Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/623“
Mister sou (беседа | приноси) м (Марина Минчева, 12.а клас) |
Zelenkroki (беседа | приноси) м (Римски цифри.) |
||
| (Не е показана една междинна версия от същия потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>химически гигант при градчето Н увисваше във въздуха като сапунен мехур. А.</i> Гуляшки, ДМС, 84. Хвръквам / хвръкна във въздуха. <i>Разг.</i> 1. Бивам разрушен, унищожен, сринат с взрив. <i>Имаше достатъчно време, ако се беше сетил по-рано, да минират някой от завоите. | + | <i>химически гигант при градчето Н увисваше във въздуха като сапунен мехур. А.</i> Гуляшки, ДМС, 84. Хвръквам / хвръкна във въздуха. <i>Разг.</i> 1. Бивам разрушен, унищожен, сринат с взрив. <i>Имаше достатъчно време, ако се беше сетил по-рано, да минират някой от завоите .. и си представи какво щеше да стане, ако една от тия бързо каращи коли хвръкнеше по наклона във въздуха.</i> Д. Димов, Т, 607. 2. За планове, намерения, очаквания — бивам унищожен, провалям се напълно. Цепя въздуха. <i>Разг.</i> За звук, глас — ехтя, еча много силно и рязко. <i>Песента цепеше въздуха, разпаляше и опияняваше сърцата.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 107. |
| − | + | — Друга (остар. и диал.) форма: <em>во`здух</em>. | |
| − | |||
| − | — Друга (остар. и диал.) форма: | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВЪЗДУХО-</b>. Първа съставна част на сложни думи със значение: който се отнася до въздух, напр.: въздухонагревател, въздухонагревателен, | + | <b>ВЪЗДУХО-</b>. Първа съставна част на сложни думи със значение: който се отнася до въздух, напр.: <em>въздухонагревател</em>, <em>въздухонагревателен</em>, <em>въздухообразен</em>, <em>въздухоплаване</em>, <em>въздухоплавателен</em>, <em>въздухопровод</em>, <em>въздухопроницаем</em>,<em>въздухопроницаемост</em> и др. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВЪЗДУХОНАГРЕВА`ТЕЛ</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м. Техн.</i> Въздухоподгревател. <i>За да се оползотвори до максимум топлината на изгорелите газове, се използуват: | + | <b>ВЪЗДУХОНАГРЕВА`ТЕЛ</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м. Техн.</i> Въздухоподгревател. <i>За да се оползотвори до максимум топлината на изгорелите газове, се използуват: паропрегревател .., а също и въздухонагревател, в който се нагрява въздухът за пещта и така се улеснява горенето</i>. Р. Ранков и др., М, 49. |
---- | ---- | ||
<b>ВЪЗДУХОНАГРЕВА`ТЕЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни. <i>Техн. Прил. от</i> въздухонагревател. <i>Въздухонагревателно устройство.</i> | <b>ВЪЗДУХОНАГРЕВА`ТЕЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни. <i>Техн. Прил. от</i> въздухонагревател. <i>Въздухонагревателно устройство.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВЪЗДУХОНЕПРОНИЦА`ЕМ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Спец.</i> Който не пропуска въздух; въздухонепропусклив. <i>Самолетният лак прави платното въздухонепроницаемо, | + | <b>ВЪЗДУХОНЕПРОНИЦА`ЕМ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Спец.</i> Който не пропуска въздух; въздухонепропусклив. <i>Самолетният лак прави платното въздухонепроницаемо, водонепроницаемо и нехигроскопично, .., създава гладка повърхност и намалява съпротивлението на въздуха при полет.</i> Вл. Кабаиванов и др., ТП, 561. <i>Опасността от загуба на въздух може да бъде отстранена. За тази цел трябва да се раздели помещението на изолирани отделения с въздухонепроницаеми преградки.</i> В. Лвов, ЧК (превод), 49. <i>Завеси от въздухонепроницаема материя.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВЪЗДУХОНЕПРОНИЦА`ЕМОСГ</b>, - | + | <b>ВЪЗДУХОНЕПРОНИЦА`ЕМОСГ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Спец.</i> Качество на въздухонепроницаем; въздухонепропускливост. <i>През зимата и с лятното засушаване растенията прекарват зимен и летен покой .. Смята се, че покоят се обуславя от въздухонепроницаемостта на клетките, а в някои растения и от водонепроницаемостта на обвивките на семената, клубените, луковиците и др.</i> ОБиол. X кл, 59. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВЪЗДУХОНЕПРОПУСКЛИ`В</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко. Спец.</i> | + | <b>ВЪЗДУХОНЕПРОПУСКЛИ`В</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко. Спец.</i> Въздухонепроницаем. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗДУХОНЕПРОПУСКЛИ`ВОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко. Спец.</i> Въздухонепроницаемост. |
| − | |||
| − | -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко. Спец.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВЪЗДУХОНО`СЕН</b>, -сна, -сно, <i>мн.</i> -сни, <i>прил.</i> 1. <i>Спец.</i> Който съдържа въздух. <i>Изпълнена е | + | <b>ВЪЗДУХОНО`СЕН</b>, -сна, -сно, <i>мн.</i> -сни, <i>прил.</i> 1. <i>Спец.</i> Който съдържа въздух. <i>Изпълнена е [почвата] с многобройни въздухоносни празнини, през които се извършва постоянен кръговрат на въздуха.</i> Хр. Дилов и др., РВ, 7. <i>Тези корени се състоят главно от въздухоносна тъкан и благодарение на това успешно снабдяват с кислород намиращите се в тинята части от кореновата система.</i> Ст. Драганов, ФБР, 24. <i>По време на цъфтеж торбичките [на шишарката] се разпукват и от тях се посипва сярножълт цветен прашец .. Всяко прашниково зърно е снабдено отстрани с две въздухоносни мехурчета, които го правят по-леко.</i> Бтн VI кл, 104. <i>У птиците при летене въздухът изпълва .. сложно разклонения бял дроб и съединените с него тънкостенни въздухоносни мехури, разположени между органите на тялото.</i> ОБиол. X кл, 38. <i>Въздухоносно пространство.</i> |
| − | 2. <i>Анат.</i> През който преминава въздух за тялото; дихателен. <i>Дихателната система се състои от следните части: 1 | + | 2. <i>Анат.</i> През който преминава въздух за тялото; дихателен. <i>Дихателната система се състои от следните части: 1) горни въздухоносни (дихателни) пътища — носна кухина, носоглътка, гръклян.</i> М. Василев и др., ВБ, 31. <i>Наименованието артерия, буквално преведено, означава въздухоносна тръба, което отразява схващането на древните анатоми.</i> А. Гюровски, АЧ, 71. <i>Дишането чрез трахеи, които представляват въздухоносни каналчета, е характерно за животни с дребно, покрито с непропусклива обвивка тяло, изразходващи много енергия.</i> ОБиол. X кл, 37. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВЪЗДУХОО`БРАЗ</b> <i>м. Остар. Книж.</i> Газ. <i>Тялото бива въздухообразно, ако частите му нямат почти никаква връзка помежду си, тъй щото сякога ся стремят да ся отдалечат една от друга. Затова, ако искат да удържат въздухообразите, заключват ги в съдове, от сяка страна закрити.</i> И. Гюзелев, РФ, 2. <i>Кога ся уголемява наляганието връх някое количество | + | <b>ВЪЗДУХОО`БРАЗ</b> <i>м. Остар. Книж.</i> Газ. <i>Тялото бива въздухообразно, ако частите му нямат почти никаква връзка помежду си, тъй щото сякога ся стремят да ся отдалечат една от друга. Затова, ако искат да удържат въздухообразите, заключват ги в съдове, от сяка страна закрити.</i> И. Гюзелев, РФ, 2. <i>Кога ся уголемява наляганието връх някое количество въздухообраз, частиците му ся сближават и според това ся уголемява силата, която ги отблъсква, т. е. пъргавината.</i> И. Гюзелев, РФ, 119. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВЪЗДУХООБРА`ЗЕН</b>, -зна, -зно, <i>мн.</i> -зни, <i>прил. Книж.</i> Който има вид и свойства на въздух, на газ; газообразен. <i>Веществата биват твърди, течни и въздухообразни или газове.</i> Хим. VII кл, 1950, 14. <i>За разлика от останалите газове във въздуха само водните пари при естествени условия могат да преминават от въздухообразно в течно и твърдо състояние.</i> Геогр. VIII кл, 22. <i>Земята е обиколена отсъде с въздухообразно тяло и то ся простира много високо над нея.</i> Н. Геров, ИФ, 126. <i>Нъ главните вещества на храната са три въздухообразни тела: азот, кислород и водород.</i> Ч, 1872, бр. | + | <b>ВЪЗДУХООБРА`ЗЕН</b>, -зна, -зно, <i>мн.</i> -зни, <i>прил. Книж.</i> Който има вид и свойства на въздух, на газ; газообразен. <i>Веществата биват твърди, течни и въздухообразни или газове.</i> Хим. VII кл, 1950, 14. <i>За разлика от останалите газове във въздуха само водните пари при естествени условия могат да преминават от въздухообразно в течно и твърдо състояние.</i> Геогр. VIII кл, 22. <i>Земята е обиколена отсъде с въздухообразно тяло и то ся простира много високо над нея.</i> Н. Геров, ИФ, 126. <i>Нъ главните вещества на храната са три въздухообразни тела: азот, кислород и водород.</i> Ч, 1872, бр. 13, 570. |
| − | |||
| − | 13, 570. | ||
Текуща версия към 01:57, 17 април 2015
химически гигант при градчето Н увисваше във въздуха като сапунен мехур. А. Гуляшки, ДМС, 84. Хвръквам / хвръкна във въздуха. Разг. 1. Бивам разрушен, унищожен, сринат с взрив. Имаше достатъчно време, ако се беше сетил по-рано, да минират някой от завоите .. и си представи какво щеше да стане, ако една от тия бързо каращи коли хвръкнеше по наклона във въздуха. Д. Димов, Т, 607. 2. За планове, намерения, очаквания — бивам унищожен, провалям се напълно. Цепя въздуха. Разг. За звук, глас — ехтя, еча много силно и рязко. Песента цепеше въздуха, разпаляше и опияняваше сърцата. Ив. Вазов, Съч. XXII, 107.
— Друга (остар. и диал.) форма: во`здух.
ВЪЗДУХО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който се отнася до въздух, напр.: въздухонагревател, въздухонагревателен, въздухообразен, въздухоплаване, въздухоплавателен, въздухопровод, въздухопроницаем,въздухопроницаемост и др.
ВЪЗДУХОНАГРЕВА`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Техн. Въздухоподгревател. За да се оползотвори до максимум топлината на изгорелите газове, се използуват: паропрегревател .., а също и въздухонагревател, в който се нагрява въздухът за пещта и така се улеснява горенето. Р. Ранков и др., М, 49.
ВЪЗДУХОНАГРЕВА`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни. Техн. Прил. от въздухонагревател. Въздухонагревателно устройство.
ВЪЗДУХОНЕПРОНИЦА`ЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който не пропуска въздух; въздухонепропусклив. Самолетният лак прави платното въздухонепроницаемо, водонепроницаемо и нехигроскопично, .., създава гладка повърхност и намалява съпротивлението на въздуха при полет. Вл. Кабаиванов и др., ТП, 561. Опасността от загуба на въздух може да бъде отстранена. За тази цел трябва да се раздели помещението на изолирани отделения с въздухонепроницаеми преградки. В. Лвов, ЧК (превод), 49. Завеси от въздухонепроницаема материя.
ВЪЗДУХОНЕПРОНИЦА`ЕМОСГ, -тта`, мн. няма, ж. Спец. Качество на въздухонепроницаем; въздухонепропускливост. През зимата и с лятното засушаване растенията прекарват зимен и летен покой .. Смята се, че покоят се обуславя от въздухонепроницаемостта на клетките, а в някои растения и от водонепроницаемостта на обвивките на семената, клубените, луковиците и др. ОБиол. X кл, 59.
ВЪЗДУХОНЕПРОПУСКЛИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Спец. Въздухонепроницаем.
ВЪЗДУХОНЕПРОПУСКЛИ`ВОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Спец. Въздухонепроницаемост.
ВЪЗДУХОНО`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. 1. Спец. Който съдържа въздух. Изпълнена е [почвата] с многобройни въздухоносни празнини, през които се извършва постоянен кръговрат на въздуха. Хр. Дилов и др., РВ, 7. Тези корени се състоят главно от въздухоносна тъкан и благодарение на това успешно снабдяват с кислород намиращите се в тинята части от кореновата система. Ст. Драганов, ФБР, 24. По време на цъфтеж торбичките [на шишарката] се разпукват и от тях се посипва сярножълт цветен прашец .. Всяко прашниково зърно е снабдено отстрани с две въздухоносни мехурчета, които го правят по-леко. Бтн VI кл, 104. У птиците при летене въздухът изпълва .. сложно разклонения бял дроб и съединените с него тънкостенни въздухоносни мехури, разположени между органите на тялото. ОБиол. X кл, 38. Въздухоносно пространство.
2. Анат. През който преминава въздух за тялото; дихателен. Дихателната система се състои от следните части: 1) горни въздухоносни (дихателни) пътища — носна кухина, носоглътка, гръклян. М. Василев и др., ВБ, 31. Наименованието артерия, буквално преведено, означава въздухоносна тръба, което отразява схващането на древните анатоми. А. Гюровски, АЧ, 71. Дишането чрез трахеи, които представляват въздухоносни каналчета, е характерно за животни с дребно, покрито с непропусклива обвивка тяло, изразходващи много енергия. ОБиол. X кл, 37.
ВЪЗДУХОО`БРАЗ м. Остар. Книж. Газ. Тялото бива въздухообразно, ако частите му нямат почти никаква връзка помежду си, тъй щото сякога ся стремят да ся отдалечат една от друга. Затова, ако искат да удържат въздухообразите, заключват ги в съдове, от сяка страна закрити. И. Гюзелев, РФ, 2. Кога ся уголемява наляганието връх някое количество въздухообраз, частиците му ся сближават и според това ся уголемява силата, която ги отблъсква, т. е. пъргавината. И. Гюзелев, РФ, 119.
ВЪЗДУХООБРА`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Книж. Който има вид и свойства на въздух, на газ; газообразен. Веществата биват твърди, течни и въздухообразни или газове. Хим. VII кл, 1950, 14. За разлика от останалите газове във въздуха само водните пари при естествени условия могат да преминават от въздухообразно в течно и твърдо състояние. Геогр. VIII кл, 22. Земята е обиколена отсъде с въздухообразно тяло и то ся простира много високо над нея. Н. Геров, ИФ, 126. Нъ главните вещества на храната са три въздухообразни тела: азот, кислород и водород. Ч, 1872, бр. 13, 570.
