Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/233“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(Некоригирана)
 
(Коригирана)
 
(Не е показана една междинна версия от същия потребител)
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Непроверена
+
Проверена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
 
<sfb>
 
<sfb>
 
Той дълго дири работа, докато най-после се настани в Клуба на културните дейци.
 
Той дълго дири работа, докато най-после се настани в Клуба на културните дейци.
Там го намери Герасим Ранков — в ниската контрольор-ска будка до бюфета, обграден от дъски с шипове, на които набождаше келнерските марки.
+
Там го намери Герасим Ранков — в ниската контрольорска будка до бюфета, обграден от дъски с шипове, на които набождаше келнерските марки.
— О-о, бай Герасиме! Добре дошъл — посрещна го шум-но Никой със своето лесно усмихващо се лице и глас на прегракнал амбулантен продавач.
+
— О-о, бай Герасиме! Добре дошъл — посрещна го шумно Никой със своето лесно усмихващо се лице и глас на прегракнал амбулантен продавач.
 
— Здравей, Нико — усмихна му се и Ранков. — Идвам да хапна тук, че закъснях. Ще ми сервират ли?
 
— Здравей, Нико — усмихна му се и Ранков. — Идвам да хапна тук, че закъснях. Ще ми сервират ли?
 
— Сядай! Ще те наредим.
 
— Сядай! Ще те наредим.
 
Ранков се настани в най-близкото канапе-сепаре и зачака.
 
Ранков се настани в най-близкото канапе-сепаре и зачака.
 
Като следеше със зорки очи какво са сложили в таблите си келнерите и поемаше от устните им листчетата с маркираните ястия, бай Никой ги командуваше:
 
Като следеше със зорки очи какво са сложили в таблите си келнерите и поемаше от устните им листчетата с маркираните ястия, бай Никой ги командуваше:
— Заминавай, Петко!... Дончо, осем ли са бирите? ... Не си дал марка за двете ракии, Трифоне!... Я, Вангеле, услужи на оня мой човек. Стар приятел! — посочи той Ранков на един от келнерите.
+
— Заминавай, Петко!... Дончо, осем ли са бирите?... Не си дал марка за двете ракии, Трифоне!... Я, Вангеле, услужи на оня мой човек. Стар приятел! — посочи той Ранков на един от келнерите.
Докато чакаше да му донесат поръчания обед, Герасим Ранков наблюдаваше бай Никой. Той имаше някакво съвсем обикновено, повсеместно лице —струва ти се, че всички хора от този тип имат едни и същи лица : плоски, хитри и просташки. Косата, вече опосталяла, червеникава към темето и прошарена над слепите очи, му придаваше облик на стареещ човек, въпреки охранения вид на бузите к на врата. Челото, разделено с дълбока надлъжна бразда, оч^те стеснени, носът къс и посплескан, с широки ноздри, като седло —• изобщо това беше лице непривлекателно, а трябваше да бъде фасада на един характер, който вечно се намираше в усилие да се харесва на всички.
+
Докато чакаше да му донесат поръчания обед, Герасим Ранков наблюдаваше бай Никой. Той имаше някакво съвсем обикновено, повсеместно лице — струва ти се, че всички хора от този тип имат едни и същи лица : плоски, хитри и просташки. Косата, вече опосталяла, червеникава към темето и прошарена над слепите очи, му придаваше облик на стареещ човек, въпреки охранения вид на бузите и на врата. Челото, разделено с дълбока надлъжна бразда, очите стеснени, носът къс и посплескан, с широки ноздри, като седло изобщо това беше лице непривлекателно, а трябваше да бъде фасада на един характер, който вечно се намираше в усилие да се харесва на всички.
Ранков си го спомни в онова време : шумен и общителен, винаги вътрешно приповдигнат, с еластична походка — всичко той вършеше бързо, леко, обиграно. Богатееше, купуваше имоти, децата му учеха в чужди колежи, жена му ходеше да летува винаги в чужбина, той издържаше любовница... И си мислеше:
+
Ранков си го спомни в онова време: шумен и общителен, винаги вътрешно приповдигнат, с еластична походка — всичко той вършеше бързо, леко, обиграно. Богатееше, купуваше имоти, децата му учеха в чужди колежи, жена му ходеше да летува винаги в чужбина, той издържаше любовница... И си мислеше:
"Основната черта в съществото на този човек беше търговският авантюризъм: да прави сделки, все (дно честни или тъмни и рисковани ; да увещава и да лъже по търговски без чувство за грях — само да печели и пе/ели пари... Дали ще се опита сега още веднъж да играе) по авантю-
+
"Основната черта в съществото на този човек беше търговският авантюризъм: да прави сделки, все едно честни или тъмни и рисковани; да увещава и да лъже по търговски без чувство за грях — само да печели и печели пари... Дали ще се опита сега още веднъж да играе по авантюристичната
 
</sfb>
 
</sfb>

Текуща версия към 08:46, 27 април 2015

Страницата е проверена