Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/229“
(→Коригирана) |
|||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 4: | Ред 4: | ||
"Тази мизерия ми дойде точно когато си намерих жена, която ме привлича с всичко у себе си; жена, която да уталожва моята чувственост, да задоволява емоциите ми..." | "Тази мизерия ми дойде точно когато си намерих жена, която ме привлича с всичко у себе си; жена, която да уталожва моята чувственост, да задоволява емоциите ми..." | ||
В различните моменти на неговия затворнически живот се явяваха нестройни и разбъркани, но винаги приятни мисли и представи за Нели. Той често мислено разговаряше с нея, като се стараеше да придава на думите си хубост и благородство. Понякога с томление й шепнеше как тя ще бъде навярно неговата последна любов. Но тази последна любов ще бъде сбъдновението на първата му любов в живота: любов, която никога досега не е намерил, за да събуди у него истинския вдъхновен творец; любов, която да му носи вътрешна увереност в неговите възможности на учен и общественик; любов, която за него да бъде гордост, да поражда в душата му смелост и волност... Друг път той заговорваше на Нели с душевна мъка: как тя може да бъде жената, която с всеотдайното си държане към него да стимулира възможностите му в обществото и науката, да го подкрепя душевно при трудностите в живота... А биваха и минути на искрено саморазкриване, когато си представяше своето вътрешно ликуване пред завистливите погледи на хората (особено на жена си след развода) — гордостта, че е преуспяващ мъж, любим на красавица, въпреки неугледната си външност, зарад която някои се опитваха да го унижават... | В различните моменти на неговия затворнически живот се явяваха нестройни и разбъркани, но винаги приятни мисли и представи за Нели. Той често мислено разговаряше с нея, като се стараеше да придава на думите си хубост и благородство. Понякога с томление й шепнеше как тя ще бъде навярно неговата последна любов. Но тази последна любов ще бъде сбъдновението на първата му любов в живота: любов, която никога досега не е намерил, за да събуди у него истинския вдъхновен творец; любов, която да му носи вътрешна увереност в неговите възможности на учен и общественик; любов, която за него да бъде гордост, да поражда в душата му смелост и волност... Друг път той заговорваше на Нели с душевна мъка: как тя може да бъде жената, която с всеотдайното си държане към него да стимулира възможностите му в обществото и науката, да го подкрепя душевно при трудностите в живота... А биваха и минути на искрено саморазкриване, когато си представяше своето вътрешно ликуване пред завистливите погледи на хората (особено на жена си след развода) — гордостта, че е преуспяващ мъж, любим на красавица, въпреки неугледната си външност, зарад която някои се опитваха да го унижават... | ||
| − | Бойдев мислеше, че като отвлича съзнанието си с тези хубави размисли и представи, облекчава душевната си тревога, страховете си, страданието. Всъщност дните в неговия доброволен затвор минаваха все едни и същи — | + | Бойдев мислеше, че като отвлича съзнанието си с тези хубави размисли и представи, облекчава душевната си тревога, страховете си, страданието. Всъщност дните в неговия доброволен затвор минаваха все едни и същи — безсмислени, |
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 09:04, 27 април 2015
Страницата е проверена
