Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/228“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(Некоригирана)
 
(Коригирана)
 
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Непроверена
+
Проверена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
 
<sfb>
 
<sfb>
Централния комитет ще се запитат: а защо трябва да се самоубива? Грешил — грешил, малко ли са грешниците в буржоазната наука? Ако толкова не може да се освободи от старите си схващания и грешки — да се откаже от участието си в геоложкия съвет и толкова. Или още по-просто з с нова работа да изправи миналите си грешки... Да, самоубийството му би създало в партията подозрителност и зло-мислие. Централният комитет навярно ще нареди да бъде направено обследване за истинските причини за самоубийството и ще разкрият миналото...
+
Централния комитет ще се запитат: а защо трябва да се самоубива? Грешил — грешил, малко ли са грешниците в буржоазната наука? Ако толкова не може да се освободи от старите си схващания и грешки — да се откаже от участието си в геоложкия съвет и толкова. Или още по-просто: с нова работа да изправи миналите си грешки... Да, самоубийството му би създало в партията подозрителност и зломислие. Централният комитет навярно ще нареди да бъде направено обследване за истинските причини за самоубийството и ще разкрият миналото...
 
Така Бойдев дойде до решението да се укрие при сестра си, за да обмисли всички възможности. Той смяташе, че с това е поставил Илел и бандата му в положението да търсят среща с него, а той да печели време, за да обмисли всичко.
 
Така Бойдев дойде до решението да се укрие при сестра си, за да обмисли всички възможности. Той смяташе, че с това е поставил Илел и бандата му в положението да търсят среща с него, а той да печели време, за да обмисли всичко.
Но докога ще трае всичко това? Минаваха дни след дни. Бойдев все стоеше и стоеше в жилището на сестра си, мислеше и мислеше... През това време той прочете всички свои трудове по тектониката на Североизточна България. Неговата сестра грижливо събираше по един екземпляр от всеки негов труд, и то непременно с автограф. И сега, като четеше своите трудове, Бойдев още един път се самооцени : какво огромно научно дело бе създал! Каква научна ерудиция! Каква сложна аргументация и смели изводи по най-важни въпроси на геологията!... Ако би могъл да твори поне до седемдесетата си година — още двайсет години, — при тази зрелост на ума, при натрупаните огромни знания, при лекотата, с която вече пишеше — би удвоил научното си дело, би станал неоспорим авторитет!...
+
Но докога ще трае всичко това? Минаваха дни след дни. Бойдев все стоеше и стоеше в жилището на сестра си, мислеше и мислеше... През това време той прочете всички свои трудове по тектониката на Североизточна България. Неговата сестра грижливо събираше по един екземпляр от всеки негов труд, и то непременно с автограф. И сега, като четеше своите трудове, Бойдев още един път се самооцени: какво огромно научно дело бе създал! Каква научна ерудиция! Каква сложна аргументация и смели изводи по най-важни въпроси на геологията!... Ако би могъл да твори поне до седемдесетата си година — още двайсет години — при тази зрелост на ума, при натрупаните огромни знания, при лекотата, с която вече пишеше — би удвоил научното си дело, би станал неоспорим авторитет!...
Защо сега, в разцвета на творческите му сили, трябваше да се случи гази мерзка история с Илел, за да бъде проиграно всичко? ...
+
Защо сега, в разцвета на творческите му сили, трябваше да се случи тази мерзка история с Илел, за да бъде проиграно всичко?...
В тези непоносимо дълги дни и нощи, сврян в мъничката някогашна слугинска стая, сред отломките от кристали и земни породи, сред прашни книги и папки с материали, сред ненужни вехтории от някогашния голям дом на сестра му — Бойдев диреше изход и не го намираше. Много често, измъчен и задъхан от притеснението и безизхода, той се тръш-ваше на леглото, втренчваше поглед в ниския таван и бленуваше. Бленуваше ту за въздух и свобода — да тръгне както преди из крайморските дипли на Източна Стара планина; ту за университетската си катедра — да говори пред
+
В тези непоносимо дълги дни и нощи, сврян в мъничката някогашна слугинска стая, сред отломките от кристали и земни породи, сред прашни книги и папки с материали, сред ненужни вехтории от някогашния голям дом на сестра му — Бойдев диреше изход и не го намираше. Много често, измъчен и задъхан от притеснението и безизхода, той се тръшваше на леглото, втренчваше поглед в ниския таван и бленуваше. Бленуваше ту за въздух и свобода — да тръгне както преди из крайморските дипли на Източна Стара планина; ту за университетската си катедра — да говори пред
 
</sfb>
 
</sfb>

Текуща версия към 08:36, 27 април 2015

Страницата е проверена