконът посрещаше гостите.</i> А. Христо-форов, А, 257. <i>Тоя храм са намира сега вдън земя, т. е. натрупан е със земя дотолкова, щото, за да влезе човек в него, тряба да са спусне по 48 басамака.</i> С, 1872, бр. 34, 270. | БАСАМАК, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Диал.</i> Стъпало на стълба. <i>Двамата дупни-чанци, .. , бяха сами. Гавазите ги изгледаха недоверчиво и ги проследиха с поглед до ба-самака на витото стълбище, гдето сам архидяконът посрещаше гостите.</i> А. Христо-форов, А, 257. <i>Тоя храм са намира сега вдън земя, т. е. натрупан е със земя дотолкова, щото, за да влезе човек в него, тряба да са спусне по 48 басамака.</i> С, 1872, бр. 34, 270. | ||
Версия от 00:00, 28 ноември 2012
разменим две думи по човешки. Й. Попов, ББ, 47.
3. Малък бюфет или отделение в мебел, обикн. шкаф, където се държат напитки. Тя отваряше барчето, пълно с чуждестранни напитки, наливаше догоре кристалните чаши. И. Демирев и др., ОС, 96. На стъклените рафтове на барчето бяха наредени бутилки с разноцветни питиета. П. Вежинов, ДБ, 145.
БАРЧИНА ж. Диал. Бара.
БАРЧИНКА ж. Диал. Умал. от барчина; баричка. Две жаби живеяли наблизо една до друга. Едната в един глъбок вир, а другата в една барчинка до пътя. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 32. Така догдето жабите бърбореха — минава / едно магаре покрай тях; / от страх / те се завряха във една гнуснава / полянска барчинка. Ст. Ми-хайловски, БСб, 70.
БАРШЧИНА, мн. няма, ж. Истор. В Русия от XV до средата на XIX в. — принудителен безплатен труд, даван от крепостните селяни в стопанството на помешчика. Той баршчината стародавна / със данък по-лек замени. Ив. Вазов, ИГП (превод), 108.
— Рус. барщина.
БАРЪШ1, мн. няма, м. Остар. и диал. Помирение, сдобряване, мир. Откоа стори-ле баръш (мир), обата цареи седнаа една вечер на тарпеза. Нар. прик., СбНУ XV, 108.
— Тур. Ьап§.
БАРЪШ2 м. Диал. Бариш. Кръглото й здраво лице се усмихваше хитро, а вишне-ният вълнен баръш и вишнената дефтине-на блуза светеха на нея. Я. Каралиева, Н, 188. Всички се учудваха на велосипеда, само буля .. беше безразлична. Тя се радваше повече на биберното палто .. и на копринения баръш, украсен по четирите краища с дребни златни мъниста, отколкото на студеното лъскаво желязо. К. Калчев, ПИЖ, 95. Когато изгориха Насо в плевнята, на черна главня се превърна тая жена, но само спусна до веждите си черен баръш и не се прегърби. К. Георгиев, ВНП, 95.
БАС1 басът, баса, мн. басове и баси, след числ. баса, м. Муз. 1. Най-ниският мъжки глас. Гороломов не пееше лошо. Имаше топъл, пълнозвучен бас, който леко и без усилие се лееше. Й. Йовков, ПГ, 45.
— Може би новото е при тебе! — отвърна оттатък приятен мъжки бас. — Чух, че имате пленник. П. Вежинов, НС, 118. Късно вечер в задното помещение на пивницата запява малко пресипнал бас, .. Басът звучи хубаво. П. Незнакомов, СНП, 172. Митруш викаше яростно. Басът му цепеше натежалия въздух. Д. Добревски, БКИ, 129.
2. Певец с такъв глас; басист. В тези представления той [Н. Гяуров] ще участвува заедно с двама други именити българи: с баса на Миланската скала Борис Христов и с тенора в Софийската народна опера Димитър Узунов. ВН, 1959, бр. 2589, 3. В операта тази вечер изпълнението на баса беше най-доброто. А Конкурс за баси и тенори. И Партия на певци с такива гласове в многогласно музикално произведение.
барчина
3. Духов музикален инструмент с ниска звучност. Учителят .. носеше и един голям бас... - Надуй! - каза учителят и ми подаде тръбата... После почнахме репетиции, вечер надувах тръбата, за да извадя от нея две ноти,.. Като се понаучих да свиря на тоя голям бас, реших една нощ да направя, серенада на момичето, което обичах. Й. Радичков, ББ, 155.
4. Контрабас. Гръмва ученически оркестър. Не популярните тогава зурла, тъпан и ке-мане, а флау, пиколина, цигулка, бас. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 92.
5. Обикн. мн. Разг. Копчета от лявата страна на акордеон, свързани с метални пластинки, издаващи ниски тонове. Акордеон със сто и двадесет баса.
— От ит. basso. Друга форма: басо.
БАС2, басът, баса, мн. басове, след числ. баса, м. Разг. Обзалагане, облог. Те говореха за новини от вчерашните вестници, за това, че някой загубил някакъв бас и черпил всички по един сладолед в бозаджийни-цата. К. Константинов, СЧЗ, 114. О Хващам се / хвана се (улавям се / уловя се, ловя се) на бас. Разг.; Обзалагам се. Някога си той държал фурна в Пирот и се хванал на бас, че може да изпече кифла, дълга двайсет и пет метра. Й. Радичков, ББ, 69. — Признай, че си влюбена. .. — Ако не си се влюбила още, на бас се ловя, че в най-скоро време то ще стане. Ще хлътнеш до ушите. Ем. Манов, ДСР, 358. Заекът и костенурката се хванали на бас кой кого ще надбяга. Челкаш, СбСт, 72. Бас държа. Остар. и диал. Обзалагам се, правя облог.
— Ама ще се оправи .. . Ще видиш! Бас държа! — и той протегна палеца си. Л. Михайлова, Ж, 158-159. Да не се хваля, ама с так-вази чорба, пардои, с таквази супа цял самун хляб изядам. Бас държа. Ал. Констан-танов, БГ, 46.
— От тур. bahis.
БАС АМ, -аш, несв., прех. Диал. Баскам.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
БАСАМАК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Стъпало на стълба. Двамата дупни-чанци, .. , бяха сами. Гавазите ги изгледаха недоверчиво и ги проследиха с поглед до ба-самака на витото стълбище, гдето сам архидяконът посрещаше гостите. А. Христо-форов, А, 257. Тоя храм са намира сега вдън земя, т. е. натрупан е със земя дотолкова, щото, за да влезе човек в него, тряба да са спусне по 48 басамака. С, 1872, бр. 34, 270.
— Тур. basamak.
басамак
