Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/235“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 4: | Ред 4: | ||
— Я, позна!... Ами я кажи как позна? | — Я, позна!... Ами я кажи как позна? | ||
— Познах, защото имам един брат. Той е на двайсет и две години и баща ми му вика полуидиот!" | — Познах, защото имам един брат. Той е на двайсет и две години и баща ми му вика полуидиот!" | ||
| − | Бай Никой се разсмя с глас. Ранков с полуусмивка погледна месечинковото му лице с ниско чело, седлообразния нос и мустаците, които, подравнени отдолу, образуваха полусфера над устните му. „Палячо!“ — спомни си той думите | + | Бай Никой се разсмя с глас. Ранков с полуусмивка погледна месечинковото му лице с ниско чело, седлообразния нос и мустаците, които, подравнени отдолу, образуваха полусфера над устните му. „Палячо!“ — спомни си той думите на Лидия. |
| − | + | — Ти, както преди, не губиш доброто си настроение — смешки разказваш! | |
| − | Никой сниши глас и каза : | + | Никой сниши глас и каза: |
— Какво да правиш. Веселим живота... дано се смили и той нас да развесели! | — Какво да правиш. Веселим живота... дано се смили и той нас да развесели! | ||
| − | Ранков продължително го изгледа. От някогашния дружелюбен, сговорчив, фриволен шегаджия, но все пак с осанка на богат, самостоятелен, независим човек сега беше останало нещо безформено, смляно — именно смляно, като трици, които придобиват формата на съда, в който са насипани. | + | Ранков продължително го изгледа. От някогашния дружелюбен, сговорчив, фриволен шегаджия, но все пак с осанка на богат, самостоятелен, независим човек сега беше останало нещо безформено, смляно — именно смляно, като трици, които придобиват формата на съда, в който са насипани. Дружелюбието му се бе превърнало в лакейничене, сговорчи-востта — в раболепие, фриволността — в лигавене. Изчезнало беше самочувствието на независимия човек, за да се замени с несигурност, плахост от хората и от цялата общественост, живуркане не по своя воля, а как да е — колкото да си припечелва хляба, докато мине животът. |
На свой ред и Никодим Несторов си припомняше миналото и гледаше скулестото лице на Ранков с вдлъбнатите очи и окапала дълбоко до темето бяла коса — извехтяло, безцветно и зло. | На свой ред и Никодим Несторов си припомняше миналото и гледаше скулестото лице на Ранков с вдлъбнатите очи и окапала дълбоко до темето бяла коса — извехтяло, безцветно и зло. | ||
Ранков отгада мислите му: | Ранков отгада мислите му: | ||
| Ред 14: | Ред 14: | ||
— Много приятно ще ми бъде, бай Герасиме. Ако си свободен, намини към нас привечер, ще се поразходиш до Лозенец. Жената е на работа, продавачка е, ще позакъснее, но нищо. Двамата ще си хапнем и пийнем. | — Много приятно ще ми бъде, бай Герасиме. Ако си свободен, намини към нас привечер, ще се поразходиш до Лозенец. Жената е на работа, продавачка е, ще позакъснее, но нищо. Двамата ще си хапнем и пийнем. | ||
— Може. Какъв ти е адресът? | — Може. Какъв ти е адресът? | ||
| − | — Чакай да маркирам, ще ти обясня — стана той, огледа | + | — Чакай да маркирам, ще ти обясня — стана той, огледа какво беше понесъл келнерът, взе бележката и я набучи на дъската с гвоздеи. После подири хартийка, написа адреса |
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 11:53, 27 април 2015
Страницата е проверена
