Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/535“
(→Некоригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>dam на видело и на живот всичките птици на нощта, всичката нравствена паплач скрита из купищата и дрипите на обществото; банкротинът в човещината се подс-ланя под някое благородно знаме.</i> Ив. Вазов, Съч. XI, 162. | <i>dam на видело и на живот всичките птици на нощта, всичката нравствена паплач скрита из купищата и дрипите на обществото; банкротинът в човещината се подс-ланя под някое благородно знаме.</i> Ив. Вазов, Съч. XI, 162. | ||
| − | + | ---- | |
БАНКРОТИ`РАМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., непрех.</i> Остар. <i>Книж.</i> Банкрутирам. <i>Аз бях търговец и спечелвах много нещо, но нямах спокойствие нито йедна минута. Сякога ся боех да не банкротирам (изпадна).</i> Кр. Пи-шурка, МК, 230. | БАНКРОТИ`РАМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., непрех.</i> Остар. <i>Книж.</i> Банкрутирам. <i>Аз бях търговец и спечелвах много нещо, но нямах спокойствие нито йедна минута. Сякога ся боех да не банкротирам (изпадна).</i> Кр. Пи-шурка, МК, 230. | ||
| − | + | ---- | |
БАНКРОТИ`РАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от</i> банкротирам; банкру-тиране. | БАНКРОТИ`РАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от</i> банкротирам; банкру-тиране. | ||
| − | + | ---- | |
БАНКРОТСТВО, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Остар. Кншс.</i> Банкрутство. <i>Несполучни търговски предприятия, неожидано банкротство в мало время го разорили.</i> С. Радулов, ГМП (превод), 30. <i>Но пет години не се изтекоха и тя</i> [народната партия] <i>достигна своето банкротство.</i> Бълг., 1902, бр. 447, 1. | БАНКРОТСТВО, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Остар. Кншс.</i> Банкрутство. <i>Несполучни търговски предприятия, неожидано банкротство в мало время го разорили.</i> С. Радулов, ГМП (превод), 30. <i>Но пет години не се изтекоха и тя</i> [народната партия] <i>достигна своето банкротство.</i> Бълг., 1902, бр. 447, 1. | ||
| − | + | ---- | |
БАНКРУТ <i>м.</i> 1. Изпадане в платежна неспособност, в несъстоятелност; фалит. <i>Кайзерът има всички качества, за да изгуби престола си и провали държавата си. Най-малко го е грижа за благото на поданиците и всичкото му внимание е насочено към все по-нови и нови развлечения, макар финансите да са напълно разстроени. Ме~ фистофел си предлага услугите да го спаси от банкрут.</i> М. Арнаудов, Г, 70. <i>Тия разпореждания на правителството довели до банкрут много дребни предприятия. А Предприятието е пред банкрут.</i> | БАНКРУТ <i>м.</i> 1. Изпадане в платежна неспособност, в несъстоятелност; фалит. <i>Кайзерът има всички качества, за да изгуби престола си и провали държавата си. Най-малко го е грижа за благото на поданиците и всичкото му внимание е насочено към все по-нови и нови развлечения, макар финансите да са напълно разстроени. Ме~ фистофел си предлага услугите да го спаси от банкрут.</i> М. Арнаудов, Г, 70. <i>Тия разпореждания на правителството довели до банкрут много дребни предприятия. А Предприятието е пред банкрут.</i> | ||
| Ред 14: | Ред 14: | ||
— Фр. banqueroutte. — Друга (остар. книж.) форма: банкрот. | — Фр. banqueroutte. — Друга (остар. книж.) форма: банкрот. | ||
| − | + | ---- | |
БАНКРУТИН, <i>мн.</i> банкрути, <i>м. Остар. Книж.</i> Банкрут (в 3 знач.). <i>Освен кредиторите на банкрутина</i> [Турция].. <i>никой други не повярва във възможността да роди върбата грозде и Турция да произведе нещо чо-веческо.</i> Хр. Ботев, Съч. 1929, 245. | БАНКРУТИН, <i>мн.</i> банкрути, <i>м. Остар. Книж.</i> Банкрут (в 3 знач.). <i>Освен кредиторите на банкрутина</i> [Турция].. <i>никой други не повярва във възможността да роди върбата грозде и Турция да произведе нещо чо-веческо.</i> Хр. Ботев, Съч. 1929, 245. | ||
— Друга форма: банкротин. | — Друга форма: банкротин. | ||
| − | + | ---- | |
БАНКРУТИРАМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., непрех. Книж.</i> 1. Изпадам в платежна неспособност, в несъстоятелност; фалирам. 2. <i>Прен.</i> Претърпявам пълен неуспех, крах в нещо; провалям се, пропадам. — <i>Народът ли? Ех — въздъхна Славейков, — силно нещо е любовта народна. Познавам я аз. Но князът загуби това безценно богатство. Банкрутира и нищо не му остана от него.</i> В. Геновска, СГ, 188. | БАНКРУТИРАМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., непрех. Книж.</i> 1. Изпадам в платежна неспособност, в несъстоятелност; фалирам. 2. <i>Прен.</i> Претърпявам пълен неуспех, крах в нещо; провалям се, пропадам. — <i>Народът ли? Ех — въздъхна Славейков, — силно нещо е любовта народна. Познавам я аз. Но князът загуби това безценно богатство. Банкрутира и нищо не му остана от него.</i> В. Геновска, СГ, 188. | ||
— Друга (остар. книж.) форма: банкроти`рам. | — Друга (остар. книж.) форма: банкроти`рам. | ||
| − | + | ---- | |
БАНКРУТИ`РАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Книж.</i> | БАНКРУТИ`РАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Книж.</i> | ||
| Ред 30: | Ред 30: | ||
— Друга (остар.) форма: банкроти`ране. | — Друга (остар.) форма: банкроти`ране. | ||
| − | + | ---- | |
БАНКРУТСТВО, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Остар. Книж</i>. Банкрут, фалит. <i>След като целият заем бъде упражнен, още няколко милиона лева висящ дълг остават неизплатени и в същото време държавата остава пак в онова положение, което я докара до прага на банкрутството.</i> Г. Георгиев, Избр. пр, 70, <i>Злочестините могат да докарат една държава до банкрутство.</i> НБ, 1877, бр. 63, 246. | БАНКРУТСТВО, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Остар. Книж</i>. Банкрут, фалит. <i>След като целият заем бъде упражнен, още няколко милиона лева висящ дълг остават неизплатени и в същото време държавата остава пак в онова положение, което я докара до прага на банкрутството.</i> Г. Георгиев, Избр. пр, 70, <i>Злочестините могат да докарат една държава до банкрутство.</i> НБ, 1877, бр. 63, 246. | ||
— Друга форма: банкротство. | — Друга форма: банкротство. | ||
| − | + | ---- | |
БАНОСАМ» Вж. баносвам. | БАНОСАМ» Вж. баносвам. | ||
| − | + | ---- | |
БАНОСВАМ, -аш, <i>несв.;</i> баносам, -аш, <i>св., прех. Диал.</i> Баньосвам. баносвам се, баносам се <i>страд.</i> и <i>възвр.</i> | БАНОСВАМ, -аш, <i>несв.;</i> баносам, -аш, <i>св., прех. Диал.</i> Баньосвам. баносвам се, баносам се <i>страд.</i> и <i>възвр.</i> | ||
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | + | ---- | |
БАНОСВАНЕ <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> баносвам и от баносвам се; баньосване. | БАНОСВАНЕ <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> баносвам и от баносвам се; баньосване. | ||
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | + | ---- | |
БАНСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който се отнася до баня, който е свързан с баня. | БАНСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който се отнася до баня, който е свързан с баня. | ||
| Ред 51: | Ред 51: | ||
2. Който е предназначен за плаж. <i>Ние първи слязохме долу в ресторанта, .. После взехме банските си принадлежности и се запътихме към плажа.</i> И. Петров, ПС, 116. <i>Бански гащета.</i> | 2. Който е предназначен за плаж. <i>Ние първи слязохме долу в ресторанта, .. После взехме банските си принадлежности и се запътихме към плажа.</i> И. Петров, ПС, 116. <i>Бански гащета.</i> | ||
| − | 3. Като същ. бански <i>м.</i> Бански костюм. <i>Печеше се</i> [Катя] <i>на двора в своя черен бански, който вечер Манол виждаше обесен на тела.</i> | + | 3. Като същ. бански <i>м.</i> Бански костюм. <i>Печеше се</i> [Катя] <i>на двора в своя черен бански, който вечер Манол виждаше обесен на тела.</i> Л. Петков, ГЦ, 60. <i>Още щом стъпиха на плажа, Галерата събра погледите с татуираните си гърди. Жена му се сви в грозния си бански.</i> Л. Михайлова, Г, 30. О Бански костюм. Специално леко женско облекло, състоящо се от сутиен и пликчета поотделно или съшити в едно цяло, за къпане на открито и слънчеви бани, за плаж. — <i>Цял ден правя слънчеви бани — засмя се Нона. — С бански костюм ходя из градината, цз двора. Разбира се, че ще почернея.</i> И. Йовков, ЧКГ, 227. |
| − | + | ---- | |
БАНСТВО, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Истор.</i> 1. Само <i>ед.</i> Достойнство, власт на бан<sup>1</sup>. 2. Област, владяна от бан<sup>1</sup>. — <i>Ще му дадем Видинската област! — Можем да му отстъпим и софийското банство.</i> Ив. Вазов, Съч. XIII, 136. <i>Снощи се дете родило, / отзарана на майкя продума: /— Къпи ме мале, мажи ме, / големо да ти порастем, / на царо царство че земем, / на бано банство че зе-мем!</i> Нар. пес., СбНУ LXIII, 342. | БАНСТВО, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Истор.</i> 1. Само <i>ед.</i> Достойнство, власт на бан<sup>1</sup>. 2. Област, владяна от бан<sup>1</sup>. — <i>Ще му дадем Видинската област! — Можем да му отстъпим и софийското банство.</i> Ив. Вазов, Съч. XIII, 136. <i>Снощи се дете родило, / отзарана на майкя продума: /— Къпи ме мале, мажи ме, / големо да ти порастем, / на царо царство че земем, / на бано банство че зе-мем!</i> Нар. пес., СбНУ LXIII, 342. | ||
| − | + | ---- | |
БАНТ, бантът, банта, <i>мн.</i> бантове, <i>м.</i> | БАНТ, бантът, банта, <i>мн.</i> бантове, <i>м.</i> | ||
бант | бант | ||
Версия от 23:56, 27 ноември 2012
dam на видело и на живот всичките птици на нощта, всичката нравствена паплач скрита из купищата и дрипите на обществото; банкротинът в човещината се подс-ланя под някое благородно знаме. Ив. Вазов, Съч. XI, 162.
БАНКРОТИ`РАМ, -аш, несв. и св., непрех. Остар. Книж. Банкрутирам. Аз бях търговец и спечелвах много нещо, но нямах спокойствие нито йедна минута. Сякога ся боех да не банкротирам (изпадна). Кр. Пи-шурка, МК, 230.
БАНКРОТИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от банкротирам; банкру-тиране.
БАНКРОТСТВО, мн. -а, ср. Остар. Кншс. Банкрутство. Несполучни търговски предприятия, неожидано банкротство в мало время го разорили. С. Радулов, ГМП (превод), 30. Но пет години не се изтекоха и тя [народната партия] достигна своето банкротство. Бълг., 1902, бр. 447, 1.
БАНКРУТ м. 1. Изпадане в платежна неспособност, в несъстоятелност; фалит. Кайзерът има всички качества, за да изгуби престола си и провали държавата си. Най-малко го е грижа за благото на поданиците и всичкото му внимание е насочено към все по-нови и нови развлечения, макар финансите да са напълно разстроени. Ме~ фистофел си предлага услугите да го спаси от банкрут. М. Арнаудов, Г, 70. Тия разпореждания на правителството довели до банкрут много дребни предприятия. А Предприятието е пред банкрут.
2. Прен. Катастрофа, крах обикн. в политическия или обществения живот. Политически банкрут. Идеен банкрут.
3. Остар. Длъжник, който не може да изплати дълга си; банкрутин, Мюхлюзин — банкрут, пропаднал търговец. Т. Влайков, Съч. I, 11.
— Фр. banqueroutte. — Друга (остар. книж.) форма: банкрот.
БАНКРУТИН, мн. банкрути, м. Остар. Книж. Банкрут (в 3 знач.). Освен кредиторите на банкрутина [Турция].. никой други не повярва във възможността да роди върбата грозде и Турция да произведе нещо чо-веческо. Хр. Ботев, Съч. 1929, 245.
— Друга форма: банкротин.
БАНКРУТИРАМ, -аш, несв. и св., непрех. Книж. 1. Изпадам в платежна неспособност, в несъстоятелност; фалирам. 2. Прен. Претърпявам пълен неуспех, крах в нещо; провалям се, пропадам. — Народът ли? Ех — въздъхна Славейков, — силно нещо е любовта народна. Познавам я аз. Но князът загуби това безценно богатство. Банкрутира и нищо не му остана от него. В. Геновска, СГ, 188.
— Друга (остар. книж.) форма: банкроти`рам.
БАНКРУТИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Книж.
банкроти`рам
Отгл. същ. от банкрутирам; фалиране.
— Друга (остар.) форма: банкроти`ране.
БАНКРУТСТВО, мн. -а, ср. Остар. Книж. Банкрут, фалит. След като целият заем бъде упражнен, още няколко милиона лева висящ дълг остават неизплатени и в същото време държавата остава пак в онова положение, което я докара до прага на банкрутството. Г. Георгиев, Избр. пр, 70, Злочестините могат да докарат една държава до банкрутство. НБ, 1877, бр. 63, 246.
— Друга форма: банкротство.
БАНОСАМ» Вж. баносвам.
БАНОСВАМ, -аш, несв.; баносам, -аш, св., прех. Диал. Баньосвам. баносвам се, баносам се страд. и възвр.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БАНОСВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от баносвам и от баносвам се; баньосване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БАНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до баня, който е свързан с баня.
— Че кога го е загубил? — Преди два месеца, като ходи на баня. Къде не го търси, целия бански персонал на крак дигна тогава, но пуловерът не се намери. Тарас, СГ, 122. Едни от най-старите, установени със сигурност бански съоръжсния на минерални извори се отнасят към бронзовия век. Н, Ненков и др., БС, 4. Банско лечение. Банска вода.
2. Който е предназначен за плаж. Ние първи слязохме долу в ресторанта, .. После взехме банските си принадлежности и се запътихме към плажа. И. Петров, ПС, 116. Бански гащета.
3. Като същ. бански м. Бански костюм. Печеше се [Катя] на двора в своя черен бански, който вечер Манол виждаше обесен на тела. Л. Петков, ГЦ, 60. Още щом стъпиха на плажа, Галерата събра погледите с татуираните си гърди. Жена му се сви в грозния си бански. Л. Михайлова, Г, 30. О Бански костюм. Специално леко женско облекло, състоящо се от сутиен и пликчета поотделно или съшити в едно цяло, за къпане на открито и слънчеви бани, за плаж. — Цял ден правя слънчеви бани — засмя се Нона. — С бански костюм ходя из градината, цз двора. Разбира се, че ще почернея. И. Йовков, ЧКГ, 227.
БАНСТВО, мн. -а, ср. Истор. 1. Само ед. Достойнство, власт на бан1. 2. Област, владяна от бан1. — Ще му дадем Видинската област! — Можем да му отстъпим и софийското банство. Ив. Вазов, Съч. XIII, 136. Снощи се дете родило, / отзарана на майкя продума: /— Къпи ме мале, мажи ме, / големо да ти порастем, / на царо царство че земем, / на бано банство че зе-мем! Нар. пес., СбНУ LXIII, 342.
БАНТ, бантът, банта, мн. бантове, м.
бант
