Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/238“
(→Коригирана) |
|||
| (Не е показана една междинна версия от същия потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | куполи на Дуомо, чийто силует се виждаше от парка сред изпаренията на дъжда от топлите паважи — мъглата, която се разпръскваше „като надживяна тъга“... И | + | куполи на Дуомо, чийто силует се виждаше от парка сред изпаренията на дъжда от топлите паважи — мъглата, която се разпръскваше „като надживяна тъга“... И безчетниите храсти рози с окъпани листа, които лъщят като обковани с патинирано сребро, а от неоронените им капчици бляскат брилянтни искри... Сладки спомени от миналото, мечти, жажда отново всичко да се повтори... |
| − | На Ранков се струваше, че този ден е своеобразен. Всичко срещано по пътя навлизаше в съзнанието му, забавляваше го, изпълваше го с радостни подтици. И, главно, пренасяше го душевно | + | На Ранков се струваше, че този ден е своеобразен. Всичко срещано по пътя навлизаше в съзнанието му, забавляваше го, изпълваше го с радостни подтици. И, главно, пренасяше го душевно в друг, чист свят на видения и преживявания — света, в който би живял, ако не би бил тук, а отвъд, при свободата, в зелените паркове на Лондон... |
За онова, което му предстоеше да извърши с бай Никой, той не мислеше, или по точно съзнателно отбягваше да мисли. Знаеше, че то ще бъде долно и грозно, затова се мъчеше да не мърси мислите и представите си с него. Но не защото изпитваше омерзение към ролята, която отиваше да изиграе в живота на този неподозиращ коварните му замисли наивен човек. Не! Герасим Ранков отиваше при този бивш свой подчинен с чувството, че има да получава свое право — правото на господаря да живее дори ако това би станало за сметка на живота на другия... | За онова, което му предстоеше да извърши с бай Никой, той не мислеше, или по точно съзнателно отбягваше да мисли. Знаеше, че то ще бъде долно и грозно, затова се мъчеше да не мърси мислите и представите си с него. Но не защото изпитваше омерзение към ролята, която отиваше да изиграе в живота на този неподозиращ коварните му замисли наивен човек. Не! Герасим Ранков отиваше при този бивш свой подчинен с чувството, че има да получава свое право — правото на господаря да живее дори ако това би станало за сметка на живота на другия... | ||
* | * | ||
| − | Никодим Несторов | + | Никодим Несторов живееше в една от малките самостоятелни къщици в подножието на Лозенското възвишение. Къщата, останала от родителите на жена му, се намираше в дъното на неголям двор с дъсчена ограда отпред и към съседите, подсилена с остарял и тук-таме нащърбен жив плет. През дворчето, между лехи и овощни дървета, водеше калдъръмена пътека за къщата — ниска, едноетажна, с две-три каменни стъпала отпред, врата за тясно коридорче, вдясно на което се намираше кухнята, а вляво и в дъното — две стаи. |
| − | Бай Никой посрещна госта си шумно и радушно и го поведе към дъното на коридорчето. Неголямата стая | + | Бай Никой посрещна госта си шумно и радушно и го поведе към дъното на коридорчето. Неголямата стая беше задушена от мебели: край двете стени имаше по едно широко легло, остатък от някогашна богата покъщнина; по протежение на цялата лява стена — скрин с многобройни кристални и порцеланови сервизи, а към стената с прозореца - |
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 13:39, 27 април 2015
Страницата е проверена
