Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/226“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
Сега особено, след появата на злокобния Йосиф Илел в живота му, Бойдев имаше нужда от мълчание и самота, за да мисли, да дири изход от трагичната си безизходица. | Сега особено, след появата на злокобния Йосиф Илел в живота му, Бойдев имаше нужда от мълчание и самота, за да мисли, да дири изход от трагичната си безизходица. | ||
| − | Както обикновено се случва с хората, объркани от някой зашеметяващ удар в живота, на Бойдев не дойде на ум най-естествения изход: да съобщи на Държавна сигурност за мисията на Йосиф Илел. Още в момента, когато Илел му спомена за подозрението, че може да влезе в сговор с Държавна сигурност, Бойдев отхвърли от себе си този начин на действие. Преди всичко струваше му се недостойно — да бъде полицейски доносник! После — срамуваше се. Какъв позор би преживял той, комунистът, високопоставеният учен и общественик, да бъде хвърлено и най-малкото петно върху репутацията и честта му с разкрития за миналото. Освен това той смяташе, че вътрешно би го | + | Както обикновено се случва с хората, объркани от някой зашеметяващ удар в живота, на Бойдев не дойде на ум най-естествения изход: да съобщи на Държавна сигурност за мисията на Йосиф Илел. Още в момента, когато Илел му спомена за подозрението, че може да влезе в сговор с Държавна сигурност, Бойдев отхвърли от себе си този начин на действие. Преди всичко струваше му се недостойно — да бъде полицейски доносник! После — срамуваше се. Какъв позор би преживял той, комунистът, високопоставеният учен и общественик, да бъде хвърлено и най-малкото петно върху репутацията и честта му с разкрития за миналото. Освен това той смяташе, че вътрешно би го омърсила една такава предателска роля спрямо бившите прислужници на картела, които като него в миналото са търсили начини да живеят и сега с промяната на обществения строй някак са се пригодили към новата обстановка. |
Първата мисъл, която го занимаваше след бягството, е да се самоубие. Друг изход Бойдев не виждаше. По целия път от София до Варна той обсъждаше как да свърши със себе си. Дали да стане това като нещастен случай? Или да остави кратко писъмце, че душевно сътресение от личен характер е направило живота му непоносим? | Първата мисъл, която го занимаваше след бягството, е да се самоубие. Друг изход Бойдев не виждаше. По целия път от София до Варна той обсъждаше как да свърши със себе си. Дали да стане това като нещастен случай? Или да остави кратко писъмце, че душевно сътресение от личен характер е направило живота му непоносим? | ||
Или да постъпи честно: с едно писмо до Централния комитет на партията да направи разкрития за мисията на Илел и за новите коварни замисли на международните петролни хищници, за да изпълни дълга си на комунист? А след това да обясни истинските причини за трагичното си решение: че не може да живее повече с този товар от прегрешения в миналото... | Или да постъпи честно: с едно писмо до Централния комитет на партията да направи разкрития за мисията на Илел и за новите коварни замисли на международните петролни хищници, за да изпълни дълга си на комунист? А след това да обясни истинските причини за трагичното си решение: че не може да живее повече с този товар от прегрешения в миналото... | ||
| − | Дълго време Бойдев мислено съчиняваше това писмо. Но постепенно от писмото започваха да отпадат ония минали прегрешения, които биха оставили позорни петна върху биографията му на учен. Мислеше си, че в един такъв писмен документ „с историческо значение за българската геологическа наука“ не би трябвало да се дадат конкретни факти, а само общи съждения, как с компромиси и непоследователност в | + | Дълго време Бойдев мислено съчиняваше това писмо. Но постепенно от писмото започваха да отпадат ония минали прегрешения, които биха оставили позорни петна върху биографията му на учен. Мислеше си, че в един такъв писмен документ „с историческо значение за българската геологическа наука“ не би трябвало да се дадат конкретни факти, а само общи съждения, как с компромиси и непоследователност в личното си и гражданско поведение българските учени, в това число и той, е трябвало да дирят пътища за осъществяването си в онова порочно общество... И подбудите |
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 08:17, 27 април 2015
Страницата е проверена
