Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/220“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
| (Не е показана една междинна версия от същия потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | + | — придърпа той Нино. — Излиза от казармата с шест месеца закъснение. Наказали го за недисциплинираност... Няма какво да крием, а, Нино? Казвам го, за да знаеш, че тук ще те дисциплинираме. При нас не е халтаво като в казармата! | |
Сондьорите прихнаха да се смеят. Започнаха да се запознават с Нино. Той разглеждаше всекиго внимателно и се стараеше да запомня имената. | Сондьорите прихнаха да се смеят. Започнаха да се запознават с Нино. Той разглеждаше всекиго внимателно и се стараеше да запомня имената. | ||
| − | Льолчев му | + | Льолчев му ги представяше: |
| − | — Този другар е сменният майстор Ивайло Нелчинов | + | — Този другар е сменният майстор Ивайло Нелчинов. Ако чуеш момчетата да му викат „дявола“, не се плаши. Излязла му е дума, че е „дявол на работата“!... Това пък е моят помощник бай Лазар Станев. Не е стар, не му гледай побелялата коса. Белее от яд, че десет години дири нефт и още не го е намерил! |
Сондьорите отново се разсмяха. | Сондьорите отново се разсмяха. | ||
Льолчев продължаваше да представя комично следващите : | Льолчев продължаваше да представя комично следващите : | ||
| Ред 9: | Ред 9: | ||
— Хайде и ти сега, бай Арго... — закани се поласкано-сърдит младежът. | — Хайде и ти сега, бай Арго... — закани се поласкано-сърдит младежът. | ||
— Мълчи! Трябва да се знаете кой каква стока е!... А този е Деньо Колев. По мацането ще го познаеш, че е моторист. Гледай му лицето, с шмиргел да го стържеш, не можеш го избели! | — Мълчи! Трябва да се знаете кой каква стока е!... А този е Деньо Колев. По мацането ще го познаеш, че е моторист. Гледай му лицето, с шмиргел да го стържеш, не можеш го избели! | ||
| − | Сондьорите забутаха подигравателно мъничкия, набит, с топчеста глава и вечно усмихнато лице Деньо Колев. Показваха загубилата цвета си от маслени петна негова ватенка, а той се бранеше добродушно. Момъкът от пръв поглед хареса на Нино и той здраво стисна хлъзгавата му, | + | Сондьорите забутаха подигравателно мъничкия, набит, с топчеста глава и вечно усмихнато лице Деньо Колев. Показваха загубилата цвета си от маслени петна негова ватенка, а той се бранеше добродушно. Момъкът от пръв поглед хареса на Нино и той здраво стисна хлъзгавата му, нацапана с грес ръка. |
| − | Льолчев се позамисли какво да каже за | + | Льолчев се позамисли какво да каже за следващия — среден на ръст, жилав, около трийсетгодишен бледолик мъж със сини очи, който имаше срамежлив вид. |
| − | — Това е Янко Анев... И той е женен, но жена му го напуснала. Не й харесвало да ходи подире му по селата и полята... като на моята Лидия | + | — Това е Янко Анев... И той е женен, но жена му го напуснала. Не й харесвало да ходи подире му по селата и полята... като на моята Лидия! Но той, виждащ ли го, не оставя сондьорството зарад жена си. |
— Обратно, бай Арго: сондьорството не ще да ме остави | — Обратно, бай Арго: сондьорството не ще да ме остави | ||
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 19:45, 26 април 2015
Страницата е проверена
