Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/222“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
| (Не е показана една междинна версия от същия потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | + | —Не го разпитвай, Алеко. Обещах му, че ще го приемем без кадрови формалности... Нищо особено няма в биографията му — побърза той да предвари нова грубост на бригадира. — Оженил се, има неприятности с жена си. Решил да си промени живота... | |
| − | — А, значи ми идва тук от отчаяние? Аз такива хора | + | — А, значи ми идва тук от отчаяние? Аз такива хора в бригадата си не ща. Прелетни птички не ми трябват! |
— Сбогом! — изрече рязко Нино, извърна се и тръгна към вратата. | — Сбогом! — изрече рязко Нино, извърна се и тръгна към вратата. | ||
Илин го спря : | Илин го спря : | ||
| − | — Постойте, постойте!. | + | — Постойте, постойте!... Алеко Николов, ще разрешиш ли? Аз нямам право да се меся, но искам да кажа нещо. Може ли? |
| − | Алеко Николов дигна рамене, както се изразява : „Разправяй се, щом си | + | Алеко Николов дигна рамене, както се изразява: „Разправяй се, щом си нямаш друга работа.“ |
Илин се обърна към Нино и го загледа открито в очите. | Илин се обърна към Нино и го загледа открито в очите. | ||
| − | — Аз мисля, че Алеко Николов не искаше да ви пропъди. Той така прави, за да разбере ще обещаете ли да залюбите сондьорската работа или не. Вие все | + | — Аз мисля, че Алеко Николов не искаше да ви пропъди. Той така прави, за да разбере ще обещаете ли да залюбите сондьорската работа или не. Вие все така не му обещавайте! Той е разглезен човек, иска всичко да му бъде просто и лесно! А вие му кажете примерно така: „Аз съм сериозен човек. Търся си любим труд. От вас, другарю бригадир, ще зависи да стана ли сондьор или да ме загубите за сондьорството, за да ме спечели някой завод или някоя канцелария...“ Попитайте Алеко Николов как е станал сондьор. Знаете ли в миналото какъв е бил? Фабрикант! Тъстът му искал да го направи съдружник на фабриката си. Алеко Николов е техник. Могъл е да заработи във фабриката, да усъвършенствува производството и да печели много. Могъл, а не го направил — останал си сондьор! А защо?... Защо, Алеко Николов, обясни на младия човек. |
— Какво ще му обяснявам. Сондьорството е болест. Да не заболее веднъж човек от нея — няма избавяне! | — Какво ще му обяснявам. Сондьорството е болест. Да не заболее веднъж човек от нея — няма избавяне! | ||
— А ти, бай Арго? Можеш ли да не бъдеш сондьор? | — А ти, бай Арго? Можеш ли да не бъдеш сондьор? | ||
— Не мога, Степан Викторович. Нали сме си говорили, че сондьорството е като иманярството... | — Не мога, Степан Викторович. Нали сме си говорили, че сондьорството е като иманярството... | ||
| − | — Ето, ето! Като иманярството, да, точно!... Диренето на нефт е нещо вълнуващо и авантюристично. Много подхожда сравнението с иманярството. Само че при диренето на нефт има повече драматизъм, отколкото да ровиш земята за чужди съкровища... Ти, впрочем, знаеш. Сондирал си в Персийския залив. Нефтът не лежи мъртъв в земните | + | — Ето, ето! Като иманярството, да, точно!... Диренето на нефт е нещо вълнуващо и авантюристично. Много подхожда сравнението с иманярството. Само че при диренето на нефт има повече драматизъм, отколкото да ровиш земята за чужди съкровища... Ти, впрочем, знаеш. Сондирал си в Персийския залив. Нефтът не лежи мъртъв в земните пластове. |
| − | |||
Текуща версия към 16:55, 26 април 2015
<sfb>
—Не го разпитвай, Алеко. Обещах му, че ще го приемем без кадрови формалности... Нищо особено няма в биографията му — побърза той да предвари нова грубост на бригадира. — Оженил се, има неприятности с жена си. Решил да си промени живота...
— А, значи ми идва тук от отчаяние? Аз такива хора в бригадата си не ща. Прелетни птички не ми трябват!
— Сбогом! — изрече рязко Нино, извърна се и тръгна към вратата.
Илин го спря :
— Постойте, постойте!... Алеко Николов, ще разрешиш ли? Аз нямам право да се меся, но искам да кажа нещо. Може ли?
Алеко Николов дигна рамене, както се изразява: „Разправяй се, щом си нямаш друга работа.“
Илин се обърна към Нино и го загледа открито в очите.
— Аз мисля, че Алеко Николов не искаше да ви пропъди. Той така прави, за да разбере ще обещаете ли да залюбите сондьорската работа или не. Вие все така не му обещавайте! Той е разглезен човек, иска всичко да му бъде просто и лесно! А вие му кажете примерно така: „Аз съм сериозен човек. Търся си любим труд. От вас, другарю бригадир, ще зависи да стана ли сондьор или да ме загубите за сондьорството, за да ме спечели някой завод или някоя канцелария...“ Попитайте Алеко Николов как е станал сондьор. Знаете ли в миналото какъв е бил? Фабрикант! Тъстът му искал да го направи съдружник на фабриката си. Алеко Николов е техник. Могъл е да заработи във фабриката, да усъвършенствува производството и да печели много. Могъл, а не го направил — останал си сондьор! А защо?... Защо, Алеко Николов, обясни на младия човек.
— Какво ще му обяснявам. Сондьорството е болест. Да не заболее веднъж човек от нея — няма избавяне!
— А ти, бай Арго? Можеш ли да не бъдеш сондьор?
— Не мога, Степан Викторович. Нали сме си говорили, че сондьорството е като иманярството...
— Ето, ето! Като иманярството, да, точно!... Диренето на нефт е нещо вълнуващо и авантюристично. Много подхожда сравнението с иманярството. Само че при диренето на нефт има повече драматизъм, отколкото да ровиш земята за чужди съкровища... Ти, впрочем, знаеш. Сондирал си в Персийския залив. Нефтът не лежи мъртъв в земните пластове.
