Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/225“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(Некоригирана)
 
(Коригирана)
 
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Непроверена
+
Проверена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 2: Ред 2:
 
си взе билет и побърза да влезе в една от телефонните кабини до бюфета. Набра телефонния номер на асистента си — един предан и много разпоредителен млад човек. Обясни му, че отново трябва да замине за провинцията, затова отменя лекциите, които е насрочил за идната седмица. Но асистентът да проведе упражненията със студентите. Освен това му продиктува бележката „за другаря Русев“ и го помоли да отиде в дома му и да я окачи на входната врата.
 
си взе билет и побърза да влезе в една от телефонните кабини до бюфета. Набра телефонния номер на асистента си — един предан и много разпоредителен млад човек. Обясни му, че отново трябва да замине за провинцията, затова отменя лекциите, които е насрочил за идната седмица. Но асистентът да проведе упражненията със студентите. Освен това му продиктува бележката „за другаря Русев“ и го помоли да отиде в дома му и да я окачи на входната врата.
 
В неделя сутринта Бойдев се озова в Бургас. Взе оттам автобуса и привечер пристигна във Варна.
 
В неделя сутринта Бойдев се озова в Бургас. Взе оттам автобуса и привечер пристигна във Варна.
Във Варна Бойдев отсядаше при своята сестра. Тя беше вдовица на лекар и имаше голяма двуетажна къща на булевард „Димитър Благоев“, недалеч от девическата гимназия. Когато след Девети септември сградата бе взета за някаква проектантска организация, сестрата (тя се чувствуваше много нещастна от това!) се пренесе да живее в дъното на двора, където имаше пристройка от две стаички и кухия — жилище на някогашната им прислуга. Но дори и там сестрата имаше право само на едната стая. За да не я стеснят с други наематели, Бойдев направи подробно изложение до градската управа, с което разясни, че е професор, член-кореспондент на Академията на науките и прочее и че основната му научна работа се състои в изучаването геологията на Североизточна България. Затова му се налага да има жилище във Варна, където да отсяда по-продължително време, да работи, да пази материалите си, да прибира пробите от изучаваните земни породи и т. н.
+
Във Варна Бойдев отсядаше при своята сестра. Тя беше вдовица на лекар и имаше голяма двуетажна къща на булевард „Димитър Благоев“, недалеч от девическата гимназия. Когато след Девети септември сградата бе взета за някаква проектантска организация, сестрата (тя се чувствуваше много нещастна от това!) се пренесе да живее в дъното на двора, където имаше пристройка от две стаички и кухня — жилище на някогашната им прислуга. Но дори и там сестрата имаше право само на едната стая. За да не я стеснят с други наематели, Бойдев направи подробно изложение до градската управа, с което разясни, че е професор, член-кореспондент на Академията на науките и прочее и че основната му научна работа се състои в изучаването геологията на Североизточна България. Затова му се налага да има жилище във Варна, където да отсяда по-продължително време, да работи, да пази материалите си, да прибира пробите от изучаваните земни породи и т. н.
В това жилище Бойдев бе решил да се укрива... докато може или поне докато намери някакъв изход. Сестра му — по-възрастиа от него, побеляла стройна жена с вид на старовремска аристократка — го посрещаше винаги с готовност. Тя се грижеше много за него, дори го глезеше, гордееше се със славата му. Само не искаше да разбере, че не трябва да се меси във всичките му работи! Беше бъбрива като него и като него не обичаше да се вслушва в думите на събеседника си, упойваше се от собственото си словолюбие. Това сходство на характерите правеше брата и сестрата досадни един на друг. Затова Бойдев винаги си даваше вид, че идва тук, защото трябва да напише нещо срочно — някакъв свой труд или доклад, да проучи някакъв проблем, — затваряше се в стаята си и старицата се принуждаваше да не го безпокои.
+
В това жилище Бойдев бе решил да се укрива... докато може или поне докато намери някакъв изход. Сестра му — по-възрастна от него, побеляла стройна жена с вид на старовремска аристократка — го посрещаше винаги с готовност. Тя се грижеше много за него, дори го глезеше, гордееше се със славата му. Само не искаше да разбере, че не трябва да се меси във всичките му работи! Беше бъбрива като него и като него не обичаше да се вслушва в думите на събеседника си, упойваше се от собственото си словолюбие. Това сходство на характерите правеше брата и сестрата досадни един на друг. Затова Бойдев винаги си даваше вид, че идва тук, защото трябва да напише нещо срочно — някакъв свой труд или доклад, да проучи някакъв проблем, — затваряше се в стаята си и старицата се принуждаваше да не го безпокои.
15. Победени хоризонти
 
 
</sfb>
 
</sfb>

Текуща версия към 08:14, 27 април 2015

Страницата е проверена