Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/238“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(Некоригирана)
 
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
 
<sfb>
 
<sfb>
ките куполи на Дуомо, чийто силует се виждаше от парка сред изпаренията на дъжда от топлите паважи — мъглата, която се разпръскваше „като надживяна тъга“... И безчет-иите храсти рози с окъпани листа, които лъщят като обковани с патинирано сребро, а от неоронените им капчици бляскат брилянтни искри... Сладки спомени от миналото, мечти, жажда отново всичко да се повтори...
+
куполи на Дуомо, чийто силует се виждаше от парка сред изпаренията на дъжда от топлите паважи — мъглата, която се разпръскваше „като надживяна тъга“... И безчет-иите храсти рози с окъпани листа, които лъщят като обковани с патинирано сребро, а от неоронените им капчици бляскат брилянтни искри... Сладки спомени от миналото, мечти, жажда отново всичко да се повтори...
 
На Ранков се струваше, че този ден е своеобразен. Всичко срещано по пътя навлизаше в съзнанието му, забавляваше го, изпълваше го с радостни подтици. И, главно, пренасяше го душевно В' друг, чист свят на видения и преживявания — света, в който би живял, ако не би бил тук, а отвъд, при свободата, в зелените паркове на Лондон...
 
На Ранков се струваше, че този ден е своеобразен. Всичко срещано по пътя навлизаше в съзнанието му, забавляваше го, изпълваше го с радостни подтици. И, главно, пренасяше го душевно В' друг, чист свят на видения и преживявания — света, в който би живял, ако не би бил тук, а отвъд, при свободата, в зелените паркове на Лондон...
 
За онова, което му предстоеше да извърши с бай Никой, той не мислеше, или по точно съзнателно отбягваше да мисли. Знаеше, че то ще бъде долно и грозно, затова се мъчеше да не мърси мислите и представите си с него. Но не защото изпитваше омерзение към ролята, която отиваше да изиграе в живота на този неподозиращ коварните му замисли наивен човек. Не! Герасим Ранков отиваше при този бивш свой подчинен с чувството, че има да получава свое право — правото на господаря да живее дори ако това би станало за сметка на живота на другия...
 
За онова, което му предстоеше да извърши с бай Никой, той не мислеше, или по точно съзнателно отбягваше да мисли. Знаеше, че то ще бъде долно и грозно, затова се мъчеше да не мърси мислите и представите си с него. Но не защото изпитваше омерзение към ролята, която отиваше да изиграе в живота на този неподозиращ коварните му замисли наивен човек. Не! Герасим Ранков отиваше при този бивш свой подчинен с чувството, че има да получава свое право — правото на господаря да живее дори ако това би станало за сметка на живота на другия...

Версия от 12:06, 27 април 2015

Страницата не е проверена