Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/587“
м (Автоматични корекции) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| (Не са показани 6 междинни версии от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>на националистите.</i> С. Радев, ССБ | + | <i>на националистите.</i> С. Радев, ССБ II, 487. <i>Нямам нищо против естествения стремеж на хората да реализират някои свои въжделения .. в собствените им деца и внуци</i>. Хр. Домозетов, ОР, 140. // Любовен копнеж. <i>Къде е жаждата за обновление, с която първото дихание на пролетта бе изпълнило света! Сбъднаха ли се малките и големи въжделения на хиляди влюбени сърца, които чакаха нощите и славеите на май?</i> Елин Пелин, Съч. V, 25. |
| − | — Друга (остар. книж.) форма: | + | — Друга (остар. книж.) форма: <em>вожделе`ние</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВЪЖДЕЛЕНО</b> <i>нареч</i>. <i>Рядко. Книж.</i> С въжделение. <i>Неспирно, / като каскад, се мятаха слова, | + | <b>ВЪЖДЕЛЕНО`</b> <i>нареч</i>. <i>Рядко. Книж.</i> С въжделение. <i>Неспирно, / като каскад, се мятаха слова, / кръстосваха се остроти и мисли, / и въжделено взора взор пронизва.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, 33. |
| − | — Друга (остар. книж.) форма: | + | — Друга (остар. книж.) форма: <em>вожделе`нно</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВЪЖЕ</b>, <i>мн.</i> | + | <b>ВЪЖЕ`</b>, <i>мн.</i> въже`та и (остар.) въжа`, <i>ср.</i> 1. Заедно усукани или оплетени конопени, ленени и под. върви или метални жички. <i>— Всичко мога. Ос да ти направя за колата, рало да ти издялам, въже да ти усуча.</i> А. Каралийчев, НЗ, 220. <i>Голчо седнал край блатото и почнал да плете въже от повясмото.</i> Ран Босилек, Р, 119. <i>Върху колата, високо над ритлите, се издига вече цяла грамада денкове, която здраво обвързват с дебели въжета.</i> Т. Влайков, Пр I, 116. <i>Каменотрошачката там нервно трещеше, а по стоманените въжета, опнати високо над буките, пъргаво летяха вагонетки.</i> X. Русев, ПЗ, 142. <i>Там момиченца скачаха на въже…</i> М. Грубешлиева, ПИУ, 228. <i>Кепъл измъкна от един навес дебели гемиджийски въжа.</i> Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 25. <i>Въжето се къса, дето е най-тънко.</i> Погов., Н. Геров, РБЯ I, 202. <i>Мекото въже претрива якия камък.</i> Погов., П. Р. Славейков, БП I, 266. <i>Корабно въже.</i> <i>Котвено въже.</i> |
| − | + | 2. <i>Прен.</i> Бесилка. <i>— И защо се е нагиздила — рече някоя, — на сватба ли отива или на бесило! — И на въжето иска да е хубава.</i> Й. Йовков, ВАХ, 132. <i>— Че имат ли сърца тия хора, които от памтивека отнемат живота на своите братя, с камъни .. бомби, огън и въже?</i> А. Каралийчев, ПГ, 27. <i>Бях решил да не се предавам жив в ръцете на врага. Знаех, че ме очакваше куршум или въже.</i> К. Митев, ПБ, 106. <i>Измяната — призрак из тъмния ад, / шушнеше зловещо и ужаса сейше, / въжето неспирно се с нещо люлейше.</i> Ив. Вазов, Съч. I, 198. <i>Който лъже, на въже.</i> Погов. | |
| − | + | 3. Дълго и гъвкаво стъбло (на лиана, къпина и др.). <i>Спасен и притулен, пророческият гняв отново кипна в душата му [на пророка], и той почна да скубе дълги въжета от къпините, за да поправи бича си.</i> Елин Пелин, Съч. IV, 79. <i>Очертанията на дърветата, отрупани с лиани, спуснали въжа надолу като от мачти, вземаха фантастичен вид.</i> Й. Йовков, Разк. II, 78. <i>Към чешмата водеше широка пътека, побита в гъстия плет от лески, смрадлики и кучешки дрян. Гъвкавите въжета на дивите лози се провираха между .. храстите, плетяха цели мрежи.</i> Г. Мишев, НЖ, 37. | |
| − | <i> | + | 4. <i>Диал.</i> Увити стръкове от житни растения (жито, ръж, ечемик и др.) или треви, които служат за връзване на снопи; въжица. <i>Мануш вървеше най-напред и гледаше къде житото е най-едро да го оскубят за въже.</i> И. Петров, МВ, 7. <i>И сутрин рано, .., сънени още [Вельо и Вълко], свличат снопето, кладат го на купни, наскубват въже за през целия ден и го затрупват под дивата круша да се не къса.</i> Ил. Волен, ДД, 55-56. |
| − | + | <b>— Дръпвам / дръпна (тегля) въжето някому</b>. <i>Разг.</i> Обесвам някого. <i>— И чичо Ристе в увлечението си отиде дотам, че си представи как сам го покачва на електрическия стълб, за да го беси. — Аз сам ще му дръпна въжето на това куче… Аз сам, ти да го знаеш.</i> П. Михайлов, МП, 42. Дръпвам си / дръпна си (тегля си) въжето. <i>Разг.</i> Самоубивам се, като се обесвам. <i>— Съобщихме в милицията. .. тю, гледай ти човек! Да си тегли въжето тъй на вятъра!</i> И. Петров, МВ, 78. | |
| − | + | <b>За въже съм</b>. <i>Разг.</i> Провинил съм се, заслужавам голямо наказание. <i>Толкова много пакости и поразии направи, че си за въже.</i> | |
| − | + | <b>Закачам, закачвам / закача (окачам, окачвам / окача, качвам / кача) на въжето някого</b>. <i>Разг.</i> 1. Обесвам някого. <i>А пък от чиновниците, от Кундовия, не се плашете, братлета! Тя, държавата си има грижата. Като окачи един-двама от тях на въжето, да видиш!</i> Ил. Волен, МДС, 229. 2. Ставам причина някой да бъде обесен. <i>— И ще отхвърля решително мръсното му предложение! .. — Как тъй ще го отхвърлиш? — .. Та това означава да окачиш дядо Щилян на въжето!</i> П. Вежинов, ЗНН, 74. 3. Приписвам някому големи провинения, за което може невинно много да пострада. <i>— Всичко, каквото кажеш ти, признавам. — Тя се изсмя: — Че аз може да те окача на въжето, бре!</i> Ст. Даскалов, ЕС, 24. | |
| + | <b>Затягам / затегна въжето около шията на някого</b>. <i>Разг.</i> Правя положението на някого още по-нетърпимо, по-лошо, по-опасно. <i>След въстанието турците затягаха въжето около шията на раята така, че никой не смееше да излезе на полето да оре или да сее даже денем.</i> | ||
| + | |||
| + | <b>Играя на въже</b>. <i>Разг.</i> Умело хитрувам, лавирам, извъртам нещата така, както ми изнася. <i>Той беше лош ученик още от началото .. Но хитър, но гъвкав, .. — не мяза на българин, играе на въже.</i> Ив. Вазов, Съч. XXV, 174. | ||
| + | |||
| + | <b>Като че (сякаш) държан (висял) на въже; сякаш че го държали на въже; сякаш че го пуснали от въже</b>. <i>Разг.</i> За човек, който е обхванат от силно нетърпение, след като обикн. е бил затворен или прекалено ограничаван в нещо. <i>Сега звънецът биеше след два часа за почивка. Момчетата, като че на въже държани, както казваха в Дряново, лудо се втурваха към двора.</i> Д. Марчевски, | ||
Текуща версия към 04:53, 22 март 2015
на националистите. С. Радев, ССБ II, 487. Нямам нищо против естествения стремеж на хората да реализират някои свои въжделения .. в собствените им деца и внуци. Хр. Домозетов, ОР, 140. // Любовен копнеж. Къде е жаждата за обновление, с която първото дихание на пролетта бе изпълнило света! Сбъднаха ли се малките и големи въжделения на хиляди влюбени сърца, които чакаха нощите и славеите на май? Елин Пелин, Съч. V, 25.
— Друга (остар. книж.) форма: вожделе`ние.
ВЪЖДЕЛЕНО` нареч. Рядко. Книж. С въжделение. Неспирно, / като каскад, се мятаха слова, / кръстосваха се остроти и мисли, / и въжделено взора взор пронизва. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 33.
— Друга (остар. книж.) форма: вожделе`нно.
ВЪЖЕ`, мн. въже`та и (остар.) въжа`, ср. 1. Заедно усукани или оплетени конопени, ленени и под. върви или метални жички. — Всичко мога. Ос да ти направя за колата, рало да ти издялам, въже да ти усуча. А. Каралийчев, НЗ, 220. Голчо седнал край блатото и почнал да плете въже от повясмото. Ран Босилек, Р, 119. Върху колата, високо над ритлите, се издига вече цяла грамада денкове, която здраво обвързват с дебели въжета. Т. Влайков, Пр I, 116. Каменотрошачката там нервно трещеше, а по стоманените въжета, опнати високо над буките, пъргаво летяха вагонетки. X. Русев, ПЗ, 142. Там момиченца скачаха на въже… М. Грубешлиева, ПИУ, 228. Кепъл измъкна от един навес дебели гемиджийски въжа. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 25. Въжето се къса, дето е най-тънко. Погов., Н. Геров, РБЯ I, 202. Мекото въже претрива якия камък. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 266. Корабно въже. Котвено въже.
2. Прен. Бесилка. — И защо се е нагиздила — рече някоя, — на сватба ли отива или на бесило! — И на въжето иска да е хубава. Й. Йовков, ВАХ, 132. — Че имат ли сърца тия хора, които от памтивека отнемат живота на своите братя, с камъни .. бомби, огън и въже? А. Каралийчев, ПГ, 27. Бях решил да не се предавам жив в ръцете на врага. Знаех, че ме очакваше куршум или въже. К. Митев, ПБ, 106. Измяната — призрак из тъмния ад, / шушнеше зловещо и ужаса сейше, / въжето неспирно се с нещо люлейше. Ив. Вазов, Съч. I, 198. Който лъже, на въже. Погов.
3. Дълго и гъвкаво стъбло (на лиана, къпина и др.). Спасен и притулен, пророческият гняв отново кипна в душата му [на пророка], и той почна да скубе дълги въжета от къпините, за да поправи бича си. Елин Пелин, Съч. IV, 79. Очертанията на дърветата, отрупани с лиани, спуснали въжа надолу като от мачти, вземаха фантастичен вид. Й. Йовков, Разк. II, 78. Към чешмата водеше широка пътека, побита в гъстия плет от лески, смрадлики и кучешки дрян. Гъвкавите въжета на дивите лози се провираха между .. храстите, плетяха цели мрежи. Г. Мишев, НЖ, 37.
4. Диал. Увити стръкове от житни растения (жито, ръж, ечемик и др.) или треви, които служат за връзване на снопи; въжица. Мануш вървеше най-напред и гледаше къде житото е най-едро да го оскубят за въже. И. Петров, МВ, 7. И сутрин рано, .., сънени още [Вельо и Вълко], свличат снопето, кладат го на купни, наскубват въже за през целия ден и го затрупват под дивата круша да се не къса. Ил. Волен, ДД, 55-56.
— Дръпвам / дръпна (тегля) въжето някому. Разг. Обесвам някого. — И чичо Ристе в увлечението си отиде дотам, че си представи как сам го покачва на електрическия стълб, за да го беси. — Аз сам ще му дръпна въжето на това куче… Аз сам, ти да го знаеш. П. Михайлов, МП, 42. Дръпвам си / дръпна си (тегля си) въжето. Разг. Самоубивам се, като се обесвам. — Съобщихме в милицията. .. тю, гледай ти човек! Да си тегли въжето тъй на вятъра! И. Петров, МВ, 78.
За въже съм. Разг. Провинил съм се, заслужавам голямо наказание. Толкова много пакости и поразии направи, че си за въже.
Закачам, закачвам / закача (окачам, окачвам / окача, качвам / кача) на въжето някого. Разг. 1. Обесвам някого. А пък от чиновниците, от Кундовия, не се плашете, братлета! Тя, държавата си има грижата. Като окачи един-двама от тях на въжето, да видиш! Ил. Волен, МДС, 229. 2. Ставам причина някой да бъде обесен. — И ще отхвърля решително мръсното му предложение! .. — Как тъй ще го отхвърлиш? — .. Та това означава да окачиш дядо Щилян на въжето! П. Вежинов, ЗНН, 74. 3. Приписвам някому големи провинения, за което може невинно много да пострада. — Всичко, каквото кажеш ти, признавам. — Тя се изсмя: — Че аз може да те окача на въжето, бре! Ст. Даскалов, ЕС, 24.
Затягам / затегна въжето около шията на някого. Разг. Правя положението на някого още по-нетърпимо, по-лошо, по-опасно. След въстанието турците затягаха въжето около шията на раята така, че никой не смееше да излезе на полето да оре или да сее даже денем.
Играя на въже. Разг. Умело хитрувам, лавирам, извъртам нещата така, както ми изнася. Той беше лош ученик още от началото .. Но хитър, но гъвкав, .. — не мяза на българин, играе на въже. Ив. Вазов, Съч. XXV, 174.
Като че (сякаш) държан (висял) на въже; сякаш че го държали на въже; сякаш че го пуснали от въже. Разг. За човек, който е обхванат от силно нетърпение, след като обикн. е бил затворен или прекалено ограничаван в нещо. Сега звънецът биеше след два часа за почивка. Момчетата, като че на въже държани, както казваха в Дряново, лудо се втурваха към двора. Д. Марчевски,
